Нова Зора

„Европа се намира в критична ситуация, тъй като фокусът върху мерките за бюджетни икономии тласка континента към самоубийство. Никога не е имало успешна програма за бюджетни икономии в която и да е голяма страна. Бюджетните икономии ще доведат до висока безработица, която ще се окаже политически неприемлива и ще задълбочи дефицитите допълнително.”

Това предупреждение отправи в началото на май т.г. бившият шеф на Световната банка, лауреатът на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц, цитиран от агенция „Блумбърг” и в. „Стандарт (02.05.т.г.).
Неведнъж в „Нова Зора” сме публикували негови статии, които показват, че на света има и други, критични мнения, за политиката на МВФ, СБ, ЕС и останалите бастиони на едрия финансов капитал. Същите, пред които благоговеят нашите управляващи, въпреки катастрофалните последици от прилагането на техните “рецепти”: както в страните от т. нар. трети свят, така и от четвъртия, към който принадлежи и България вече, уви.
През юли 2009 г. у нас друг бивш, макар и много по-дребен служител на СБ, именуем Симеон Дянков, стана  вицепремиер и министър на финансите. И то в правителство, оглавявано от Бойко Борисов, бивш пожарникар, бодигард и полицай (разбираемо - абсолютен невежа във финансовата област). Дянков не само не следва бившия си учител и началник Джоузеф Стиглиц, а проповядва и върши точно обратното на казаното от него. Поради това започваме да се съмняваме дали и неговият стаж в СБ не е фиктивен, както дипломите за висше образование на „калинките” от ГЕРБ?
Как е възможно хора, работили в една и съща институция, да са толкова различни в оценките си за политиката на бюджетни съкращения? Или чиракът Дянков е изпреварил Стиглиц, или няма никакъв шанс и намерение да го догони, щом върви в обратната посока. Джоузеф Стиглиц, разбира се, не трябва да се притеснява от това разминаване, защото неговите оценки се потвърждават от живота, докато Дянковите импровизации се опровергават от собствената му хаотична практика.
Политиката на „бюджетна строгост”, „финансова дисциплина”, „финансова стабилност” и „нулев бюджетен дефицит”, неподкрепена с мерки за стимулиране на реалната икономика, наистина доведе до предсказаните от Стиглиц последици. А именно - нарастване на официално признатата безработица у нас от 11,4 % за последното тримесечие на 2011 г., на 12,6% за месец март 2012 г. и 12,9 % за първото тримесечие на 2012 г. (реалната е към 20 %, отчитайки  „обезкуражените” безработни, а при младежите достига до 30 %); задълбочаване на бюджетния дефицит, за което свидетелстват системните „актуализации” на бюджета; нарастване на междуфирмената задлъжнялост и системно неизплащане на работните заплати на работниците и служителите в редица предприятия; фалит на фирми и предприятия; обедняване на населението и нарастване на социалното напрежение. И в крайна сметка, до удължаване и задълбочаване на кризата и рецесията.
Ако продължилото почти три години „замразяване” на заплатите и пенсиите можеше за известно време да се „продава” като антикризисна мярка, то внезапната „щедрост” на правителството - предсрочното (и предизборно) увеличаване на минималната работна заплата от 270 на 290 лв., е откровена демагогия. Как се намериха пари за това увеличение, а за пенсиите Дянков обещава да има увеличение едва догодина? Вдигането на минималната заплата не кореспондира с паническите опити на министъра на финансите да запълни дупката в бюджета. А тя се разшири и при замразени доходи, благодарение на „замръзването” на икономиката и намалелите постъпления от данъци, такси и мита. Тези опити са всичко друго, но не и „организирано отстъпление” от щедрите обещания, с които ГЕРБ дойде на власт. За настъпление пък и дума не може да става, когато поражението на управляващите се превръща в безредно бягство! Дори президентът Росен Плевнелиев призна, че трябва да излезем от магистралите и да се погрижим за икономиката и заетостта край тези магистрали. Само че бившият министър на регионалното развитие и благоустройството просто повтаря неща, за които „Нова Зора” пише от години... Де да беше прогледнал и премиерът Борисов, за да разбере, че Дянков е просто едно дрънкало, вредно както за него самия, така и за България...
