България се наслуша и нагледа на президенти, които вместо да възвисяват престижа й у нас и в чужбина, я обругават и мърсят нейния лик. Нима ще забравим как първият демократично избран президент Желю Желев, потъпквайки конституцията и законите, предостави секретния архив на българското разузнаване и контраразузнаване на западните тайни служби, за да търсят “доказателства”, че България е поръчител на атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и на убийството на писателя Георги Марков? Лично папата при посещението си в България потвърди, че никога не е вярвал в тай наречената българска следа, а английските следствени органи прекратиха обвиненията, че българска намеса е довела до смъртта на Георги Марков.
Поредицата предателства продължава при следващия демократично избран президент Петър Стоянов, който върна оригинала на Паисиевата история на Гърция, потвърждавайки публично с този безумен акт, че България е държава крадец. По негова лична и непростима вина най-скъпата реликва на националното ни възраждане никога вече няма да се върне в храма на българската духовност. Но ето че и сега избрахме президент клеветник. Росен Плевнелиев се възползва от американска трибуна, за да изрече колосална и злостна лъжа. Според него 167 души от ЦК на БКП през 70-те години “единогласно” решили България да стане 16-а републлика на СССР, което той окачестви като “най-голямо предателство”. Истината е, че е обсъждана по-цялостна икономическа интеграция с Москва и в СИВ, но никога не е нито предлагано, нито одобрявано или приемано решение за отказ от държавния ни суверенитет и независимост. При това ЦК на БКП не е имал такива конституционни пълномощия. Бившият ръководен деец на Комсомола и син на комунистически активисти показа на американските си домакини, че е готов лично да изпълнява всякакви поръчки срещу държавата, макар постоянно да уверяваме и САЩ, и европейските си партньори, че България е неделима част от ЕС и НАТО. Акад. Георги Марков вече изобличи държавния ни глава като политически неграмотен, когато Плевнелиев обяви, че България е държава на много народи и много култури. Това е простимо – толкова е чел човекът, толкова знае. Но непростимо и позорно е начело на България да стои клеветник срещу собствената си родина.
