Една стара китайска мъдрост учи, че когато си изминал девет десети от пътя трябва да си кажеш: „вече съм стигнал до средата”.
Ако приложим същата логика към бурните събития в най-голямата арабска страна, би трябвало да кажем, че нейната революция е в началото на дългия път, който й предстои през близките години. А тъй като става дума за твърде важна държава от арабско-ислямската вселена, случващото се в нея придобива особено значение. Защото в наше време стъпките на световната история се ускоряват, а при по-голямата скорост всички ние трябва да сме особено внимателни. Иначе катастрофите ще станат по-вероятни, за да не кажем неизбежни. Ако искаме да разберем събитията в една чужда страна, трябва да я познаваме добре.
Да сме я изучавали продължително време. Да сме били в нея, да имаме приятели сред нейните интелектуалци, до говорим езика й, да съчувстваме на религията й. И дори след всичко това, заедно с много допълнителни неща, най-разумно ще е да кажем, повтаряйки древногръцкия мислител, че знаем само едно: че нищо не знаем. Затова анализите и прогнозите са относителни, а уточненията се правят от самия живот.
Египет е особено сложна страна не само поради своите мащаби или древна история, или смесица от религии, или интелектуално влияние сред ислямския свят. Той е труден за разбиране и поради многото противоречия, преплетени в неговото ежедневие. Поради отчайващата мизерия на милиони негови граждани. Поради липсата на природни богатства, най-вече на петрол. Поради страховитата пропаст между свръхбогатия елит и свръхбедната класа на пауперите. Поради външната намеса в неговите вътрешни работи – и от вездесъщите Съединени щати, и от бившата метрополия Британия, и от съседен Израел, и от Турция - събрат по религия, но и бивша господстваща държава, а сега конкурентка за хегемония в глобалната ислямска общност. Всичко това съставлява фона, върху който разцъфтява египетската революция.
Нейното начало бе поставено от вълненията на младежите през януари 2011 г., към които се присъединиха различни политически сили, недоволни от проточилата се диктатура на президента Мубарак. След дълги увъртания и опити да се задържи на власт, след първоначални терзания на американския покровител дали да позволи на остарелия „фараон” да смачка със сила недоволните, след анализи във Вашингтон на тенденциите в арабския свят и неговата двусмислена „пролет”, Мубарак бе принуден да подаде оставка и да попадне под ударите на правосъдието. Стана ясно, че неговото време е отишло в миналото, при това не със слава, а с позор. Големият въпрос на египетската революция беше и си остава какво ще се случи след Мубарак, кой ще го замени, каква ще е политиката на новия Египет по всички вътрешни и международни въпроси, във всички многобройни кризи и неразбории, които чакат своето решение. Такъв е сегашният момент в живота на Египет.
Мубарак си отиде, но неговата дълбока следа се вижда и с просто око. Неговите въоръжени сили, неговите колеги-генерали, неговите съдии продължават да действат и без него. Те защитават своите интереси, като ги представят за интереси на страната. Битката с тях ще е продължителна, с ясен край в далечна перспектива, но с неясно непосредствено бъдеще. Фигурите върху египетската шахматна дъска се разместват непрекъснато, но какъв ще е изходът от сложната партия, засягаща интересите на десетки милиони хора, е рано да се прогнозира. Това е една от многото арабски кризи в последно време, но когато става дума за гиганта Египет, залозите са огромни, а борбата за влияние на вътрешните и външните силови фактори неизбежно ще бъде продължителна и жестока.
На пръв поглед неочаквано, но в действителност закономерно и естествено, върху политическата карта на Египет се появи като основен играч организацията Мюсюлмански братя. Основана през далечната 1928 г., тя е най-старото ислямско шиитско движение, съществуващо в наши дни. След свалянето на египетската монархия от военния преврат на бъдещия президент Насър през 1952 г. Мюсюлманските братя бяха забранени, обвинени че са подготвяли неговото убийство. През 1981 г. техни представители наистина убиха президента Садат заради сключения мирен договор с Израел. По-късно, при президента Мубарак, “Братята” бяха толерирани, но активистите им често пъти бяха пращани в затвора. Организацията помагаше на бедните египтяни, като съсредоточи усилията си в джамиите, в университетите и в профсъюзите. Някои “Братя” бяха допускани до парламентарните избори като независими кандидати и дори ставаха депутати – сред тях бе и сегашният президент Мохамед Морси, който след това попадна в затвора. Преди година и половина младежките вълнения, довели до оставката на Мубарак, изненадаха Мюсюлманските братя, но след кратко колебание те се присъединиха към недоволните, като техните привърженици достигнаха половината от броя на демонстриращите на площад “Тахрир” в Кайро.