Нека си припомним знаците по пътя на неговия възход.
Първо, срути се „оптимистичната прогноза” на финансовия министър, че през март-април 2010 г. България ще излезе от кризата. Напротив, разрази се нов кризисен цикъл, при който управляващите гербери „побългариха” и кризата, и рецесията, и антикризисните рецепти на МВФ, СБ и ЕС. Вследствие на това българската криза ще надживее ЕС.
Второ, системното „актуализиране” на бюджета показа, че Дянков си прави сметката без кръчмаря, представяйки желаното за действително. И въпреки данъчния и митнически натиск и привидно затегнатия контрол върху печалбите на бизнеса, приходите в бюджета продължават да намаляват. За преследване на некоректните работодатели пък и дума не става, понеже те са спонсори на политическите партии и най-вече на управляващата ГЕРБ. А кой ще накаже държавата, която бави плащанията си към фирмите, изпълнявали нейни поръчки, с което засилва междуфирмената задлъжнялост?
Трето, притиснат от безпаричието, кабинетът в лицето на Министерство на финансите, изхарчи голяма част от фискалния резерв, оставен от тройната коалиция и накрая протегна пипала към „Сребърния фонд”. В него са натрупани към 1,8 млрд. лева за пенсии, които Дянков реши „да раздвижи”, като ги „инвестира” в държавни ценни книжа - за „увеличаване на тяхната доходност”, а в действителност - за да плати с тях заема за АЕЦ „Белене” (250 млн. евро) и онази част от външния дълг на държавата (820 млн. евро за еврооблигациите, емитирани от Милен Велчев), чийто падеж настъпва на 1 януари 2013 г. Нито реакцията на шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, нито тази на БНБ и Европейската централна банка (ЕЦБ), нито критиката на МВФ няма да попречат на Дянков и правителството да профука и „белите пари за черни дни”. За да отклони вниманието от тази афера, кабинетът неочаквано „развърза кесията”, обявявайки, че минималната работна заплата се вдига с 20 лв. от 1 май 2012 г. Обаче и тук не мина без гаф. Оказа се, че предпоследният министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов е „забравил” да предложи съответните законови поправки след решението на правителството да „отвърже” от минималната заплата всички такси, които се начисляваха на нейна основа. Така гражданите ще плащат още известно време потребителска такса от 2,90 лв. за посещение при общопрактикуващия лекар и по 5,80 лв. потребителска такса за всеки ден престой в болница.
Новоназначената за министър на здравеопазването Десислава Атанасова, която бе председател на Комисията по здравеопазването, също е проспала „отвързването” на потребителските такси от минималната работна заплата и няма право да се оправдава с предшественика си. Само в Турция, изглежда, не са разбрали какво представлява „реформираното” здравеопазване в България. Поради което един от героите на излъчвания по Би Ти Ви филм „До последен дъх” (оригинално заглавие „Горчив живот”) възнамеряваше да избяга с яхта у нас, за да настани възлюбената си в българска болница... Какъв наивник!
Четвърто, след три години управление на ГЕРБ скъперникът Дянков заговори за повишение (при това на два пъти!) на всички пенсии през 2013 г. Тази история напомня за циганина сватбар, като разбрал, че обещаното не се дава веднага, „подарил” на младоженците крава с теленце... И Дянков неведнъж е давал обещания, които кризата е „отменяла”. Този път постъпи по-хитро, като обяви, че ще продава „излишната” държавна собственост и с получените пари ще подпомогне увеличението на пенсиите. Кой и как ще определи кое от държавното имущество е „излишно”? Що се отнася до обещаната продажба на „излишната” собственост на държавата, тя със сигурност ще попадне в „правилните ръце” (на бизнесмените, приближени на ГЕРБ) и по-късно ще я сполети съдбата на МК „Кремиковци” и ОЦК „Кърджали”. А получените от държавата пари, дори да стигнат до “Сребърния фонд”, ще бъдат „инвестирани” в ДЦК. Сиреч, държавната собственост ще се трансформира в хартийки, наречени ДЦК!
