Изразът „полетият поливач”, много популярен във Франция, се употребява, когато някой „излъжи-господ” стане жертва на собствените си интриги и лъжи. У нас в България просто казваме: „С Бойковите камъни, по Бойковата глава!”.
Когато преди година опозицията алармира, че строителите на АМ „Тракия” слагат сгурия в настилката, управляващите в лицето на премиера Борисов и тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев отхвърлиха обвиненията като клевета. Но ето че в началото на май тази година пак Бойко Борисов, съпроводен от новия министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, провери на място пътностроителните дейности и призна онова, което по-рано отричаше. А именно, че строителите „пестят материала”, полагайки „обеднена” настилка, която след първата зима ще започне да се пука и рони. Известени за предстоящата инспекция, строителите на магистралата бяха побързали да поставят проверяващите пред свършен факт, асфалтирайки участък с дължина 1 км, който трябваше да разрушат и покрият наново за своя сметка. Но само те ли лъжат „Премиера Слънце”?
Не правят ли и герберските министри, заместник министри, шефове на агенции и други „калинки”, подбрани лично от него по разклони и магистрали? Не става ли и той „Лъжец №1 на Републиката”, повтаряйки фалшивите оптимистични прогнози, отчетите и оценките на своите вицепремиери и редови министри? Било защото така му изнася; било защото не разбира в каква геджура го вкарват тези шмекери.
Най-вероятно „пестеливите” пътни строители са смятали, че високо вирнатият нос на премиера няма да долови мириса на шарлатания, както не го долови и при ремонта на бул. „Цариградско шосе”, когато Борисов бе все още кмет на София. След една година прясно асфалтираният булевард се нагъна като морската повърхност, брулена от вятъра, и строителната фирма трябваше да си оправя резила за своя сметка. В случая с АМ „Тракия” телевизиите показаха как строителите свалят „грешната” настилка, но изгубеното време няма да се върне. Нито пък ще се заличи усещането, че някой се подиграва с правителството на ГЕРБ, използвайки въпиющата некомпетентност на министрите и техния шеф. Впрочем, самият Борисов подхранва ежедневно усещането, че българският „Титаник” се движи сляпо
към фаталния сблъсък с айсберга
Първо, с нескопосната си кадрова политика, в която ключовите изрази и думи са „калинки” (хора с фалшиви „западни” или без никакви дипломи за висше образование), „случайни срещи на пътни разклони”, „убеждаване по магистрали”, „чиновнически бонуси” „плажуване на държавна сметка”, „политически назначения на мениджъри, вместо тесни специалисти” и т.н. С една дума - всичко друго, освен професионализъм!
Няма как да бъде иначе, след като и правителството се оглавява от бивш пожарникар, бодигард и полицай. При това единият му вицепремиер е бивш даскал по физическо възпитание, а другият е защитил докторска дисертация в САЩ относно най-разбойническия акт след 10.11.1989 г. – приватизацията в България. Венец на тази кадрова политика бе назначаването на рекламния специалист Валентин Николов за зам.-министър на икономиката и енергетиката и само след 2,5 месеца - за шеф на АЕЦ „Козлодуй”. Понеже там трябвал не тесен специалист, а мениджър, който да ускори процедурата по удължаването на експлоатационния срок на 5-и и 6-и блокове на централата. Същата фалшива обосновка, с която за министър на здравеопазването бе назначена юристката Десислава Атанасова. Сиреч, колкото по-далеч от медицината, толкова по-добре!
За критериите, по които се подбират и назначават съветниците на премиера и президента сигурно ще се разказват вицове. Защото в ГЕРБ на съветниците се гледа, като на декоративни храсти: освежават интериора, не дават плод, но поне да не са отровни.
