На 26 април в Руския културно-информационен център в София бе открита фотоизложба на младия художник фотограф Василий Калиненко. Василий не е просто млад, той е само на 14 години и за разлика от страстите на днешните тийнеджъри, упорито набира сила в една територия, която не е по силите и на много по-зрели творци.
Основата на творческите търсения на Василий Калиненко се оказва пейзажът, и то в “коалиция” с архитектурата. През 2011 г. неговата фотография “Земно и вечно”, създадена по време на пътуването му из Среден Урал, взе първо място. До финала на конкурса бяха допуснати още две негови творби – “Зимен хоровод” и “Малките рибари”. Чисто жанрово Василий Калиненко разширява художествените си интереси и с портретна фотография, с фоторепортаж и снимки на животни.
В залата на РКИЦ-София бе подреден и един любопитен фоторепортаж – “Раждането на образа”. Това е разказ за откриването на мемориала на руското гробище (от 1920-1921 г.) на гръцкия остров Лемнос – през 2009 г., и третира създаването на образа от икона на Света Богородица върху каменната основа на мемориала.
Василий Калиненко очевидно търси определен сценографски ефект при заснемане на своите пейзажи и събития. В този смисъл фотосите често напомнят на миниатюрни маслени репродукции със специфичен обем.
“Животът продължава” бе особено запомняща се фотография за мен лично. Клошар с акордеон, седнал на пейката, до него добронравно куче, пред тях – кутия за монети. Животът наистина продължава, макар и различно за всеки един, в което е скрита и леката печал на юношеската самоирония, и погледът на един юноша, ангажиран със социалната тема. И най-важното, творбите на Василий Калиненко търсят специфичния философски ракурс между минало и днес, между непреходно и ефемерно, между виталността и строгата застиналост на огледалните и понякога обърнати пейзажи. А животът просто трябва да продължи. Наистина.
