Нова Зора

Проблемът на БСП изобщо не е в лидерската позиция – дали ще е Станишев, или Първанов. Партията от 23 години (дори бих казал от 25 години) има огромен дефицит в определянето на своята същност, място, цели и предназначение. Примерно въпросът масова или парламентарна партия, е отдавна безпредметен. БСП в чистия си вид от двадесет години насам е парламентарна, а не масова партия (след скрито-откритата й социалдемократизация). Това, което все още я крепи, са стотиците хиляди “твърд електорат”, който е напуснал партията поради това, че не може да припознае тази партия като своя, но който продължава да гласува за нея като единствен начин да отговори на “дясната алтернатива”. Но БСП дори не знае и не си дава труда да установи кои са хората, чиито гласове я подкрепят, коя е нейната “целева група” и кого всъщност партията представлява и води. Тук отговорът – “трудовият народ”, - би бил както старомоден, така и наивен. А това е въпрос от първостепенна важност.
Нека се опитаме да свършим малко от работата, която би следвало да вършат изследователските и аналитичните центрове на партията. Днес се опитват да ни убедят, че обществото е съставено от следните слоеве, или страти:
- “висша класа” (потомствена аристокрация, мултимилионери, политици, банкови мениджъри, топ мениджъри на предприятия и гении на мобилните комуникации);
- “горна средна класа” (държавни служители, висококвалифицирани експерти и специалисти, консултанти, успешни собственици на средни предприятия);
- “средна класа” (средни и дребни собственици на предприятия и фирми, специалисти и експерти, наемни работници в големи компании, индивидуални търговци, брокери, хотелиери и ресторантьори и др.);
- “долна средна класа” (наемни работници, наемни служители в търговията, хотелиерството, търговията, бизнеса и др., шофьори, доставчици, чистачи/чистачки и всички останали);
- “лумпени” или политкоректно – “лузъри” (т.е., безработни и лица, които не са успели да прогресират или понеже не са били мотивирани в нужната степен, или поради това, че принадлежат към някаква маргинализирана група, цигани, т.е., извинете, роми, гей общество, вегетарианци или нещо подобно, и им пречат), или пък че поради личния свободен избор на конкретните индивиди (който трябва всички да уважаваме) – те просто не желаят да работят.
От тази простичка диспозиция ясно личи, че в съвременното общество над 90 % от населението принадлежи към “управляващата класа” на буржоазията, която е основа, опора, вдъхновител и двигател на господстващия и вечен обществен строй.
Приложените в случая критерии са:
- ниво на финансовите приходи в настоящата историческа ситуация;
- социален статут на професията, обществено положение и престиж, социални придобивки.
Да се обърнем към възможните алтернативни индикатори за дефиниране на социални групи. За да не ходим да търсим вода от девет кладенци, най-разумно е да опитаме да приложим подхода, който е предложил на времето Карл Маркс. Най-важният критерий е собствеността върху средствата за производство, и най-вече присвояването на добавения труд, произведен в резултат на работата, извършена от други хора.
Тогава се наблюдава любопитна разлика:
- висша класа (т.е. онези, които притежават реални и значителни права върху средствата и възможностите за производство) – не повече от 5 % от трудоспособното население;
- средна класа (собственици на средни и малки предприятия) – около 30 % от трудоспособното население;
- наемни работници (в това число мениджъри, експерти, консултанти, специалисти, инженери. IТ специалисти и др. – в допълнение към класическия тип работници и помощния персонал) – около 50 % от трудоспособното население;
- безработни, лумпени и рентиери – около 15 % от трудоспособното население.
И тук вече процентите са други!
Желанието на западните управляващи е ясно – да се демонстрира в момента колкото се може повече средна класа: бюргери, еснафи – собственици на магазинчета, хотелчета, ателиета и фирми за услуги. Създава се прослойка – опора на строя. Както беше казано в един класически роман за Настрадин Ходжа по отношение на някой си Джафар – собственик на кръчмата в затънтено планинско селце: “той страдаше от всички беди на неимотните, защото нямаше нтито пари, нито приходи, но прихвана и кошмарите на богаташите, понеже винаги се боеше да не си загуби кръчмичката, при все че никой не би дал за нея и пет гроша”.
Да, ние посочихме до 30% новоформирани дребни буржоа и еснафи в България през последните 20 години. Но тук присъства и местна специфика:Първо, много от тях не желаят да се идентифицират с тази прослойка – били са просто принудени да си печелят хляба по този начин, но не съчувстват на моралните императиви на капитализма; Второ, другите пък в най-близко време ги чака разорение – и от политиката на партията зависи дали те ще се трансформират в работници или в лумпени.
Две особености на съвременността чакат да бъдат обяснени - едната е глобална. Към коя група следва да присъединим хората, които работят като банкови топ мениджъри? Те получават огромни приходи, а не отговарят пред никой за своите действия или бездействия, тъй като по принцип големите “частни” банки са акционерни дружества с твърде неясен произход и собственост. Наказанието за неправилни, неефективни или дори корупционни действия на въпросните мениджъри е уволнение, като максимум.
Та към коя група да причислим тези хора – към собствениците ли (но те не са), към наемните работници ли (но те не отговарят за нищо), или към мошениците, на които някой им “дава баница”?
Втората е чисто български феномен. В тази държава съществуват и “милионери по принуда”. Лично познавам бивши партийни функционери, които след 1989 г. или трябваше да станат аскети, или трябваше да се захванат с бизнес. И понеже си можеха и бяха изключително кадърни, те си заработиха милионите, при това напълно в съответствие с правилата на капиталистическото стопанство. Но до ден-днешен милионите не им се услаждат. Те биха предпочели да работят честно за Родината. И такива хора има. Тях къде да ги причислим?!
Оттук нататък, след като дефинира за себе си съществуващите социални групи, когато се определи за кого всъщност работи и кого представлява, БСП ще може да приема разумни и целесъобразни решения по всички други въпроси и политики: как да се избегнат учебните програми, които зомбират децата и младежите, и дали влизането в Шенген ни е наистина толкова необходимо и в чий интерес е, и що е то социална защита и как тя да се случи, както и позициите по още множество частни, но особено важни проблеми.
А основният принцип в цялостната дейност трябва да е ясен – в партия като тази не отиваш за постове, депутатство и власт, – а за да носиш своя кръст, своята мисия и отговорност. За съжаление, както е казал още Херодот по един друг повод, това надали ще стане.