Второ, с фарсовото „разрешаване” на трудови спорове, като тези с неизплатените от Валентин Захариев заплати в ГОРУБСО Мадан и ОЦК „Кърджали”, т.е., с подхвърлянето на 325 лв. социални помощи, вместо да се застави собственикът да изплати десеткратно по-големите суми за дължими трудови възнаграждения. В ГОРУБСО Мадан проблемът бе „продаден” на новия собственик Николай Вълканов, докато в ОЦК „Кърджали” се отива към обявяване на завода в несъстоятелност. Предчувствайки, че тогава ще чакат най-малко една година за своите заплати, излъганите работници преминават към гладни стачки и гражданско неподчинение. Изгубили надежда за положително разрешение на проблема, цели бригади напускат комплекса и той едва ли ще заработи скоро, дори да бъде купен от нов собственик. Парите, раздадени преди Великден лично от премиера, отдавна са изхарчени, а банките притискат своите длъжници. Студен душ получиха и работещите в БДЖ, над които надвисна нова вълна от съкращения. И това управляващите и техният премиер наричат антикризисни мерки?!
Трето, с бруталното погазване на установения конституционен ред, основан на разделението на властите и демократичната смяна на управляващия „политически елит”. По Конституция България е парламентарна република, а на практика при ГЕРБ тя се управлява като премиерска държава, в която парламентът е функция на правителството и по-специално на неговия шеф Борисов. Премиерът обявява безнаказано депутатите за безделници и отказва да се отчита пред тях, или направо им нарежда какво и как да гласуват.
Понякога прилага и заплаха да подаде оставка, знаейки отлично, че голяма част от депутатите на „подкрепящото парламентарно мнозинство” не биха могли да се изхранят другояче, освен като „народни представители”. Чудно ли е тогава, че си позволи да дава оценки за първите 100 дни на президента Росен Плевнелиев, избран по негово благоволение?
Приоритетните приоритети
Четвърто, с тоталното отстъпление от дадените предизборно обещания за превръщане на България в „средна европейска държава” по жизнен стандарт на гражданите. Вместо на средно европейско равнище, България е на последно място в ЕС по доходи и на челни места по корупция, нарушения на човешките права, безработица, смъртност, престъпност, отчаяние и др. Наистина, закрепеният с Конституцията социален характер на държавата все още не е отречен формално от управляващите гербери, но „приоритетните приоритети” (изразът е на президента Плевнелиев) на държавата са други: бирнически, преразпределителни, бюджетно дисциплиниращи, митнически, „клъстерни”, „високо технологични”, полицейски и... рушветчийски.
По време на посещението си в Сиатъл президентът Росен Плевнелиев оповести „оригинален” (всъщност, заимстван от Сърбия - б.р.) начин за привличане на чужди инвеститори: изплащане от българската държава на пари в брой на западни фирми, които разкриват работни места в България. Включително и компанията „Майкрософт” на Бил Гейтс.
Плевнелиев, който клевети българската държава не къде да е, а тъкмо в Америка, явно е забравил на какво е държавен глава. Българската държава не само няма свободни пари за раздаване, ами ще тегли заем, за да изплаща стари дългове. По закон концесионните такси, от които президентът предлага да се стимулират чуждите инвеститори, пълнят „Сребърния фонд” и не могат да се използват за стимулиране на инвеститорите. А когато става въпрос за използването на общински ресурси, 50 % от таксите отиват в общинските бюджети. Но дори България да имаше пари, Брюксел няма да позволи нещо, което в целия ЕС се смята за дискриминационна политика и недопустима държавна помощ на избрани компании, в ущърб на честната конкуренция. Освен това държавата на Борисов е твърде мързелива, за да се възползва от евентуалното затваряне на очите от страна на ЕК. Както е мързелива и корумпирана при осъществяването на своите вътрешностопански, здравно охранителни, социални, полицейски и други функции. У нас нищо не става без рушвет. Така че най-ниските в ЕС данъци за доходите на фирмите и техните собственици, както и законът, позволяващ на инвеститорите от клас А да купуват без търг държавна и общинска земя, а държавата да поема разходите по инфраструктурата до техните предприятия и обучението на персонала, очевидно не са достатъчни. Главното, което спира чуждите инвестиции в България не са кризата и високите данъци, а високата корупция, голямата бюрокрация и тромавото правосъдие. А след инициативата на министъра на финансите Симеон Дянков да разпродаде „излишната” държавна собственост, държавата ще обеднее още повече и ще се лиши от малкото останали й възможности за положително въздействие върху жизнения стандарт на своите поданици.
