Последният олимпиец на теоретичната химия - на 85 години
Колко незаслужени обиди, арогантност от управляващи и финансови унижения е претърпяла по време на т. нар. преход българската академична общност, пролича преди десетина дни на тържественото отбелязване на 250-годишнината на „История славяноболгарская” в големия салон на БАН. Словото но доц. Пламен Митев – декан на Историческия факултет на СУ, в което той зададе риторичния въпрос: „Дали за такава именно България мечтаеше хилендарският монах?.. България на бедността и неграмотността, на мутрите и на корумпираните политици, на безхаберниците и послушковците...
Държава, в която мускулести мутри и фолкпевици се представят за VIP-персони, а интелектуалният елит на нацията.... мизерства или избира да бяга в чужбина...”, бе прекъснато от спонтанно ръкопляскане, което продължи няколко минути.
Но ако обърнем поглед назад в годините, без преувеличаване може да се каже, че българската наука имаше забележително поколение от учени, които не само работиха с най-известните умове на Европа и Съветския съюз, но с помощта на държавата създадоха научни школи по математика, физика и химия.
Особено продуктивни бяха българските химици. Старата гвардия, представяна от професорите Димитър Иванов (СУ, органична химия), Ростислав Каишев (БАН, кристален растеж), Алексей Шелудко (СУ, колоидна химия) и Стефан Христов (ХТИ, физико-химия) беше наследена от няколко големи учени-химици, които на свой ред създадоха школи: проф. Богдан Куртев (БАН, стереохимия), проф. Йордан Малиновски (БАН, фотопроцеси), проф. Евгени Будевски (БАН, електрохимия) и проф.Николай Тютюлков (БАН, СУ, квантова химия).
Последният олимпиец на фундаменталната химическа наука Николай Тютюлков на 5 юли ще навърши 85 години. Той създава през 1961 г. в БАН една от първите в света Лаборатория по квантова химия, основните изследвания на която бяха разкриване на причинно-следствени връзки в строежа на веществата и формулиране на евристични концепции с изчислителните методи на квантовата химия.
Пътят на проф. Тютюлков е низ от неуморни изследвания - през Прага (школата по полярография на проф. Коутецки), Мюлхайм (Института по лъчева химия), Майнц (Института за изследване на полимери). В Дрезденската политехника (с проф. Мелхорн) и в Университета в Лайпциг (с проф. Диетц) създава теорията на едномерните полиметинови багрила, прилагана на практика за конструиране на лазери с изключителна мощност.
Навсякъде проф. Тютюлков беше приеман като желан партньор. Освен като генератор на уникални идеи, той беше известен и като изключителен лектор. Неговите лекции по квантова химия, поднасяни с чувство за хумор, бяха истински празник за студентите заради блестящата му ерудиция. Интердисциплинарният му и интернационален подход направи възможен контакта между учените-химици в ГФР и ГДР, който преди 1989 г. беше затруднен от двуполюсната система в Европа. Тази заслуга на проф. Тютюлков беше оценена през 1992 г. с награда от фондация „Александър фон Хумболдт”. Но най- голямото признание за неговата научна дейност дойде през ноември 2000 г. с присъждането на званието Доктор хонорис кауза на Лайпцигския университет „за изключителни научни постижения в областта на теоритичната химия”.
И днес, на 85 години, проф.Тютюлков показва, че неговият живот принадлежи на науката. Той продължава да се занимава с фундаментални въпроси на химията, независимо че в „демократична” България отдавна не се намират средства за финансирането им. Проф. Тютюлков можеше да напусне България и да продължи да чете лекции в престижни университети, но не го направи, остана тук и определящият мотив за решението му бе неговият патриотизъм. През 2011 г. излезе от печат неговата монография, посветена на симетрията в света на молекулите. За съжаление и за него, както и за много други наши талантливи сънародници важи казаното в Евангелие от Матея (13,57): „Никой не е пророк в собствената си родина”. Най-цитираният жив български химик (350 труда и над 2000 позовавания) днес е непознат за младото поколение и няма да го видите по телевизията.
Ние, неговите 15 докторанти, сме горди и признателни, че се изградихме като изследователи и личности под ръководството на проф. Николай Тютюлков.
Редакцията на в. “Нова Зора” поздравява неуморния учен с неговия 85-годишен юбилей, и се присъединява към пожеланията на неговите ученици и за още дълги години живот на ползу роду.
Проф. Фриц ДИЕТЦ, Лайпциг
Ст. н. с. Румен ВОДЕНИЧАРОВ, София
