Това гениално обществено творение на българския патриот, героя от Лайпциг Георги Димитров не е случайно. Той работи по този проблем още от 20-те години на 20 век. Изучава условията на класовото разслоение и борба в България, Франция, Испания, Германия, Унгария и особено в СССР.
Той открива в трудовете на К. Маркс и Ф. Енгелс обективната закономерност за развитието на производителните сили и съответстващите им производителни отношения, което означава, че производителните сили обективно налагат съответни на тях производствени отношения, а не обратно.
Той открива в трудовете на В. И. Ленин отговора му на Суханов, където последният му пише: “...Вие, в тази изостанала страна не може да реализирате социализъм”.“...А защо да не смъкнем от власт помешчиците и капиталистите, и тогава с наши средства и прийоми да създадем необходимите предпоставки, необходимата цивилизация, и тогава да започнем движение към социализъм” – отговаря Ленин.
Георги Димитров познава реалната практика на военновременния социализъм в Съветския съюз. Той преживява три войни и три национални катастрофи на България. Познава нещастията на българския народ от пораженията в Междусъюзническата и Първата световна война...
В аналите на Парижкия мирен договор от 10.02.1947 г. е записано: “...70 милиарда долара репарации на Гърция и Югославия в стоки и валута по курс на долара от 1938 година с 10-15% лихва”, което удвоява репарациите. “Връщане на заграбеното имущество от Гърция и Югославия и на всички останали страни. Отнемане на българските авоари в германски банки от 70 милиарда марки, които се равняват на 2 трилиона и 250 милиарда лева по тогавашния курс”.
Всичко това - при 108 милиарда и 500 милиона държавен дефицит и 440 милиона златни швейцарски франка външен дълг към френски, английски, холандски, американски и швейцарски банки, при 22 милиона швейцарски златни франка просрочени плащания на дългове още от правителствата в началото на века.
Георги Димитров знае, че в България няма нито един квадратен метър асфалтиран път. В селата и в голяма част от градовете няма електрическо осветление. Няма тежка, камо ли лека и хранително-вкусова промишленост, в земеделието се използват адамовото рало, сърпът и ръчната коса. Има само поголовна бедност и масова неграмотност.
При такива условия съратниците на Георги Димитров и правителството на Отечествения фронт си поставиха задача не да реализират веднага социализъм и комунизъм, а необходимите предпоставки, необходимата цивилизация, и тогава да започне движение към социализъм. За тази цел бе даден пълен простор за развитие на производителните сили. От 1945 до 1960 г. в България се извърши невиждано дотогава икономически, политическо, културно-просветно и нравствено чудо. България се оформи като народно-демократична държава, управлявана от многопартийната коалиция на ОФ. Първата задача на тази народна демокрация бе да обнови средствата за производство, като развива промишлеността и механизира селското стопанство. Собствени средства няма. Хитлеристките окупатори, със съдействието на монархията и прогерманското правителство на Богдан Филов, са извлекли всичко от България. Заеми от чужбина не могат да се намерят след току-що завършилата опустошителна война. Само САЩ предлагат заеми по т.нар. “план Маршал” при много тежки условия, много по-тежки от тези на МВФ сега.
При тези трудни условия народната демокрация на Георги Димитров се обърна към своя народ. В продължение на 12 години тя сключи с него заеми: за развитие на народното стопанство, на селското стопанство и промишлеността, на инфраструктурата, водоснабдяването, напояването и т.н. През този период България преживява невиждан дотогава подем.
Създадена беше нова промишленост с нови съвременни мощности. От 1945 до 1960 г. (за 15 години) основните фондове нарастват 9,8 пъти в сравнение с 1935 г. Продукцията от промишлеността нараства над 11 пъти на глава от населението, електроенергията – 14 пъти, каменните въглища – 6,8 пъти, валцованите черни метали – 35 пъти, цинков концентрат – 18 пъти, на оловно-цинков концентрат – 30 пъти...
Народът ни с голям успех изпълнява решенията на V конгрес на БКП и приетата генерална линия – България за 15-20 години да направи това, което са направили европейските страни и САЩ за стотици години.