Пето, с напълно сбърканата антикризисна стратегия, при която самоцелно се строят магистрали, без край тях да се развива икономика и да се създава заетост. В същото време се провалят жизнено важни енергийни проекти, изглеждащи „излишни” и „скъпи” само на фона на неработещата икономика. Колкото и приятно да му звучат оптимистичните изявления на финансовия министър Дянков, Борисов трябваше да преглътне горчив хап, когато Европейската комисия прогнозира 0,5% икономически ръст за България през 2012 г. и 1,3% за 2013 г., вместо предвиждания от Дянков 2,5%. Дори МВФ и БНБ бяха по-благосклонни, прогнозирайки икономически ръст от 0,8 %, респективно 0,7%. Ето защо Борисов представи като голям триумф готовността на Катар да инвестира в спорта, овцевъдството и растениевъдството на България; и особено факта, че премиерът на Катар ще депозира в БНБ 200 млн. долара, като гаранция за бъдещите катарски инвестиции. Като няма риба и ракът е риба!
Катарският душ
След срещата в Евксиноград на българския, катарския и турския премиер обаче, усещането, че Борисов отново ще се окаже в положението на „полетия поливач” се засилва. Самият той призна, че няма да получим газ от Катар, понеже регионът не бил интересен за него; и че интерконекторните връзки с Турция са „далеч от реалността”, а дори те да бъдат изградени, по тях Анкара ще ни препродава чужд природен газ „в критични моменти”. Естествено, на солени цени, поради което трябвало да поддържаме добри отношения с Русия.
„Приземяване, приземяване, приземяване!”, както казваше Тато. След като охладиха мераците му за диверсификация на газовите доставки, Борисов се вкопчи в нова химера: скоростния път от Свиленград до Русе, който щял да бъде построен от трите държави. Можело дори да се направи втори мост на Дунава край Русе или тунел, ако се договорим с Румъния. Може и за високоскоростна железница да помечтаем, но турският премиер Реджеп Тайип Ердоган ни приземи, напомняйки за недовършените инфраструктурни обекти, като язовира на р. Тунджа. Което означава, че преди да каже „да” на скоростния път или магистралата до Русе, ще постави насрещни условия. Така пътят Свиленград – Русе ще ни излезе през носа. Да не забравяме, че през 1389 г. Али паша е преминал с войските си през проходите на Източна Стара планина и последователно е завладял градовете Шумен, Овеч (днес Провадия) и др. в днешна Североизточна България. И че в годините на “студената война” на всички военни учения на турските въоръжени сили се отработваше настъпление в същото направление. Настъплението неизменно завършваше с излизане на река Дунав на силната Първа турска армия (щабът й се намираше в Истанбул, а в състава й влизаха четири армейски корпуса: 2АК, 3АК, 5АК и 15АК). Настъпващите, макар и само по карта, разчитаха на подкрепата на местното турчеещо се население, заселено (случайно ли?) по протежение на Ришкия, Върбишкия, Айтоския, Дюлинския и други проходи. Сега правителството на Борисов ще им осигури скоростен път (магистрала) и тунел, или втори мост на Дунава! Буюрунус, ефендилер!
Що се отнася до инвестиционната гаранция на шейх Ал-Тани, премиер на Катар, колко пъти по 200 млн. долара ще загуби България от нереализирането на проекта АЕЦ „Белене”? Дали с толкова пари ще компенсираме щетите само от земетресенията, свързани с проучванията за шистов газ по метода „хидравличен удар”? Нали само дни след като парламентът вдигна мораториума върху тези проучвания, природата ни предупреди със земетръс през нощта срещу 22 май? Ако имаше съд за политици за пропуснати ползи и нанесени екологични, здравни и на сигурността щети, правителството на ГЕРБ и по-специално хората от икономическия и енергийния му екип би трябвало да са първи клиенти на прокуратурата. В икономическата и енергийната сфери впрочем се тиражират и най-големите лъжи: от министрите към премиера и от премиера, през медиите, към населението.
