Новата икономическа олигархия в България и нейните външни поддръжници винаги са изпитвали атавистичен страх от съществуването на една мощна, националноотговорна лява формация в България. Зад такъв тип партия би застанала огромна част от доведеното днес до просешка тояга население в страната и би бил спрян процесът на продължаващото вече двайсетгодишно разграбване на многомилиардното богатство, натрупано в България по времето на Тодор Живков.Борбата за материалното наследство, оставено от епохата на оплювания и до днес “държавен социализъм” започва още в първите седмици след преврата на 10 ноември 1989 г.
Тя преминава не само през фронта на обезкръвяващите вътрешнопартийни битки за надмощие, в които се ритаха атовете на перестроечния елит Луканов, Младенов, Атанасов и Лилов. Тя има своите корени и своята логистична подкрепа и подготовка в позабравената днес далавера, наречена “Кръгла маса”. Има и своите позорни информационни рубежи, когато Голямата лъжа и Голямата манипулация търсиха и намираха своите скъпо платени наемници, които им служат и досега. Днес все повече хора разбират, че по времето, когато целият български народ бе заливан с помията на полуистини и откровени лъжи, когато понятията за “добро” и “зло” бяха по дяволски подменени, когато пропагандната пяна налагаше до втръсване понятия като “демократична социалистическа държава” и “повече социализъм”, по върховете на партийната и държавна власт, посветените в заговора срещу България подличко са се подхилвали. Но трябваше да минат години, докато известното само на тесния кръг заговорници придобие своите видими юдински проявления и отвори очите на хората. И ако днес България е в руини и е върната със 100 години назад в своето развитие, ако днес са унищожени всички социални завоевания на народа ни, добити с толкова труд и лишения, ако нацията измира и ако се топи интелектуалният й и културен потенциал, а богатите стават все по-нагли и отчуждени от болките и неволята на народа, то значи, че трябва да се потърсят фундаментите на това всеобхватно зло.
Още в брой 6 от 15 октомври 1996 г. “Зора”, първа и единствена в българския печат, повдигна булото на зловещия заговор. Ние първи нарушихме табуто върху същинските цели на една огромна интелектуална територия, осеяна със законодателни мини и вълчи ями от забрани, които рушат българската икономика и сриват всяка държавна власт. Докладът върху “Проекта Ран-Ът”, така се нарича този документ, е изработен от 34 американски съветници и 29 български икономисти под ръководството на Ричард Ран и Роналд Ът при пълното съдействие на Националната камара на САЩ.
Той става факт през втората половина на 1990 г., а писмото, зад гърба на обикновените симпатизанти на социалистическата идея, зад гърба на партийните членове от БКП и зад гърба на целия български народ, с което е поискана “методическа помощ” за построяването на “демократичния капитализъм”, е отправено, по признанията на самия Ричард Ран, от първото правителство на покойния Андрей Луканов. Задачата, която американският екип и българските му помагачи тогава е трябвало да изпълнят е формулирана във въведението на обемистия том.
Ричард Ран пише: “По подобие на новоосвободените си съседи България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица стъпки в тази насока, но има да се вършат още много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към фондацията на Националната камара на САЩ.”
По времето, когато се изработва въпросният план, който под формата на полезни икономически наставления доведе до стопанското, културното и духовното съсипване на България, в партийната централа се пише програмата на БСП за предстоящите избори. В нея черно на бяло е записано, че България трябва да бъде “демократична социалистическа държава”. Интересно е да се знае, че след утвърждаващото слово на министър-председателя Луканов Докладът по “Проекта Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите. Година по-късно словото на министър-председателя не може да се намери и цитира, както и самият доклад.
Днес е късно да се питаме защо и с цената на какво всеки един от хората, които са знаели какво пише в него, се е съгласил да мълчи, но затова пък е напълно ясно кога е забъркана и как се посипа над България душещата народа ни синьо-червена мъгла. Забележително е, че от страна на българските икономисти, участвали в изработването на най-стриктно спазвания през последните десет години документ, днес можем да различим твърде познати имена. От страна на БСП: проф.Иван Ангелов - тогава главен икономически съветник на министър-председателя Луканов, а по-късно също главен икономически-съветник на министър-председателя Жан Виденов, уволнен от него след неколкомесечно “съветване”; Димитър Костов - зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, по-късно министър в правителството на Жан Виденов, а по- настоящем банкер; Атанас Папаризов и проф.Стефан Стоилов - бивши Луканови министри и несменяеми депутати от страна на БСП и до днес. В екипа участват още бившите зам.-министри от същото правителство на Луканов - Стойо Дулев, Найден Найденов, Георги Пенков, Димитър Шопов.
От страна на СДС с американските съветници работят също до болка познати имена: Иван Костов - министър на финансите в две правителства и министър-председател от 1997 до 2001 г.; Венцеслав Димитров - несменяем народен представител, доскоро икономически съветник на президента Георги Първанов; Огнян Пишев - бивш посланик в Съединените щати; Боян Славенков - бивш съветник на президента Желю Желев, бивш шеф на приватизационен фонд и сега преподавател в Пловдивския университет по прогнозиране и планиране; Иван Пушкаров - бивш министър, икономически референт. В този българо-американски екип участват още и видните деятели на “риформата” - Тодор Вълчев, дългогодишен председател на Българската национална банка и според посветени - архитект и на разрухата в българското банково дело; Румен Георгиев, бивш председател на “Минералбанк”, съсобственик на застрахователно дружество “Европа”, а сле фалита му – акционер в застрахователно дружество „Армеец”, изпълнителен директор на което е синът му, Румен Георгиев-младши; Христина Вучева, бивш министър, Димитър Иванов и пр.
Всички те са знаели още тогава в какво начинание участват. Знаели са всичко, което се готви за България чрез тази програма. Но са сложили своите имена, без страх, че някога може да им бъде потърсена отговорност. Но на какво са разчитали и с какво ли са утешавали съвестта си? Известно е обаче - цял народ за цял живот не може да бъде излъган.
Но, горе сърцата, народе!
