Нова Зора

НАТО претърпя поредното си поражение, въпреки че ожесточените боеве в либийската столица продължават. Гледано откъм днешния ден, окончателният изход на „битката за столицата” може да се реши и не в полза на привържениците на Кадафи. Но всъщност успехът им изглежда безспорен, доказват го събитията от последно време. На 20 август, събота, точно в 20 ч, стартира операция „Сирена” (или „Русалка”) – старателно подготвена с участието на най-добрите „стратези” на западните разузнавания, дипломатическите служби и висшето ръководство на водещите натовски държави. Британската преса побърза да се похвали, че фазата на военното нахлуване в Триполи е разработена от сътрудници на английското МИ-6. Явно целта бе да се „бетонира” приоритетът на англичаните в „разгрома” на силите на Кадафи. Но събитията сочат, че английските „спецове” имат по-голям успех в разгонването на демонстрации у дома.Решението за подготовка на наземна операция дойде, след като дори и най-твърдите привърженици на теорията за „безконтактна” война разбраха, че Либия не може да бъде победена само с бомбардировки, че т. нар. метежници съвсем не възнамеряват да воюват срещу правителствените войски, дори и под „чадъра” на натовската авиация. Повече от 20 000 бойни полети, плюс цивилни жертви, плюс разрушени градове не дадоха видим резултат.

Операция „Сирена” и прилагането й на практика бе уникално явление в историята на спецоперациите по сваляне на законни правителства, понеже няма аналог като многопластовост и участие на политически фигури от най-високите етажи и със съответните възможности за решаване на политическите проблеми, а също и като разпространяване на дезинформация.
Военната част на плана предвиждаше екипи на спецназ на Великобритания, Франция, Катар, ОАЕ и наемници от частни военни компании незабележимо да проникнат в Триполи и да ликвидират Кадафи и семейството му. Едновременно с това ”втора вълна” на спецназ да удари по останалите без ръководство и деморализирани части, верни на Кадафи. За „метежниците” бе отредена ролята на „масовка”, която да всява паника по улиците на мирния град и да представя „всенародно въстание”.
Дезинформационната част на плана предвижда изграждане на декорации на централния Зелен площад в Триполи, за да уплътни илюзията за „всенародната радост на либийците” по повод „свалянето” на Кадафи”. Замисълът на организаторите бе едновременно с началото на атаката срещу Триполи, на Зеления площад да започнат снимки на „ликуващи мирни жители на либийската столица, празнуващи „свалянето на диктатора”. А после, когато се получи информация за ликвидирането на Кадафи (за всеки случай, при евентуални трудности с документалното потвърждение на ликвидацията му, бе подготвена и фотография на „убития Кадафи”), на лъжеплощада да пристигнат представители на т. нар. Преходен национален съвет, които „ликуващите мирни либийци” от Катар незабавно, още на площада, да „легитимират” във властта.
Видеото на изфабрикуваното „народно ликуване” бе предадено на всички големи „свободни и независими” западни медии. Целта бе в ефир да бъде „убедена” цялата „световна общност”, че преминаването на властта от „диктатора” към „представителите на народа” е завършило.
Политическата част на плана, предвидена за 25 август от Съвета за сигурност на ООН, трябваше да „затвърди успеха” на резолюцията за изпращане на „миротворчески контингент” в Либия, разбира се, сили на НАТО, които отдавна са на рейд край либийските брегове. Същевременно трябваше да се приеме решение за деблокиране на средствата на правителството на Либия в чужди банки – общо около 160 млрд. щ.д. Разбираемо е, че при гибел или залавяне на Кадафи и членовете на семейството му, Съветът за сигурност на ООН по принцип не би имал друг изход, нито сдържащи морално-юридически фактори. Затова пък НАТО, начело със САЩ, улучват три заека с един изстрел – изцяло легитимират Преходния национален съвет като единствен „законен представител” на либийската държава на всички нива, включително и в ООН; връщат си всички разходи по агресията в Либия, и то с лихвите и за нейна сметка; и се освобождават от отговорност за престъпленията на либийска земя, понеже новото „либийско правителство” няма да има възражения, естествено, нито по повод възмездяването на натовската агресия, нито за масовите убийства на мирни жители поради натовските бомбардировки, сред които има жени, бременни, родилки, деца и бебета.
