Повод за тези редове ми дава проведеният наскоро гей парад в София и реакцията на някои представители на чужди държави по този повод. Учудва ме факта, че дипломати от най-висок ранг се ангажираха с подкрепата на подобна пошла проява. Отдавна твърдя, че целта на антинационалните наши и чужди сили е да ерозират духовните устои на българския народ. Едно от направленията е да се подкопаят семейните ценности чрез пропаганда на “другостта”, разбирана като гола биология.
Като се замисля обаче, особено след подкрепата на посланици на т. нар. цивилизовани страни, подозирам, че целта на подобни мероприятия е далеч по-зловеща.
През последните 23 години на “преход” политици, медии, политолози и т. п. неуморно ни внушават, че е нужна толерантност в обществото, което е една на пръв поглед добра идея. Предлаганата ни толерантност обаче не касае просто етническия произход, раса, религия и други различия. Внушава се търпимост към престъпленията, измамите, перверзиите и ред други “ценности”, нямащи нищо общо с българската традиция и морала на народа ни. Предлага се принципът на еднакво отношение към добро и зло, т. е. изравняване на уродливото с нормалното. Все едно дали си герой като Васил Левски, или национален предател, дали си измамил и ограбил, или преживяваш с честен труд – трябва да си толерантен, т. е. да имаш овчедушна търпимост към пошлотията и “другостта”. Или както е казал поетът, “мълчи, моли се, кога те бият, кожата да ти одере звярът и кръвта да ти змии изпият...”.
Огромни усилия бяха хвърлени, за да се очернят велики българи като поета Никола Вапцаров например, Георги Димитров, Христо Ботев, че дори и самият Апостол на свободата. В същото време чужди агенти, работили срещу България, са възвеличавани, че и паметници дори им строят! Докато всички, работили за сигурността на Родината ни, са оплювани. Каква е целта на такава политика и на тази медийна война срещу добродетелта? Целта е ясна и го показват нейните резултати, всеки ден ги виждаме: ерозия на всички утвърдени ценности – няма чест, няма достойнство, ако не си крал, значи си глупак, ако не си се продал на чужди централи, значи си неконвертируем, ако не те боли, че България е като разграден двор вече 23 години, значи си човек на вчерашния ден, мухъл някакъв, който говори за патриотизъм и за идеали. И няма кой да те слуша. Но как да мълчиш?
Наоколо невиждана престъпност гази народа ни, безогледен грабеж от “стратегически инвеститори”, осигурен за чужденците от собствения ни продажен политически “елит”, кървави терористични актове на българска земя – ето последиците от едностранното обвързване на България с НАТО и САЩ и от ликвидирането на българските специални служби, и от дискредитирането на труда на разузнавачите и контраразузнавачите ни.
Целта на тази масирана идеологическа обработка и на цял ред политически мероприятия след “промените” от 1989-а година е българите да загубят критерий за добро и зло и да възприемат за нещо нормално да бъдат ограбвани и унижавани.
Щом си гражданин на държава-трътка (Грег Паласт), значи си роден да бъдеш ограбван, да бъдеш жертва, да те смятат за идиот. Ако не искаш да бъдеш такъв, значи трябва да грабиш, да предаваш, да се отричаш от род, да забравиш какво е чест и какво Отечество. С други думи – имаш право на избор - нормалното и ненормалното са еднакво ценни. Да си честен трудов българин, с нормално семейство, е по-лошо от това да си гей, престъпник или наркоман. Ето това са новите евроатлантически “ценности”. Това е новият цивилизационен избор.