Във формираните, напълно на доброволни начала ТКЗС, във всяко село по едно, а в някои по-големи села – по две, адамовото рало и сърпът бяха заменени с нови трактори и комбайни. Тежкият труд на селяните се облекчи от механизацията. В ТКЗС на народната демокрация имаше развита пълна кооперативна демокрация, което означава, че кооператорите избират Управителен съвет на обществени начала. Всеки член на УС участва в производствения процес и изпълнява своите задължения в управлението на кооперацията. Доходите на всеки член от кооперацията зависят от трудовото участие и резултатите от труда му. Общото събрание, по предложение на УС и държавните поръчки, решава къде, какво и колко да се произвежда и как да се разпределят произведената продукция и получените пари. За внесените в кооператива имоти и инвентар собствениците получават рента, определена от общото събрание.
В кооперацията на народната демокрация битува пряката демокрация, която стимулира и вдъхновява хората към ефективно производство, отговорност и контрол. За кратко време ТКЗС укрепват и започват да дават по-качествена, повече и по-евтина продукция от съществуващите дотогава дребни селски стопанства. Членовете на ТКЗС се сплотяват и взаимопомощта все повече нараства. Кооперативът поема някои услуги от бита на своите членове, като използване на транспортни средства, строителство на къщи и др. В ТКЗС се формира задружен начин на живот върху принципите на апостол Павел: “Всекиму според труда”, “Който не работи, няма да яде” и “Един за всички, всички за един”. С тези принципи, членовете на ТКЗС и целият наш народ започват да живеят по-добре.
Ежегодно, в зависимост от производителността на труда и ефективността на производството в кооперативен и държавен мащаб, се намаляват цените и се увеличават доходите и заплатите на населението. Всеки реално вижда и чувства, че утре ще бъде по-добре от днес.
Нацията преживява не само икономическо, но и културно-просветно чудо. За десетина години построява жп линиите София-Сливен, през Подбалканската долина, Перник-Волуяк, Ловеч-Троян, Дупница–Бобовдол, Благоевград–Кулата. Значително напредва строителството на линиите Бургас-Варна и Попово-Исперих.
Построени са язовирите: “Йосиф Сталин” на река Искър, “Александър Стамболийски” на река Росица, “Георги Димитров” на река Тунджа. Започва строителството на язовирите в Родопите “Батак”, “Васил Коларов”, “Широка поляна”.
Тогава са изградени заводите в Перник с язовир “Студена”, ТЕЦ “Република” и разширението на мините в перник и Бобов дол, целият Димитровград и заводите в него, заводите и ТЕЦ в София, част от заводите във Варна и Девня. Машинно-тракторните станции, текстилните, шивашките и хранително-вкусовите фабрики заеха почетно място в стотици градове и села.
Българските стоки не достигат за задоволяване на необятните съветски, арабски и европейски пазари. Квалифицирана работна ръка не достига. Бездработица вече няма. Професионалните училища, техникумите и университетите увеличават своя капацитет многократно. Младежта учи и работи изцяло на държавна издръжка.
Ръководителите на държавата, начело с георги Димитров, на управляващите партии в София и по места работят заедно със своя народ за изпълнението на националните и регионални задачи. Живеят скромно и имат завиден авторитет. Това бяха хора, изстрадали своите идеали, участвали в Юнското и Септемврийското въстание през 1923 г., десетки години лежали и учили във фашистките затвори, участвали в Испанската гражданска война, в антифашистката борба 1941-1944 г., икономически и политически емигранти в СССР, Европа и Америка. Тези кадри с присъщия си всеотдаен патриотизъм, деловитост, професионализъм и огромен световен стопански, политически и военен опит, с идеалите на народната демокрация, успяха да вдигнат целия народ на безкористен общественополезен труд, в резултат на който живеят днешните поколения, пият вода от построените язовири, ядат хляб от оцелелите кооперации.
От същността и съдържанието на димитровската народна демокрация следва да се направят изводи за дейността на левите сили в България в сегашните условия. Да бъде установена от обществото (държавата) такава демокрация, в която държавата проучва и планира, банките финансират заедно с бюджета. Предприятията реализират, независимо от формата на собственост. С подобна народна демокрация излязоха от разрухата на Втората световна война почти всички държави в Европа и Азия.