Шесто. Провалът в сферата на отбраната и сигурността на страната заслужава специално внимание. Българската армия продължава да се топи като човешки и технически състав, въпреки че нейната численост отдавна е
под равнището на Ньойския диктат
Наскоро МО обяви, че ще бъдат закрити още два гарнизона на Сухопътни войски – Враца и Шумен, а към 1000 военнослужещи ще бъдат уволнени или преназначени в други селища. Преди това ВМС бракуваха единствената си подводница „Слава”, а ВВС изгубиха един от общо четирите си “МиГ-29”. Въпреки че пилотите с риск за живота си предотвратиха опасността самолетът да се взриви в населен пункт, бяха обвинени в недостатъчен професионализъм (ранно прибиране на колесника при излитането, в резултат на което самолетът е закачил пистата с резервоара си и се запалил). На признанията на военния министър, че нашите летци имат по 60-80 часа налети на година, докато в другите армии от НАТО пилотите летят по 180 часа, никой не обърна внимание. Нали от 2020 г. ще ни пази системата за ПРО на НАТО, а турски, гръцки и румънски самолети ще летят свободно из българското въздушно пространство?! Новият Върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът Росен Плевнелиев, ще остане в историята не с военни победи, а с обръщането на посоката на Гергьовския парад от запад на изток! Над маршируващите 500 военнослужещи летяха „цели” три вертолета: един МИ-17 и два „Кугъра”. Въпреки тази нищета, България все още поддържа военни контингенти в Кабул и Кандахар, докато новият френски президент Франсоа Оланд ще изтегли още тази година френския контингент от Афганистан, вместо да чака 2014 г.
Неощетени от „реформите” на ГЕРБ са само заетите в МВР и част от държавните чиновници, на които с промени в Закона за държавния служител разрешиха да получават бонуси до 80 % от размера на годишната им заплата. „Административната реформа”, сиреч прехвърлянето на част от агенциите в провинцията, се отложи, ако не броим преместването в Бургас на Агенцията по рибарство и аквакултури. След като 700 служители от НАП и Агенция „Митници” заявиха, че ще напуснат системата, ако агенциите им бъдат изнесени от София, правителството свири отбой. Чиновниците казаха „да” на бонусите, но отказаха да бъдат „интернирани”.
В МВР няма да има дори такива сътресения: не се предвиждат нито премествания, нито съкращения, въпреки вилнеещата престъпност и бягствата в чужбина на „съмнителни бизнесмени”, осъдени на различни срокове затвор. Случаят с „изчезването” на братя Галеви е показателен. Според министъра на правосъдието Диана Ковачева, имало пропуск в законите и братята не били длъжни да четат вестници, за да се явят за изтърпяване на наказанието. Но пък тяхното духване зад граница едва ли легитимира претенциите на правителството за влизане на България в Шенген. Напротив, то налива вода
в мелницата на холандската десница
която се противопоставя на членството на България и Румъния в Шенген. Ако Интерпол трябва да лови нашите бандити, както направи с Христофорос Аманатидис-Таки в Дубай и ще направи с дупнишките „братя Галеви”, Цветановото МВР за какво е? Последните му „операции”- осуетените „покушения” срещу зам.-шефа на ГДБОП Валентин Цановски, срещу „криминално проявения” софийски бизнесмен Божин Божинов-Божко и председателя на СГС Владимира Янова (семейна приятелка на Цветанови) са повече от комични. В първия случай бяха привикани Антон Петров – Хамстера и Димитър Желязков (Митьо Очите) и след 24 часа ги освободиха, без да им повдигнат обвинения. При втория случай бяха арестувани 4 души: единият от тях се оказа сръбски гражданин от албански произход, а не черногорец, както твърдеше Цветан Цветанов, а тримата задържани арменци просто са били на неподходящото място в неподходящото време! Колкото до „заговора” срещу съдия Владимира Янова, самата тя заяви, че никога не е гледала дела срещу Хамстера и не се чувства застрашена. Антон Петров -Хамстера, който е подсъдим за рекет по делото „Октопод”, отново бе освободен след „мъмрене” в ГДБОП и обещание „да спазва законите”!
