“Живот без маска и без грим, озъбено свирепо куче...”
Е, доживяхме и това – страшната метафора на гениалния банскалия да се превърне в абсолютна действителност.
В София пак беше наръфан до смърт от бездомни кучета 89-годишен гражданин, пенсионер. Жестоката сцена се състоя пред очите на шепа минувачи, никой от които не посмя да се притече на помощ на нещастния човечец.
Преди няколко седмици в подобни мъки загина 87-годишният проф. Ботьо Тачков, световноизвестен учен, работил в Америка, изкушен вероятно от дявола да се завърне в родината си.
За тази година в държавния бюджет за рахата на безстопанствените кучета са предвидени 40 млн. лв., горе-долу толкова, колкото са обещани и на българската наука. Едва ли обаче може да има съмнение, че и тези грешни народни пари ще бъдат окрадени от кучкарската мафия и нейните политически закрилници. Всяка година жертви на кучешки нападения стават около 4000 българи – жени, мъже, старци, деца. Животът за нас наистина е озъбено свирепо куче в буквалния смисъл на думата. И пак в буквалния смисъл всичко се върши “без маска и без грим” – защото вече дори угодническите към властта медии не си дават труда да козметизират, ондулират и парфюмират описанията на всекидневните трагедии. Явно обаче, че политиците и финансираните от чужбина “приятели на животните”, които създадоха с общи усилия и продължават умишлено да плодят кучешката напаст, и този път ще си останат безнаказани. А понеже ние като общество пак се държим като смирена рая, ще има да патим още много дълго. По-точно до момента, когато озверелите псета заръфат я премиера, я председателката Цецка, пази боже...
Градоначалникът Фандъкова също отново излезе със стандартните обещания и обяснения. И разбира се, отново се скри зад закона. Само че районият кмет на ”Слатина” Антоанета Апостолова се оказа по-смела и по-почтена от нея. Тя оповести, че и преди са подавани сигнали към “Екоравновесие” за агресивното поведение на бездомни кучета в района. “Идвали са веднага екипи и сме получавали отговори от тях за това, че тези кучета вече са обработени и не са агресивни. Ако бяха прибрани наистина кучетата, това нямаше да се случи”, заяви тя пред БНР.
И на децата вече е ясно, че става въпрос не за закони и за хуманно отношение към четириногите, а за определени интереси.
Първо, нали трябва да се закрие самото “Екоравновесие”, ако наистина се реши въпросът с уличните псета? И второ, всеки запознат с темата знае, че кучешката кожа е просто незаменима за някои специални екипировки. Като например водолазните...
Ножът явно е опрял до кокала. Обществото е достатъчно травмирано от кризата, пороите, политиците, земетресенията, градушките и всякакви други бедствия, та да трепери на всичко отгоре и от кучешките глутници. Въпосът е без алтернатива: “Хората или кучетата?”
Напомняме на политиците, че кучета все пак не са гласоподаватели. Но знае ли човек...
