Покрай многото скандали, съпътстващи управлението на ГЕРБ, научихме, че е дошло и време то да влезе в школските учебници по история и обществознание. Разбира се, не само министър-председателят. В учебниците ще фигурират и други “вампири на прехода” - от Иван Костов та до Симеон Сакскобургготски. От просветното министерство обосновават новата „реформа” с необходимостта децата да знаели какво се е случило, преди да се родят, за да не повтаряли грешките на миналото! Боже, опази, виж кой говори! Все едно че училището, а не нещо друго, номинира бъдещите премиери, министри и други управленци на България. Разбира се, че историята като научна дисциплина трябва да отрази действителните факти. Но именно тук е “заровено кучето”.
Има няколко въпроса, които със сигурност ще накарат съставителите на съответните учебници и тези, които са ги поръчали, да се изпотят. Как ще бъде озаглавен разделът с историята на съвременна България? Дали не е добре да се кръсти великата криминална революция, или пък „хайдутлукът в края на 20 и началото на 21 век”, или пък „ренесансът на тъмните векове”, а може би и „новото чуждо присъствие”!? Второ, с какви достойни (и недостойни) дела ще бъдат споменати десетината правителства, изредили се „да оправят” България и да “сменят чипа на българина” след 10 ноември 1989 г.? Как ще обяснят раздаването на “куфарчета с валута” за „назначените” милионери? Нали по това време се разграбваше държавната и кооперативната собственост под благородния призив за приватизация и “свободна пазарна икономика”? Нали в тези години стана „реституцията” на „царските” имоти и гори, а „Негово Величество” се отърва от плащане на данък наследство, променяйки закона? Всички тези “героични дела” бяха сторени под сянката на преотстъпения национален суверенитет при влизането ни в НАТО и ЕС. Лобистките закони, които бяха приети, станаха друга отличителна страна на „новия цивилизационния избор” на т. нар. политическа класа. Последният пример, Законът за горите, ремонтиран от ГЕРБ, явно няма да намери място в учебниците, заради обществените реакции, в които се препъна. Трето, как ще бъде резюмирано и оценено управлението на Бойко Борисов? Като низ от пожари, разпалвани от заинтересовани предприемачи и гасени с „лъжици вода”, на които премиерът обявява края преди да се е разсеял димът; като нашествие (каламитет) на „калинки” с фалшиви дипломи или без дипломи? Или пък като тържества за всеки километър магистрални пътища (пепелта отдолу скоро ще им избие...), или като тържество на силата над разума, на физическото над духовното, на полицейщината и страха над интелекта?
Включването на Бойко Борисов в учебниците по история за 11-и клас не било подмазване на писачите на учебни помагала, а правилно поставяне в образователната ни система на “опорните точки на координатната система на историческата наука” - казва министър Игнатов. Но защо тъкмо подмазване? Явно подсъзнанието работи на други вълни... По повод скандала с новите учебници по история и география за 9-и, 10-и и 11-и клас, министърът подсказа, че така ни спасявал от световните подигравки: “Смеем се на американските деца, че не знаят кой им е президент. Това ли искате - да се смеят и на нас (разбирай - на всички българи), че не знаем кой е премиер”.
И все пак, със своята богата история и култура България заслужава нещо повече от досегашното управление. Заслужава да има икономика, енергетика и здравеопазване, плюс качествени магистрали, но на практика се получава един фалшив асфалт, наводнения и земетресения, които откъсват цели селища от цивилизацията, и то тъкмо в 21-ви век.
Всъщност некачественият асфалт на магистралите като че ли е станал лого на цялото управление на ГЕРБ. Некадърност и вредност са вече азбучна истина за всички, освен за онези, които са „му гласували”, например русенския новопокръстен гербер Спиро, с изрисуван лика на Бойко Борисов върху предния капак на колата!
Ако приносът на Борисов и компания за икономическия растеж на България и подобряването на благосъстоянието на гражданите се отчете като нулев от безпристрастната история, приносът за обезлюдяването на цели региони е вън от всякакво съмнение. За съжаление, последното със сигурност ще бъде пропуснато в школските учебници, защото е „политически некоректно”.
