Когато през 1990 г. българите решиха да се разделят с „лошия” социализъм и да продъжат с „ефективния” капитализъм, те не подозираха, че зад демократичната му фасада се крият съвсем неприемливи неща. Икономическата свобода и частната собственост изглеждаха твърде привлекателни след десетилетията „държавен социализъм”. Малко хора си даваха сметка, че капитализмът изглеждаше добър само защото светът беше двуполюсен. „Студената война” се водеше без много експлозиви и потоци от кръв, с операции, замисляни в централите на ЦРУ и КГБ. Загиваха политици, падаха правителства, разоряваха се цели страни не в името на прокламираната демокрация, а за построяване и благоденствие на новата империя след Втората световна война - Съединени американски щати.
Бях номиниран за първите демократични избори за ВНС през 1990 г. от коалицията СДС. Преди изборите, като лидери на формации, се срещахме с „експерти” по подготовка на избори от Държавния департамент на САЩ. На една от срещите във фоайето на хотел „Шератон” г-н Франк Донатели, от Националния демократичен институт, ми каза делово, че имат голям опит в провеждане на демократични избори в Африка и Латинска Америка. „И в Чили ли?” - попитах свенливо аз. „Да, и в Чили”, без да се притеснява, отвърна Франк. Сянка на съмнение премина през главата ми. Що за демократи са тези, които в името на демокрацията са подготвили убийството на Салвадор Алиенде? След месец, през 1990 г., гостувах на писателя Атанас Славов (радио „Гласът на Америка”) във Вашингтон. Хрумна ми да потърся Франк Донатели. Нямахме уговорка. Пред Държавния департамент срещнах посланик Сол Полански, но Франк беше заминал за поредната страна, която трябваше да бъде насочена към демокрацията.
Вторият път, когато ме обзеха съмнения, вече като народен представител, беше, когато „Планът Ран-Ът” ни беше раздаден като печатно издание за запознаване и одобряване. Защо тези мастити икономисти предлагаха „пълна приватизация на държавните предприятия?” Нима не могат да се намерят 200 способни генерални директори, питах се аз, които да не крадат и да бъдат уважавани в чужбина? Но за човек като мен, влязъл бос в политиката, по това време нямаше категоричен отговор, въпреки че превръзката на окото на Ричард Ран будеше асоциация с персонаж от филмовата сага с Джони Деп карибски пирати, така както лъскавото беемве предполага, че зад волана му седи мутра. Но в проекта за конституция, предложен в книгата на Ричард Ран, имаше и едно забележително нещо – привлекателно за патриотичната позиция, която бях заел като независим депутат (избран мажоритарно в кв. Изток, София), а именно: „Забрана на етническите и религиозните партии”. Така и аз прогласувах за одобряване на плана „Ран-Ът”.
Какво се случи в следващите 20 години, всички знаем, но никой не желае да поеме персонално вината си. България е срината като икономика и като социална държава. Ние сме на дъното във всички класации. Управляващите се гордеят с макроикономическа стабилност. Да, да, на дъното вълнение няма! Но хладилниците не се пълнят с микроикономика.
Защо пиша всичко това? Тези дни слушах усмихнатия президент Росен Плевнелиев да докладва на българите, че при посещението му в САЩ са уговорили с бизнеса да създадат нов технологичен парк, който да управлява транснационалните корпорации в източна посока. Отново ме обзе съмнение, което може да споходи всеки, който прочете размишленията на Джон Перкинс в бестселъра „Изповед на икономическия убиец” (Confessions of an Economic Hit Man)”. Тези откровения на човек от кухнята, работил дълги години като „консултант” в бостънската фирма “Main”, са стряскащи, независимо че повечето факти са ни известни от книгите на Николай Стариков.
Оказва се, че демокрацията може да бъде не цел, а средство за постигане на стратегически цели. И че интересите на американското правителство и разузнаване (ЦРУ) манипулират глобалната икономика.
Сега и за проф.Иван Ангелов, и за „професионалния лъжец” Иван Костов трябва да е ясно, че Ран и Ът са били част от „малък ексклузивен кръг от експерти, на които се плаща много добре, за да подвеждат страни по целия свят, така че САЩ да печелят от тях милиарди долари”.
Това са т. нар. икономически убийци (еconomic нit мen) – хора, които с различни хватки сугестират световни лидери да станат част от широка мрежа за осъществяване на американските търговски интереси.
Технологията на икономическите убийци (ИУ) е следната.
Лидерите на страните с ресурси или стратегически територии трябва да бъдат хванати в паяжината на дълговия капан. ИУ ги скланят да взимат огромни кредити от СБ или МВФ за инфраструктурни проекти (пътища, енергетика). Кредитът обаче не напуска САЩ, защото подизпълнителите са американски фирми. Дългът нараства. В Еквадор е достигал и половината от държавния бюджет. Съответно нараства и лоялността на правителствата към САЩ. Според Джон Перкинс „Икономическите лостове, с които се контролират правителствата, се държат от хора, обладани от една-единствена идея – извличане на максимална пачалба”. Бившият икономически убиец нарича това тайно общество, състоящо се от корпорации, правителства, банки – корпоратокрация.
Казахме, че кредитите отиват за създаване на технологични паркове, за магистрали и енергетични мощности. Стоп! Звучи познато. Сега става ли ясно как Желю Митев Желев (жмж) поддържа фондация? Защо Иван Костов хариза на американски фирми тецове в „Марица-изток”? Защо Бойко Борисов си пада по магистралите, а Росен Плевнелиев по технопарковете? Елитът ще богатее, а обикновените граждани ще остават без пари, за да ползват новите магистрали!