Големият удар на “Братята” бяха изборите за долна палата на парламента през зимата на 2011-2012 г. За да участват в изборите, те създадоха своя „Партия на свободата и справедливостта”, която спечели 47 % от гласовете, а заедно с други ислямистки партии си осигури три четвърти от местата в парламента. Така “Братята” се превърнаха от забранена организация в най-влиятелен член на законодателната власт. Първоначално бяха обещали на военните, които поеха ръководството на страната след отстраняването на Мубарак, че ако бъдат допуснати до изборите за парламент, няма да издигат свой кандидат за президентските избори. Но както често се случва в арабския свят, обещанията се оказаха кратковременни. Влиянието на “Братята” се засили от хода на революцията и те предложиха един от лидерите си за кандидат-президент, а когато той бе дисквалифициран, издигнаха нов кандидат – 60-годишния Мохамед Морси, завършил инженерство в Кайро, с докторат от Университета на Южна Калифорния, преподавател в Калифорнийския щатски университет, а после в университета Загазиг в Египет. Морси бе добре познат на военните не само от продължителното си участие в ръководството на Мюсюлманските братя, но и като главен преговарящ с тях в периода след свалянето на Мубарак. За качествата му е рано да се съди, но в негова полза говорят резултатите от преговорите му с военните – реалната сила в Египет.
Неговата партия бе допусната до изборите, а самият той спечели президентството срещу кандидата на армията Ахмед Шафик, последния премиер на Мубарак и бивш командващ военновъздушните сили на страната с ранг маршал от авиацията.
Това ни дава основания да предполагаме, че Мохамед Морси – първият свободно избран президент в египетската история – ще бъде внимателен ръководител, който няма да избързва, ще търси компромиси с военните, ще се опитва да утвърди “Братята” като легитимна политическа сила, спазваща законите на страната и работеща за нейното добруване. Тоест, той би могъл да бъде успешен президент на Египет, ако успее да убеди военните, че няма да нарушава техните привилегии. Наред с другото, той има качества да бъде подходящата фигура за интересите на Съединените щати след края на ерата на техния любимец Мубарак. Това, както и разумното му отношение към Израел (запазването на Мирния договор), би могло да му осигури сравнително успешно президентство. Но засега Мохамед Морси си остава енигматична фигура.
Вероятно отношенията между военните и Мюсюлманските братя са най-сложното, но и най-интересно явление в днешния политически живот на Египет. По традиция в тази страна армията винаги е била първа политическа, икономическа и всякаква друга сила. Нейни представители са извършвали превратите, а после са ставали президенти. За първи път в историята на Египет легализираните Мюсюлмански братя и тяхната Партия на свободата и справедливостта биха могли постепенно да ограничат всевластието на военните. Призивите за демократизация, както и първите крачки към нея, са в полза на “Братята”, въпреки че те не са единствената гражданска сила в страната. В Египет има различни организации, групи и личности, които ще търсят свое място под слънцето. Някои са леви, други са либерални, трети – ислямисти, но повечето биха искали да убедят могъщия задокеански покровител, че са и по-демократични, и по-лесно управляеми в сравнение с “Братята” или военните. Тепърва бъдещето ще избистря новото съотношение на силите в страната при битката за влияние и власт.
Първоначалната задача на Мюсюлманските братя бе да преговарят с другите партии за създаването на нещо като единен фронт, за да укрепят позициите си в политическия живот. Те обещаха, че ако победи, техният президент ще назначи за вицепрезиденти християнин-копт и жена, което е нечувана практика за мюсюлманския свят. Освен това казаха, че половината (по-късно намалена до една трета) от министрите няма да са от Партията на свободата и справедливостта. След това намекнаха, че вероятно ще има общо петима вицепрезиденти, което ще намали тежестта на този пост, а зад всеки „чужд” министър ще стои негов пръв заместник от „своята” партия, който ще бъде реалният ръководител. По подобен начин, с обещания и комбинации за тяхното обезсмисляне, се подхожда и към много други въпроси, но може би такава е традицията в този особен край на Земята.
Играта с военните вероятно ще бъде много по-сериозна и опасна, защото те винаги могат да тропнат по масата и да поемат цялата власт в ръцете си. Мюсюлманските братя, включително президентът Морси, би трябвало да помнят опита на Алжир от 1991 г., когато на изборите победиха местните ислямисти, но правителството с помощта на военните ги разгроми, след което започна кървава гражданска война. Затова може да се предполага, че в Египет “Братята” ще действат по-внимателно и в съгласие с другите политически организации.
