• За здравната реформа и за още нещо
Състоянието на общественото здравеопазване днес, 22 години след установяване на “димукрациътъ”, не позволява да се оказва необходимата медицинска помощ и лечение на български граждани. А всеки от нас се нуждае, по някое време и в някой ден, от съвременна, високоефективна и на високо професионално ниво медицинска помощ и лечение. Положението прилича - по израза на известен в миналото журналист, на “да, ама не”!
По времето на “омразния” за демократите социализъм България се третираше като високо развита индустриално-аграрна държава с общодостъпно и безплатно, на европейско ниво здравеопазване. Българските лекари бяха високо ценени в чужбина.
Нашата доболнична помощ превъзхождаше тази в западните страни. Спомням си, че по време на моя научна командировка в Белгия през 1974 г. присъствах на откриването на голяма градска, модерна поликлиника под патронажа на краля на Белгия.
А такива модерни поликлиники имахме в почти всеки окръжен град и големите градове като София, Пловдив, Варна и др. Но то беше вчера. Тогава нашето здравеопазване се строеше по съветската система “Семашко”. Система за общодостъпно безплатно здравеопазване, на високо медицинско и културно ниво. Но системата “Семашко” е скъпа система и след разрухата, която новоявлените политици и държавници проведоха в страната, тя трябваше да се премахне. И се премахна. На мястото на участъковите лекари, районни поликлиники, селски здрави служби с участъкови лекари и подчинени на тях фелдшерски здравни пунктове в малките селца и махали по Родопите и Пиринско се роди институцията “Общопрактикуващ лекар” с ДКЦ (диагностично-консултативни центрове) на мястото на районните поликлиники. Тази институция обаче не можа и както се вижда, няма да може да осигури съвременна медицинска помощ и здравни грижи за нуждаещите се болни български граждани.
Унищожи се училищното и работническо здравеопазване. Няма ги детските и женските консултации, които се грижеха за охрана здравето на децата и бременните, на учениците и работниците. Днес никой не може да посочи броя на гръбначните изкривявания сред учениците от началните училища, които са прегърбени под тежките, натъпкани с многобройни учебници раници. А профилактиката на тези изкривявания е важен фактор за нормален растеж на нашите деца и внуци!
Днешните частни служби по “Трудова медицина” не могат да внесат ясни критерии и да следят за тяхното изпълнение относно условията на труд и хигиената в производствените предприятия, търговски обекти и в селското стопанство.
Като че ли е захвърлена “под миндера” мощната в миналото профилактична дейност и имунизационна политика. В резултат отчитаме сериозно завръщане на “жълтата гостенка” в селата и градовете, нарастване на редица заболявания, които бяха изминат етап по времето на социализма.
Да не говорим за балнеосанаториалното дело. Колко средностатистически българи могат да се похвалят днес, че са били на балнеолечение – Хисаря, Кюстендил, Павел баня, Помория, Сепарева баня и др.? Този вид лечение е достъпен почти само за новобогаташите и “мутрите”, а не за обикновения българин. А се знае, че още римските императори са идвали на балнеолечение в българските земи!
Разгром претърпя и болничната помощ. Болниците се превърнаха в акционерни дружества и в тях вече се гледа само на печалбата, а не единствено и главно на лечението на болните. Това се дирижира от т.нар. клинични пътеки, въведени от НЗОК, които определят вид на изследвания, продължителност на болнично лечение и кое основно заболяване да се лекува според постановките на клиничната пътека. Интересно е, че се твърди, че за изготвянето на всяка клинична пътека са участвали екипи от изтъкнати наши специалисти. Но явно в тези разработки са се намесили непреодолими лични интереси. Както се видя, че не е реално даден болен да постъпи за лечение на камъни в жлъчката, но има и високо кръвно налягане, последното да не се лекува, защото не влиза в дадената клинична пътека. Двама бивши министри проектираха въвеждането на принципа за “диагностично-свързани групи”, т.е. да се лекуват всички придружаващи заболявания покрай основното, за което болният е приет на болнично легло. Дори бившият здравен министър д-р Константинов казваше, че ще вземе за модел някаква австралийска система. Явно е имало и уговорки за тлъсти комисиони, защото нашите специалисти по организация на здравеопазването като проф. В. Борисов, акад. Цекомир Воденичаров, проф. Ранчов и др. могат да изготвят система и модел, по-изгодни за нас от австралийските!
