Нова Зора

По-малкият от двамата равноапостоли Кирил и Методий е роден около 826–827 г. в Солун, втория по значение град на Византийската империя; починал – някои предполагат, чe е отровен, на 14.02.869 г. в Рим. Бащата – друнгарият Лъв, заемал висок пост. Още през VI в. по онези места започнали да проникват славянски племена от българската група. Дали фамилията принадлежала към елинизирани славянски родове, или само майката била славянка, не се знае точно. Но натоварвайки двамата братя със задачата да преведат богослужебните книги за Велика Моравия, византийският император им рекъл: „Вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.” По-големият брат – Методий, каквото е монашеското му име, става управител на обитавано от славяни княжество с относителна самостоятелност в областта Стримон, северно от Солун, а според други изследователи – във Витиния, близо до гр. Бурса.
Константин-Кирил още от дете показал склонност към знанието и поезията, затова го изпратили (843 г.) в Магнаурската школа в столицата. С рухването на Римската империя и формирането на германските държави грамотността из Западна Европа почти изчезнала. Във Византия обаче, периодът между ІV и VІ в. бележи подем в образованието. Постъпилите в училище деца (на възраст 5-7 години) редом с псалтира, библията, евангелията изучавали история и военна стратегия. След първоначалния курс преминавали в по-горно ниво, където в продължение на 3-4 години залягали над граматика, реторика, философия. В тази, третата дисциплина, освен музика, логика, етика, влизали Евклидовата геометрия, теоремите на Питагор, ботаниката на Аристотел, зоология, астрономичните възгледи на Птолемей и Страбон, медицината на Хипократ и Гален. Съществена част от обучението заемали библейските писания, произходът и съдбата на евреи, египтяни, асировавилонци и др.
От векове се били утвърдили висши школи: в Александрия – за природни науки, в Антиохия – за реторика, Бейрут се славел като средище на правото, а Атина – с лекциите си по логика, реторика и философия.
Към V в. Константинополската школа, всъщност университет, става водеща. В 425 г. тя разполага с 31 катедри - 10 по гръцка граматика, 10 – по латинска, общо 8 за изучаване на гръцка и латинска граматика, една по философия, две – по юридически науки. Междувременно Църквата започнала да налага предмети с религиозно съдържание, които изместили светските. В средата на IХ в., когато Константин-Кирил постъпил в школата, тя възстановила предишния си многофункционален облик; премества се в двореца Магнаура, откъдето идва и названието й. Разцветът настъпва при император Михаил III (841 – 867), а ректор става Лъв Математик, привърженик на съчетаването на теоретичните интереси с практичните ползи. Особено благоприятно върху работата на школата се отразило покровителството на константинополския патриарх Фотий (810 -890), свързан с българската история – той изпратил послание със съвети до княз Борис I относно покръстването на България.
Повечето изследователи считат, че Фотий е имал съществен принос за обучението на Константин-Кирил. Даровитият младеж бързо усвоил натрупаните знания. Климент Охридски пише в своето „Пространно житие на Константин-Кирил философ: „Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите  науки: изучи Омира, геометрията, а при Лъва и Фотия – диалектиката и всички философски науки; а освен тях и реторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И тъй бързо изучи всички тези науки, като да бе изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, които се надпреварваха взаимно /…/ Но още повече от учението той проявяваше своя кротък нрав и беседваше само с ония, с които това беше полезно, а странеше от онези, които имаха склонност към зло. Гледаше и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това тяло и да живее с Бога. Логотетът, като го видя, че е такъв, даде му власт над целия свой дом и му позволи да влиза свободно в царските палати.”
На въпроса „Що е философия?” Кирил с бързия си ум му отговорил: „Познаването на божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приложи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на оногова, който го е създал”.
Константин-Кирил завършва образованието си с титлата „философ”, равностойна на магистърска степен. Назначават го за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. Все още е необяснимо (както необяснима остава и рязката промяна у Методий, напуснал високата административна длъжност, за да се замонаши в обител на малоазийския Олимп) защо Кирил бяга тайно от столицата и отива при брат си. В манастира двамата създават уникалната глаголица – сакрална азбука, съвместила елементи от гръцката, латинската и от други древни писмена.
Братята превеждат най-важните богослужебни книги, ограмотяват десетки ученици, подготвят се, без да знаят, за съдбовната си мисия във Велика Моравия, а сетне – и в Панония.
Че Константин-Кирил владеел и прилагал знанията си не в сегашното ограничено разбиране за науката, а като енциклопедична система, доказват редица случаи. В Херсон например (близо до Севастопол), където двамата с Методий престояват доста на път за Хазарския каганат (дн. Дагестан), Кирил се проявява и като способен археолог: издирва и открива мощите на римския епископ Климент I, за когото се твърдяло, че бил хвърлен в морето с желязна котва на врата. При всичките неудобства на тогавашните пътувания, двамата успяват да пренесат тленните останки до Рим. Константин-Кирил бил свръхнадарен полиглот – в Херсон научава отлично еврейски, по-стария – самаритински, превежда много съчинения и сам пише. В Семендер, столицата на каганата, убедително защитава християнството пред юдаизма, вяра, която мощно настъпвала сред местното население. Блестящо изпълнява и дипломатическа задача, възложена му от Византия.
Апогеят на философския талант на Константин-Кирил е във Венеция (867) при защитата на славянското писмо от нападките на триезичниците. Нека подчертаем: не Византия, която с нищо не подкрепила Първоучителите в тежката им битка с източнофранското духовенство, а вътрешната им убеденост, че всеки народ има право да стигне до Божието слово на своя език, им давали сили.
Определението „философ” е бледо и тясно, за да обрисува титаничното дело на - да го наречем, интелектуалния творец на славянската писменост, едновременно учен, писател, преводач, полемист и дипломат.
В православния църковен календар денят 11 май отбелязва паметта на Светите равноапостоли Константин-Кирил и Методий.