След свалянето на Мубарак висшите военни създадоха Върховен съвет на въоръжените сили, който пое властта до парламентарните избори, изборите на президент и приемането на новата конституция. Разтревожени от успехите на Мюсюлманските братя в изборите, те не само разпуснаха парламента с решение на Конституционния съд от 14 юни, но и дни преди втория кръг на изборите за президент приеха „Конституционна декларация”, която отне изпълнителната власт от президента и го направи фактически безвластна фигура в управлението на държавата. Малката разлика между двамата кандидати за президент накара военните да забавят обявяването на резултатите, докато решат дали да представят „своя” кандидат за победител, или пък да допуснат до президентството Морси, след като се договорят с него за запазване на техните привилегии, особено в икономическата област (в Египет военните държат в ръцете си между 15 и 40 % от националната икономика). Освен това те искаха да контролират военния бюджет и американската военна помощ (1.3 милиарда долара годишно), както и да си осигурят ненаказаност за нарушенията, извършени от тях при управлението на Мубарак. В крайна сметка страхът от народното недоволство при откровена фалшификация на изборните резултати, както и вероятното ултимативно подсказване от Вашингтон, наклониха везните в полза на Мохамед Морси. От своя страна, новият президент показа с действията си, че засега не е склонен да се противопоставя на всемогъщите генерали и техния командващ – фелдмаршал Мохамед Тантауи, председател на Върховния съвет на въоръжените сили. Тази пресметната осторожност е обяснима. 84 години “Братята” се опитваха да изградят ислямистка държава в Египет „отдолу-нагоре”, а сега за първи път се очертава възможност, както те се надяват, да я построят „отгоре-надолу”. Вероятно те няма да си позволят авантюристични действия, които ще пропилеят тази възможност. Но сегашното сравнително спокойствие няма да продължи дълго. “Братята” ще го използват, за да се легитимират като следващата управляваща партия, а след това ще се опитат да възобновят похода си към властта.
Морси реши успешно една объркана задача: как да реагира срещу разпускането на парламента, доминиран от ислямистите, за да не разочарова своите привърженици, без да засяга сериозно интересите на военните. Той свика заседание на разпуснатия парламент почти незабавно, след като положи клетва за президент пред Конституционния съд. Същевременно обяви, че до два месеца след приемането на конституцията ще свика нови парламентарни избори, обещавайки неофициално на военните, че после може да отиде и на нови избори за президент. Този компромисен вариант успокои обстановката, която разпускането на парламента, а след това свикването му от новоизбрания президент, въпреки решението на Конституционния съд, бе нажежило до червено. На площад “Тахрир” започнаха отново да се събират хиляди протестиращи, различните силови варианти отново станаха актуални, а американските покровители на Египет отново се разтревожиха, че страната може да се стовари в пропастта на икономическа, политическа и всякаква друга криза с неясни последствия. Междувременно Конституционният съд заяви, че разпускането на парламента е окончателно и не подлежи на преразглеждане от Апелативния съд, пред който Морси бе протестирал решението му. Военните от своя страна настояват да се изпълнява тяхното конституционно решение, ограничаващо президентските пълномощия в полза на Върховния съвет на въоръжените сили. Така възелът на борбата за власт се заплете още повече. Но Мюсюлманските братя имат нужда от легитимиране като нормална политическа сила. Морси има нужда от време, за да се опита да изведе страната от икономическата криза (преди „пролетта” валутните резерви на Египет бяха 36 милиарда долара, а сега са 15 милиарда), както и да се разбере с военните. Едва след това, когато се утвърди във властта, а Египет започне постепенно да решава проблемите си, ще дойде времето за уреждане на сметките с военните.
По всичко личи, че Мюсюлманските братя се опитват да използват опита на Турция – другата голяма страна от района, управлявана от ислямистка партия. Може да се предположи, че Мохамед Морси би искал да се превърне в египетски Реджеп Ердоган: да даде по-умерен облик на своята Партия на свободата и справедливостта, да постави политическата власт над властта на назначаваните генерали и съдии, да осигури бързо икономическо развитие на Египет, да привлече чужди капитали. В крайна сметка той би искал да превърне Египет в икономически и политически център на Арабския свят, а защо не и на света на исляма. Това са далечни цели и разбираеми политически мечти, но без тях нито един държавник не би могъл да привлече вниманието на избирателите, а и на целия народ. Само бъдещето ще покаже, дали тази гигантска задача е по силите на инженера Мохамед Морси, доведен от съдбата до президентския пост на една велика, но измъчена, ограбена и объркана държава.