Болниците станаха МБАЛ (многопрофилна болница за активно лечение) с директорски бордове и тлъсти възнаграждения за членовете на директорския борд. А какво лечение да се провежда в тези болници, освен активно - своевременно и ефикасно! От друга страна, с клиничните пътеки и изискванията на НЗОК вече не може да има достоверна медицинска статистика, защото почти ежедневна практика е болен да се лекува за истинското му заболяване, но по документация е за друго, защото по него клиничната пътека се заплаща по-скъпо!
Скоро, в обозримо бъдеще, ще се изправим пред печален факт - липса на медицински специалисти по редица профили. Подмамени от рационален начин за придобиване на специалност, от по-високо и нормално заплащане за положения труд младите лекари заминават на работа в западните страни на ЕС.
Спада нивото на медицинското образование в контекста на висшето образование изобщо. Явно правителстото на ГЕРБ и персонално просветният министър г-н Игнатов целят по указание “отгоре” да доразрушат българското образование.
Откакто е приет новият закон за развитие на академичната общност за малко повече от година у нас “по домакинска книжка” са произведени над 300 професори и 360 доценти. ГЕРБ не иска да се поучи дори от румънския опит, които също като нас произведоха за кратък срок хиляди хабилитирани лица, и после Върховният съд отмени тези избори. Аз се поразрових в различни сайтове и ми е чудно по какви критерии министърът – доц. Игнатов, се превърна в министър - професор?!
Това е положението. Както се казва в един анекдот, “на съда е ясно – да влезе убитият”.
Правителството на ГЕРБ явно има нареждане от Вашингтон да ликвидира държавата България, материално и духовно, да я превърне в колониална територия без граници.
А може ли нещо да се направи “на ползу роду”? Може и трябва, ако искаме да спрем здравния геноцид над гражданите!
Да се възстановят здравните участъци по села и градове и личните лекари да работят на участъков принцип при досегашните условия, но с повишени изисквания и отговорности и разбира се, с повишено заплащане за положения труд! Съответните ДКЦ да се върнат на статута на старите поликлиники, с възстановена собственост и колективна отговорност! Те да имат статут на общински служители, с бюджетна заплата и заплащане на извънреден труд. Безплатно в тях да се преглеждат здравноосигурени, другите да си заплащат, независимо от техния социален статус. Здравно неосигурените да бъдат преглеждани и лекувани от своя личен участъков лекар, както досега, и да не се взимат под внимание професиите “безработен” и “социално слаб”.
Правителството на ГЕРБ да приложи приетата “национална здравна карта”, като с обсъждане по места и мнения на експерти реши проблема с обслужване на населението в районите със закрити болници.
Болниците отново да станат бюджетни заведения без директорски бордове с финансиране по клинични пътеки от НЗОК и общинските и националния бюджет. Американският агент Симеон Дянков да намери средства, както намира за издръжка на никому ненужното българско участие в Афганистан, Ирак, Босна и Косово, за участие в либийската авантюра и др. И с военния министър да помнят, че Австрия и Финландия са членки на ЕС, но не членуват в НАТО, защото техните национални интереси им диктуват такава политика. Дянков може да е високо ценен като финансист в САЩ, но тук работи срещу България! Да се знае!
Ако ГЕРБ има политическа воля и се грижи за българските граждани и за българската държава, може да намери начини и форми за реформи в това направление.