Въпреки скрупульозното планиране обаче, въпреки прецизната подготовка и мащабите на задействаните сили и средства, планът се провали с гръм и трясък. Либийското разузнаване знаеше за „секретния” план на НАТО, а мнозинството от подставените „защитници” сред „подкупените” жители на Триполи попаднаха в засада и бяха унищожени или отблъснати. Не беше убит нито Кадафи, нито някой от фамилията му, дори никой не бе пленен. Не е проведена дори „предварителна евакуация” нито на хора, нито на вещите на семейството.
Провалът на военната част на плана заради липсата на изненада и деморализация сред привържениците на Кадафи, естествено, повлече след себе си провал и на останалите елементи на плана. Целият план е бил разписан точно по часове и никой не предвиждал провал. Затова участниците в дезинформацията, без да знаят за провала, стартирали новините в определеното време. Ето така на 21 август в ефира се оповестява арестът на Мохамед, на Сейф ал Ислам Кадафи и гибелта на брат им Хамис. Тези новини първоначално съобщава председателят на Преходния национален съвет Мустафа Абдел Джалил. На следващия ден „изиграва своята роля” и прокурорът от Международния наказетелен съд Луис Морено Окампо. Той официално заявява, че започват преговори за предаването на Сейф ал Ислам на съда, тъй като „получил конфиденциална информация, че Сейф ал Ислам е заподозрян в участие при разстрела на мирни жители, и че е арестуван”. Разбира се, „свободните и независими” медии незабавно разтръбяват новината по света. Но либийската страна прави бързо и ефикасно опровержение. В същия ден Сейф ал Ислам и Хамис се появяват... пред чуждите кореспонденти в хотел „Риксос” в Триполи. Сейф ал Ислам не само дава интервю, но организирал и вечерна екскурзия в Триполи. Така показал на журналистите, че атаката е отблъсната и столицата е под контрола на правителствените сили.
Самият Кадафи също доста ефектно опроверга слуховете за арестуването му, заедно с още един от синовете му – Мохамед, председател на Либийския олимпийски комитет. Те позвънили на 23 август на Кирсан Илюмжинов, президент на ФИДЕ. Разговорът продължил няколко минути и можел да бъде засечен от радарите на НАТО, но така и така, Илюмжинов се постарал той да бъде оповестен незабавно пред медиите.
По този повод е доста показателен примерът на известната „обективна и независима” информационна агенция Ройтерс. Вероятно дълбоко объркана от получените „инструкции” и поредността за изпълнението им, агенцията съобщи, че „представител на Международния наказателен съд, в нощта срещу понеделник, обявил ареста на либийския лидер Муамар Кадафи”. Естествено, такава топновина от топагенция моментално литва по цялата планета. Но след като Кадафи позвънил на Илюмжинов, Ройтерс трябвало да направи нещо без прецедент – да „коригира” „новината” и така индиректно да признае, че участва в дезинформационната кампания срещу Либия. За по-малките дезинформационни „пешки” от рода на „Ал Джазира” и „Ал Арабия” не си струва да говорим.
Проваля се и дезинформацонната атака с видеото и фотографиите на катарския лъже-Зелен площад, където „мирни либийци” ликуват заради падането на режима на Кадафи. Първо, шоуто с „народното признаване” на Преходния съвет става безсмислено понеже липсва реална ликвидация на Кадафи и семейството му и не е „смазана” съпротивата на неговите привърженици. Второ, блогърите доста енергично оповестиха по интернет за сбърканата катарска декорация и истинския „зелен площад в Триполи”, където двувековният кедър бе „превърнат” в „млада” палмичка, където прозорците по зданията „се изгубиха” неизвестно къде. Обаче никой не е възнамерявал да прави „сценография” и украси по шперплатените катарски стени.
Подобно пренебрежение към точността на детайлите и декорацията е разбираемо по принцип, та нали операцията е прецизно разчетена по време – нощта на 20 август – начало на клането; 21-ви – ликвидация на Кадафи, членове на семейството му и близкото обкръжение; 22-24-ти – окончателно прочистване на Триполи от деморализираните поради смъртта на диктатора привърженици и паралелно показване на ликуващия катарски лъже-Зелен площад с тълпи от „свободния либийски народ”, както и работата на дипломатите, „по принуда” членове на СС на ООН, за приемане на съответната резолюция; 25-и август – приемане на резолюцията, и финал. Каквито и да са разобличенията после, те нямат никакво значение, а натовските агресори ще са с развързани ръце за по-нататъшен разгром на Либия чрез „законен миротворчески контингент”. Вече има такъв аналог, позорната за ООН резолюция на Съвета за сигурност № 1973 е приета не само без причина, но и въз основа на най-грубо изфабрикувани пропагандни фалшификации. Това е общоизвестно. И какво от това? „Тази непълноценна и вредна” по оценката на министър-председателя на РФ Вл. Путин резолюция, грубо се нарушава и това признават дори самите държави-нарушителки. Те снабдиха либийските метежници с оръжие и амуниции – Франция, Англия, Полша, а първите две са дори постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Нима това стана повод за обсъждане на заседанието на Съвета за сигурност? Уви, не. И тази фалшивогласа „Сирена” с „волеизявлението на народа”, съчетано с реално убийство на държавния лидер и семейството му, в случай на успех би била възприета от „хуманната демократична световна общност” като „законна операция” по сваляне на поредния „диктатор”.