„Идва моментът - продължава своята изповед ИУ, - когато ние идваме и казваме: „Момчета, вие не можете да си плащате дълга с пари. Ще ви дадем отсрочка. Но при условие да ни снабдявате с евтин петрол (респ. шистов газ), да гласувате в ООН така, както искаме ние, и да изпращате войски там, където имаме нужда (напр. в Ирак)”. Стоп! И това звучи познато. Кой призна пръв държавата Косово? Кой изгони пръв сирийския посланик от София? Кой прати войски в Ирак и Афганистан? Правителството, управлявано директно от човек на Световната банка, се чуди как да плати 950 милиона по дълга и в същото време как да откаже на „Шеврон” да започне добив на шистов газ, тъй като има протести.
Но политици като Бойко Борисов са запознати с продължението. Ако някой от тях не е съгласен с ИУ, идват „чакалите” от ЦРУ. Те или премахват физически несъгласните, както направиха в Еквадор и Панама, или оганизират преврати, нежни революции или дори гражданска война.
Понякога на срещи хората ми казват: „Трябваше вие с Велко Вълканов да спечелите в първите президентски избори през 1992 г.!” „Да. Но сега щяхме да сме покойници” – отговарям им аз. Чакалите на ЦРУ не си поплюват с опонентите на империята.
Ако и това не се удаде на ЦРУ, в геополитиката на империята се включва армията. Медиите раздуват нещата за изключителните американски интереси в най-различни точки на света, обикновено богати на ресурси. Неправителствените организации, финансирани от САЩ, се активират, за да покажат нетърпимото нарушаване на човешките права. Следва нахлуване или ембарго в страната със или без санкция на Съвета за сигурност. Куба, Югославия, Ирак, Афганистан, Либия...
Крайният резултат от машинациите на „корпоратокрацията” е че 5 % от световното население в 21 век потребява 25 % от ресурсите на планетата и отделя 30 % от парниковите газове. Империята на САЩ е хищник, който иска все повече и по-евтини суровини, на първо място изкопаеми горива. Тя не може да съществува без „икономически убийци”. Богатите печелят от бедността на бедните.
Къде сме ние?
Българите, както и други нови демокрации, бяха измамени от „икономическите убийци” по описания елементарен алгоритъм. Тоталната приватизация на банките, структуроопределящите предприятия и транспорта в комбинация с либерално законодателство позволи появата на цяла прослойка на новобогаташи, адепти на неолибералния модел. Дистанционните икономически убийци като Ран и Ът, Джордж Сорос и Алекс Алексиев, бяха заменени с локални (Тодор Вълчев, Желю Желев, Константин Тренчев, Филип Димитров, Иван Костов, Александър Божков), а след тях с директно назначени от СБ и ЕС (Милен Велчев, Соломон Паси, Меглена Кунева, Симеон Дянков, Бойко Борисов).
Те продължават изпълнението на втръсналия хит „Държавата е лош стопанин” и слагат на тезгяха всичко, което е останало държавно. След „Булгартабак”, БТК, водата и електроразпределението те се готвят да приватизират и последния печеливш отрасъл – товарните превози на БДЖ. Ако ГЕРБ остане на власт, не се съмнявайте, че „икономическите убийци” ще довършат и АЕЦ „Козлодуй”. Жалка картина за страна, която е била 29-а по БВП само преди 25 години.
Системната криза, която започна през 2008 г. от САЩ, показа, че днешният капитализъм няма много общо с капитализма по времето на Рузвелт след първата световна икономическа криза през 1929-1933 г. Неолиберализмът се провали и това се осъзнава дори от такива анализатори и ястреби като Збигнев Бжежински. Кризата се оказа бумеранг, който завръщайки се, удари и тези, които въртят спекулативните пари в света. Лакомията на корпорациите доведе до днешния нестабилен свят.
Изходът е изтръгване от хватката на „икономическите убийци” и скъсване с догмите на неолиберализма. Ефективен контрол върху банките и правителствата. Държавата да се завърне на всички места, откъдето идват средствата за социални дейности. И разбира се, на първо място отмяна на плоския данък. Не може дивидентът на собственика на „Софарма” за миналата година да възлиза само на... 400 000 лева, но аналгина, който той продава, маскиран като „аналгин хин”, да бъде 5 пъти по-скъп за българите. Как да не си купи вестниците „Труд” и „24 часа” човекът? И как да не присъства като национално отговорен капиталист на 48-мия конгрес на БСП? Нали утре палачинката може да се обърне!?..
Надеждата идва и от процесите, които текат в Латинска Америка (национализация на ресурсите), от олевяването във Франция, Испания, Италия, Гърция. Гръцката лява коалиция „Сириза” предлага радикални мерки. Контрол на частните банки и максимална лихва по кредитите 1 %. В Испания гражданите отказват съгласие да плащат 100 млрд. евро за спасяване на банките. Все повече хора излизат на улиците.
И в същото време мирише на нова война, защото икономическите убийци и ЦРУ не могат да се справят по изпитаните начини с неудобния президент на Сирия Башар Асад.
Геноцидът на турската държава срещу арменския народ не е забравен вече 100 години. Геноцидът срещу българския народ, практикуван вече 22 години, е съизмерим с арменския – намаляхме с 1.5 млн. (а може би и повече, кой знае). Той очаква своето осъждане. Икономическите убийци са между нас. Вместо да стоят зад решетките, те купуват медии и създават нови партии за нови високоплатени икономически убийци на България и продължават да ни мамят, защото продължаваме да бъдем разединени.
