Месеци наред премиерът ни облъчваше с воплите си за диверсификация на енергийните доставки и когато лентата се поизтри, без да има промяна, минахме на друга тема. Проснали сме България като шахматна дъска и местим ли, местим по нея разни административни структури – НАП, Митниците, ИАРА, туризма... Та в това местене (или по-скоро мерак за него), се вмъкна, доста успешно засега, и Стара Загора. Публикация в местен вестник от началото на май, озаглавена „Енергетиката – в Стара Загора!” (звучаща по-скоро иронично) провокира депутати и ръководители на местно ниво.
И като прегърнаха идеята – спиране няма. Депутатите от мнозинството правят совалки по върховете, местната власт провежда срещи, готви мотивирано предложение кои точно държавни структури могат да се преместят в Hрада на липите, търсят подходящи помещения за настаняването на администрациите. Ръководството на общината придаде тежест на идеята, като я обсъди с представители на работодателски и синдикални организации и научните среди.
Интересът към енергетиката, все едно дали става дума за сектора от МИЕТ, Българския енергиен холдинг или Енергийния системен оператор, се мотивира от разположението в района на комплекса „Марица-изток”, най-общо казано. Някогашната мегаструктура отдавна не съществува, но стопанските субекти са си живи и здрави и работят, макар че държавни останаха само най-голямото дружество за открит въгледобив у нас „Мини Марица-изток” ЕАД, и най-голямата термична централа на Балканите „Марица-изток 2”. В частни ръце са AES “Гълъбово” и “Контур Глобал Марица-изток 3”, и “Брикел”.
Струва си да отбележим, че от миналата година се говори за построяване на два нови блока точно в ТЕЦ 2, при това става въпрос за неясни към момента гимнастики, свързани с навлизането на частни инвестиции. И по този въпрос тече яко и нескрито лобиране, макар да няма още никакви конкретни резултати. Към доводите в полза на предислоцирането на енергетиката (или части от нея) в Стара Загора се прибавя и фактът, че в региона има изключително добри специалисти, а и базираният в Ямбол технически факултет на Тракийския университет подготвя кадри в тази сфера.
На фона на еуфорията от бъдещото домакинство така и не стана ясно какво мислят ръководствата на предприятията от енергийния сектор в региона, не се чу и поне едно експертно мнение. Никой не казва, че преместването на няколко отдела с няколко десетки служители не се нарича децентрализация, а просто изнасяне на работни места и създава предпоставки за хаос. Вече има и виц по този повод, макар и свързан с друга структура. „След преместването на сектор „Туризъм” в Пловдив отива посетител. Влязъл в 101-ва стая, оттам го препратили в 202-ра стая, но там му казали, че ще му решат проблема в 303-та стая. „Ами сградата е на 2 етажа, къде е 303-та стая?”, попитал човекът объркан. „Ааа, тя е в Плевен”, небрежно отговорил чиновникът.”
От напъните по различните етажи за преместването на администрации от енергетиката по-близо до мястото, където се произвежда електроенергията, сме склонни да направим извода, че горе вече са разбрали какво е това „Мариците” и колко са важни. Но не за икономиката на страната, а за пълнене на партийните каси, както е било открай време. Все пак има една година до следващите парламентарни избори и е редно да се мисли по въпроса. И още – не е лошо да се съкрати пътят на куфарчетата, пък после има начин да ги придвижат където трябва. Тъкмо ще създадем повече работни места, ще дадем възможност на млади хора да работят, да не търсят реализация навън... Абе, голямо развитие се очертава.
Обаче едно не е ясно – що се занимаваме с преместване на бюра и чиновници, като ще правим електронно правителство?!