Докато СС на ООН заседаваше, и въпреки многобройните изявления на представителя на Преходния съвет за „пълен контрол над Триполи”, в столицата на Либия се водеха ожесточени боеве между правителствените войски и наемниците от частните военни компании, спецчастите на Франция, Англия, Катар и ОАЕ. Официалният представител на НАТО Оана Лунгеску обяви, че „в Либия няма сухопътни сили под командването на НАТО. Алиансът действа в строго съответствие с мандата на ООН”. После Лунгеску трябваше да направи многозначителната уговорка, че не е изключено отделни членки на Алианса да са взели такова решение едностранно, понеже „националните решения са си национални решения”!? Фактически Лунгеску призна, че е възможно в Либия да има войски на отделни членки на НАТО. Британският военен министър Лиъм Фокс конкретизира думите й, като заяви, че „НАТО е предоставило на Преходния съвет свои разузнавателни ресурси за проследяване на Муамар Кадафи и другите представители на режима”.
Това, изглежда, е най-вярно, понеже буквално на другия ден след разговора на Кадафи с Илюмжинов наемници от частните военни компании и английски спецназ щурмуват дома, откъдето Мохамед звънял на президента на ФИДЕ! Но спецчастите не намерили никой в къщата в центъра на Триполи. Може би това място било използвано само за телефонния разговор... Няма съмнения, че английски спецназ са участвали в опита за убийство на Кадафи. „Дейли телеграф” пише, че „военните от 22-ри полк на британската Специална въздушна служба получили заповед от премиера Дейвид Камерън да поемат ръководството на въстаниците, които търсят Кадафи”.
А какво е ЧВК (частна военна компания)? Западните спецслужби успешно „модернизираха” съветския опит от 30-те години за изпращане на доброволци в помощ на законното правителство на републиканска Испания в битката с метежниците на Франко. За да се избегнат претенции на държавно ниво, военнослужещите формално са „уволнявани” от армията и заминавали за Испания наистина като доброволци. Ако попаднат в плен, не можело да има никакви претенции към СССР за участието им в бойни действия. Днес, в различни страни, редом с обичайните частни военни компании, работят и частни военни компании, които изпълняват предимно заповеди на спецслужбите. Когато изпълняват някои задачи, военнослужещите от спецназ прекъсват контакта с държавата по отработената вече съветска схема, и „постъпват на работа” в ЧВК. Целта е същата – при неуспех не могат да се предявят претенции към държавата.
Оана Лунгеску говори за плановете на НАТО за периода „след Кадафи” и заявява, че НАТО не поема върху себе си ролята на главното действащо лице в следвоенната стабилизация на Либия. Но шефът на военния комитет на НАТО, италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, директно и недвусмислено опроверга своята колежка и разкри тайните планове за операцията – „НАТО е готов да оказва помощ и подкрепа, за да облекчи процеса на възстановяване. Но ние ще правим това на законна основа, иначе казано с мандат на ООН”!?
Обаче при обсъждането на ситуацията в Либия не са повдигнати въпросите за грубото нарушаване на резолюция 1973 на СС на ООН, още по-малко е поставен въпрос за „мандата” на НАТО да провежда „миротворческа операция” в Либия. И все пак САЩ се опитаха да пробутат в резолюцията за „отблокиране” на 1,5 млрд. щ.д., принадлежащи на Либия, формулировката, че Преходният съвет е получател на парите!? След приемането на такава резолюция страните от НАТО биха я тълкували също като „зона без полети” или „защита на мирното население”. По този повод, веднага след приемането й, Вл. Путин заяви, че резолюция 1973 „позволява на всеки да направи всичко, всякакви действия спрямо суверенната държава”, и това се потвърди в последващите действия на НАТО. Сега същата тази резолюция ще е инструмент за натиск върху други страни, за да признаят Преходния съвет като единствен представител на Либия. Освен това на същото основание може да се оказва всякаква помощ на Преходния съвет, включително и военна. Т.е., напълно се оправдава присъствието на чуждестранни войски на територията на Либия, понеже Съветът за сигурност на ООН фактически „признава Преходния съвет” със споменатата резолюция.