Терзани от такива размисли, направо съжаляваме служителите от просветата и съставителите на учебници, задето ще трябва да си изкривят душата и да нарекат черното бяло. Но най-вече съжаляваме даскалите и учениците, които ще си блъскат главите над една толкова спорна материя, като „успехите” на Бойко-Борисовото правителство. Ако въпросът е бил Бойко „да скочи в историята” направо от синия екран, разбираме усилията на неговите пиари и трубадури. Само че по-важно от влизането в историята и учебниците е не само с какво ще влезеш, а с какво ще останеш там. И колко време ще мине, преди да те забравят? Малцина могат да кажат като Пушкин: „Я памятник воздвиг себе нерукотворный / К нему не зарастет народная тропа”...
Историята вписва върху пожълтелите си страници и доброто, и злото, и трагичното, и комичното, и значимото, и маловажното. Тя е регистратор и на възходите, и на паденията на водачите, отбелязва и героизма, и предателствата.
Разбира се, че е важно кой я пише. „Написаното остава” – гласи римска поговорка, но още по-важно е кой и как я чете.
Историческата истина все някога излиза на бял свят. Но за безпристрастна и обективна оценка на едно или друго управление се изисква определена времева и ментална дистанция от актуалните събития и личности. Затова, преди да са започнали да пълнят детските глави с пропагандни клишета, време е да кажем - прекратете партизанските експерименти в образованието. Образът на „любимия вожд” вече стряска и деца, и родители. А ще проличи най-добре на следващите парламентарни избори. След тях - я камилата, я камиларят.
Но дотогава - милост за децата на България!
***
„Прав е ъгъл, върху който, ако наложите триъгълника, съвпада”
„Морската вода е солена, защото в нея е разтворена готварска сол”
Изчислете колко кокошки трябва да коли селският касапин, докато станат 50?! (задача за малките класове)
...„връх Шипка е навръх планината”
Иван Вазов е „лирически говорител” на „Опълченците на Шипка”...
Тези цитати са всъщност една наночастица от вселената на „бисерите” – не само кандидатстудентски, но и средношколски, и разни други такива. Особено сочни са думите на кандидатстудентка в предаването „БНТ такси” - че Яворов бил „сдухан поет” (коментар за изпита по български език и литература в Софийския университет, задачата е анализ върху „Страданието като съдба в поезията на Яворов” или сравнение на цитати от произведенията „Повест” на Атанас Далчев и „Вяра” на Никола Вапцаров). В добавка – преди време Жорж (Ганчев, или Георги Петрушев) се обърна риторично към Вапцаров – Значи, Кольо, значи... (Вапцаров бил питал – какво тук значи някаква си личност...).
На този фон просветният министър С. Игнатов заявява, че след десет години училището ще прилича на университет (!!!), а сегашният закон за училищното образование бил само първата крачка към това (бъдеще). Дали може да се вярва на добри намерения, които приложени на дело, се превръщат в страховито отмъщение за няколко поколения?! Дали Азис наистина ще вдъхнови децата дотам, че да харесват музиката, пък била тя и класическа чалга...
Дългите години на безумни инициативи и въвеждане на “европейски практики” и програми с красиви имена на ренесансови творци веднага провокират въпроса - ако образованието беше в ръцете на администратори като днешните, едва ли д-р Стамен Григоров щеше да стане откривател на лактобацилус булгарикус, едва ли д-р Петър Берон щеше да състави знаменития „Рибен буквар”, едва ли Паисий щеше да роди своята Историйца, едва ли братя Миладинови щяха да съставят своя сборник с народни песни, едва ли още стотици, а може и повече, велики българи биха заковали със страшна сила имената си не само в българската история, но и в европейската и световната!?
На изпитите след седми клас тази година имало само 5 шестици по литература и 161 по математика. Учениците се оплакват всекидневно от трудния български правопис (!!!), от уморителната таблица за умножение, и от разни други „главоболни” изисквания, а сривът става все по-дълбок и необратим. В сравнение с 2009 г. тазгодишните резултати от изпитите след 4-ти клас например показвали сериозен спад - с около 20 %, според зам.-министъра по образованието Милена Дамянова. Причините били комплексни.
Комплексни са, как иначе. Полираният от чалга, лъжи, мизерия и агресивност мозък – също както ГМО-културите – ражда контрапродуктивни съждения и нагласи. В такава вселена всякакви номинации и фигури са възможни – както в учебниците, така и в съдържимото им, така и при управленците. А в учебниците по история от „новото време” на прехода ще има и по-страшни недоразумения. Единствено голата надежда, че времето ще постави всеки и всичко по местата им, не бива да ни оставя. Та какво е историята ли? „Коректният” отговор днес би бил – това, което всеки иска да възприеме като история. Големият отговор обаче е някъде напред.
Зора