Очевидно тези и други акции на МВР са свързани с предстоящия мониторингов доклад на ЕК: полицията просто си търси работа и оправдание за своето съществуване. Но когато по време на кампанията „Да изчистим България за един ден” военни, журналисти и дори президентът Плевнелиев размахваха метли, полицаите отидоха да пазят от крадци черешовите градини в Кюстендилско!... Седмица преди това там беше вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който участва (незаконно) в предизборната кампания за Общински съвет на Кюстендил. Резултатът е известен: „Коалиция за Кюстендил”, подкрепяна от кмета Петър Паунов, спечели 32,74% и 14 места в Общинския съвет на града; БСП получи 16,48% от гласовете и 7 съветнически места; докато ГЕРБ получи едва 10,11% от гласовете и 4 места (колкото и формацията „ЛИДЕР” и малко повече от РЗС – 3 места). Агитацията на Цветанов сред циганите се провали: машината за избори на управляващите заскърца, след като и ромите вече не им се плашат, въпреки превантивните мерки за сплашване на „лошите” в циганските гета непосредствено преди изборите. Но Борисов отново намери оправдание за изборния провал на ГЕРБ: БСП била купила гласовете на ромите! Не спечелилата изборите „Коалиция за Кюстендил”, а класиралата се на второ място БСП?! Като „доказателство” бе размахан запис на телефонен разговор между председателя на общинската организация на БСП в Сливен, Мартин Славов, и местен бизнесмен, готов да му плати 100 000 лв., ако се откажел да се кандидатира за кмет на миналогодишните местни избори в града. Славов, който бе делегат на 48-мия конгрес на БСП, наистина се е отказал да се кандидатира за кмет, но в крайна сметка изборите в Сливен спечели друг кандидат на БСП, о.р. генерал Кольо Милев, а не бизнесменът рушветчия. Кой, обаче, да обърне внимание на такава подробност, или да попита шефа на предизборния щаб на ГЕРБ, вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветанов, дали „журналистическият запис” не е незаконно използвано от МВР СРС, „изтекло” специално за конгреса на БСП?
Междувременно, загубилият изборите в Сливен кандидат кмет на ГЕРБ Йордан Лечков, е подсъдим по 4 дела за злоупотреби с власт. Той по-морален ли е от Славов?
Все пак Бойко Борисов призна едно постижение на Сергей Станишев: това, че отказа от борбата за председателското място в БСП “опитния апаратен играч Георги Първанов”. И „поливачът” си отиде вир вода. Ученикът явно си е научил урока. Да видим кой ще „полее” Бойко Борисов.
На лъжата краката са къси
Единственият „успех” на премиера Борисов май ще се окаже връщането на уволнения (след загубената с 3:1 гейма олимпийска квалификация с Германия) треньор на националния отбор по волейбол Радостин Стойчев. „Премиерът Слънце” изгря и над волейболната мрежа! Но ако отборът ни се класира за Олимпиадата в Лондон и там се провали, любителите на волейбола със сигурност ще кажат, че не е работа на премиера да се занимава с националните отбори, понеже не им носи късмет. Тогава ще „изока” и ръководството на Федерацията по волейбол, така че да предизвика международни усложнения. Да не забравяме как ФИФА санкционира намесата на нигерийското правителство в работата на националната футболна асоциация. Язък за „Арена Армеец”, която Бойко смята за свое... лично дело!
Ако вярваме на Ахмед Доган, у нас мирише на предсрочни избори. А ако слушаме Бойко Борисов, мирише на джибри, а изборите ще са редовни и през 2013 г. Дотогава управляващите щели да се занимават с магистрали и археология, „за да оставят нещо за народа”...Редовни или предсрочни, наближат ли избори, ГЕРБ отваря торбата с лъжите. Дори скръндзата Дянков обещава по-високи заплати и пенсии от догодина.
Доживяхме керемида масло да пусне!
Наскоро научихме, че Дянков е станал председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Най-искрени съболезнования на европейците! И председателят на БФС Боби Михайлов заема важен пост в УЕФА, а футболът ни е на смъртно легло. Борисов не пропусна да се похвали с новия пост на финансовия си министър, но забравя, че на лъжата краката са къси.
Както гласи една поговорка: „Можеш да излъжеш винаги, можеш да излъжеш много хора, но не можеш винаги да излъжеш всички!”