Слава богу, поради настойчивостта на представителите на ЮАР предложението не мина. След дълга и ожесточена дискусия между представителите на САЩ и на ЮАР Съветът за сигурност прие формулата, че парите могат да получат „оторизираните органи на властта”. Така всеки долар, отделен за Преходния съвет, става нелегитимен, понеже той няма отношение към „оторизираните органи на властта” в Либия. Не бива да съмняваме обаче, че парите все пак ще се озоват в Преходния съвет, но това ще е поредното нарушение на поредната резолюция на СС на ООН. Резултатът е, че Съветът за сигурност все по-малко прилича на легитимен международен орган, и че с решенията му не се съобразяват дори и постоянните му държави-членки.
Днес, след пълния крах на щателно планираната операция за легитимиране на агресията срещу Либия и убийството на Кадафи, натовци ще трябва открито да нарушат резолюция 1973 на СС на ООН и да продължат да убиват мирни жители, което ясно може да се определи като геноцид над либийското население по политически причини, понеже натовците целенасочено се стремят да убият всеки либиец, който подкрепя Кадафи.
Ситуацията започва да напомня много за Парагвайската война от 1864-1870 г., когато бяха убити 90 % от възрастното мъжко население на страната. Същото, само че днес, се канят да направят не някъде в Южна Америка, а съвсем близо до Европа. У новоназначените евро-американски кръстоносци  очевидно заговори генът на предците, които безмилостно унищожиха коренното население на Африка и на двете Америки. Само дето сега явно няма да се ограничат до възрастното население, ако вземем предвид броя на жертвите жени и деца.
През 1996 г. постоянният представител на САЩ в ООН Мадлийн Олбрайт дава интервю за телевизия Си Би Ес по проблема за санкциите срещу Ирак. Водещият на предаването „60 минути” я пита: „Чухме, че са загинали половин милион деца. Имам предвид, че това са повече деца отколкото загиналите в Хирошима. И дали това си струва жертвите?” Отговорът е следният: „Според мен това е тежък избор, но цената – според нас, си струва”. Конкретен и чудовищен по своята жестокост отговор, при това от жена.
След убийството на 14 000 бебета – толкова поне му приписват, името на цар Ирод става нарицателно за нечовешка жестокост в продължение на векове. Днешната иродиеса, която оправдава престъпления, стократно пъти по-големи от библейските, през 1997 г., благодарение на нечовешката си позиция, бе назначена за държавен секретар в администрацията на Бил Клинтън. И при това бе първата жена на този пост. Вероятно не е случайно, че днешният държавен секретар се нарича Хилъри Клинтън, че тя е съпруга на същия този президент, който се отнесе „с разбиране” към възгледите на Олбрайт. Естествено, Хилъри Клинтън трудно ще надскочи чудовищната жестокост на знаменитата си предшественица и близка колежка на мъжа й. Хилъри Клинтън няма да го постигне поради баналната причина, че няма такова количество деца в Либия, но явно днешният държавен секретар на САЩ се стреми да надскочи Ирод. Броят на убитите и инвалидизирани либийски деца вследствие на натовските бомбардировки вече се изчислява на стотици и расте с всеки ден. А следовниците на библейския цар не се уморяват да лъжат света, че действат в името на „защитата на мирните жители”!?
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен неотдавна заяви в интервю за френския седмичник „Журнал де Диманш”, че за времето на операцията в Либия авиацията на НАТО извършила повече от 22 000 полета, поразила е около 5 000 цели, но не е пострадал нито един представител на гражданското население! Как тогава да оценим изказването на ген.-лейт. Шарл Бушер, командващ операцииите на НАТО в Либия, по повод въздушния удар от 19 юни т.г. по триетажна кооперация в района “Сук ел Джума” в Триполи? Ген. Бушер официално призна, че „НАТО съжалява за гибелта на мирните граждани”, които се оказаха седем души, сред тях и две бебета. (www.bbc.co.uk/russian/international/2011/06/110618_tripoli_two-killed.shtml). За да се „освежи паметта” на „леко” забравящия чиновник, противниците на войната в Либия трябва да залеят Расмусен с червена боя, понеже ще е справедливо да се предположи, че външно благообразният политик е потопил ръцете си в кръв, и не само либийска. През 2003 г., като министър-председател на Дания, той вече бе подложен на такава унизителна процедура заради подкрепа на агресията срещу Ирак.