Това е цялата философия на бившия чиновник в Световната банка, от който тя с радост се отърва преди три години, а Бойко ни го джироса за вицепремиер и финансов министър. Сега Дянков ни сюрпризира с нова формула за актуализиране на пенсиите, обвързваща техния ръст с инфлацията и ръста на производителността на труда, вместо с ръста на осигурителния доход, както е по златното швейцарско правило. Понеже няма методика за измерване на производителността на труда в целия материален, още по-малко в нематериалния сектор, данните могат да се манипулират така, че пенсионерите да не „преяждат”. Хората, разбира се, не се интересуват от формулата на Дянков, а от това с колко лева ще скочат пенсиите им; и дали след тяхното актуализиране „по Дянковски” няма да се окажат още по-бедни от сега, което е доста-доста вероятно.
Пето, приетият на 4 май т.г. от Народното събрание (след три нощни заседания) Закон за гражданската конфискация на богатствата, придобити от престъпна дейност, е поредното доказателство, че държавата предизборно симулира загриженост за справедливостта и наказване на престъпността. Защото този закон (т.нар. законът „Маргарита Попова”) веднъж бе отхвърлен с гласовете на депутатите от ГЕРБ. Едва тази година бе приет под натиска на Европейската комисия и заплахата на премиера Борисов, че ще подаде оставката на правителство, ако и този път собствените му депутати го бламират. За всеки случай гласуването протече пред погледа на американския посланик Джеймс Уорлик и още пет посланици на страни от ЕС. Факт, сам по себе си унизителен за всяка суверенна страна, но показващ как дори парламентът се превръща в чужда марионетка. Озадачава и това, че една петчленна комисия ще проверява законността само на имущество над 250 000 лв. Значи апартаментите и хонорарите на Цветан Цветанов ще останат непокътнати? Авоарите на Цветелина Бориславова също ще бъдат поставени под политически чадър, макар да се измерват със стотици милиони лева. (За сведение, в богатата Холандия прагът на проверяваното „престъпно” имущество е 30 000 евро, или четири пъти по-малко от България).
Начинът на комплектуване на комисията показва, че тя ще бъде всичко друго, освен независим и безпристрастен гонител на злото: председателят й ще се назначава от премиера; зам.-председателят и двама от членовете й ще са от квотата на парламента, а един ще бъде от квотата на президента. Сиреч, днес управляващите от ГЕРБ винаги ще имат мнозинство в комисията. А обвързването на разследванията с размера на проверяваните имущества (над 250 000 лв. и 150 000 лв. за административни нарушения) буквално казва на потенциалните нарушители: „Крадете, но с мярка!”. Колко му е присвоилият 1 млн. лева да ги раздели на няколко части по 239 000 лв. и да ги „дари” на роднини или подставени лица? Нали по същата технология се заобикаля и Законът за обществените поръчки, според който търговете са задължителни за поръчки от над 50 000 лв. Логична последица от приетия на юруш Закон за конфискуване на престъпното имущество ще бъде затрупването на съда в Страсбург с дела срещу държавата, заведени от фалирали заради запорирането на имуществото им бизнесмени. И по ирония на съдбата, същият недомислен закон ще се стовари върху крадливите гербери, когато паднат от власт. Тогава със сигурност ще ореват света, че са подложени на политически репресии.
Шесто, доказателство, че правителството и ГЕРБ са в имиджова криза пред избирателите е решението на кабинета да изнесе част от централната администрация в провинцията. Например от септември т.г. НАП ще отиде във В. Търново; Агенция „Митници” ще отиде в Русе (вместо в Централния Софийски затвор, както предлага карикатуристът Христо Комарницки); структури на Министерство на земеделието ще се установят в Пловдив и т.н. Противно на предупрежденията, че преместването на редица агенции и други структури, подчинени на съответните министерства, ще доведе до големи и необосновани в условията на криза разходи, Борисов реши да разтърси чувала, докато не са го прогризали мишките. Сиреч, да премести чиновниците (и корупцията) „по-близко до народа”. В действителност всички знаем, че това ще увеличи управленския хаос и ще затрудни контрола върху работата на администрацията. И разбира се, ще опразни допълнително държавната хазна, защото ще трябва да се наемат сгради, да се санират, обзавеждат, свързват със съответните комуникации, както и да се устройват с жилища напъдените от София държавни чиновници. И това, когато 10 страни от ЕС вече са изпаднали в рецесия!
Джоузеф Стиглиц не е казал нищо по въпроса за „интернирането” на администрацията, понеже и през ум не му е минавало, че някой ще предприеме такава „реформа” в условията на криза. Никога не е късно човек, бил той и Нобелов лауреат, да научи нещо ново! Нали народът български под ръководството на Борисов и Дянков се научи да яде веднъж на ден, та чиновниците ли няма да свикнат с живота в провинцията? И то при правителство, което според премиера за три години е удължило живота на българите с цяла година. Майтап, бе, Уили! Бойко просто е приватизирал заслугите на тройната коалиция в тази област. Защото, според Евростат, нарастването на продължителността на живота у нас е започнало през 2006 г., сиреч при Станишев, докато за 1,5 години управление на ГЕРБ ( от юли 2009 г. до края на 2010 г.) е настъпил застой и при мъжете, и при жените. По продължителност на живота на жените сме на последно място в ЕС, заедно с Румъния, а при мъжете по-зле от нас са само Литва, Латвия и Румъния. Затова пък по човешка смъртност (970 починали на 100 000 граждани) сме водещи. Ерго, претенциите на Борисов са смехотворни, както всичките му „шменти капели”. Смехът у нас обаче не е нито здраве, нито дълголетие.
Всички, които наивно смятаха, че Бойко Борисов ще натири Дянков преди изтичането на мандата му, трябва да си посипят главата с пепел. Пред конгреса на КНСБ премиерът обясни защо министърът на финансите му е толкова скъп: „Ако не беше Дянков, щяхте да освирквате мене!” Просто и ясно. Като в Япония! Но у нас Бойко Борисов „окачва” живия Симеон Дянков: да го плюят и освиркват, за да не посягат на „Премиера Слънце”! Не е зле и полицаите да се успокояват, стреляйки по картонения портрет на Цветан Цветанов...

На обран бостан - изгоряла колиба

Едва ли има по точна характеристика за това какво представлява в момента прословутият “Сребърен фонд”, който трябва да осигури, макар в далечна перспектива, едно по достойно съществуване за българските пенсионери. В него трябва да влизат приходите от приватизация, концесионни такси, парите от бюджетния излишък.
Добре, ама откъде пари, след като всичко вече отдавана е разграбено, а бюджетен излишък вече трета година липсва в хазната? А за капак, правителството създаде Държавна консолидационна компания, чрез която да се приватизират големи предприятия - доколкото са останали такива. И което всъщност ще отклонява приходите от приватизация.
Затова и през първите четири месеца на годината във фонда не е постъпил и лев, признаха от Министерството на финансите. И в него сега има всичко на всичко 1,777 млн. лв. – колкото бяха и преди три години.
Така че бъдещите българските пенсионери отсега да са наясно, че един ден няма да дочакат бонуси. Особено пък ако Симеон Дянков успее да убеди гербаджийските си приятели да играе с парите от фонда на борсите.

Зора