Ръководният принцип на правителството на Бойко Борисов е „Прави това, което не ти е работа, и от което най-малко разбираш”. Само на премиера е позволено да се прави на специалист по всичко. Въпреки, че по три пъти на ден си сменя мнението.
“Полицията прави избори, ДАНС контролира ценообразуването на стоките, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вероятно ще анализира атентата на летище „Сарафово”. До този извод стигнаха и „червени”, и „сини” след поредното безумие на управляващите гербери: решението им ДАНС, в комбина с НАП и икономическата полиция да разследват кой надува цените по веригата от производителя до продавача. Министърът на земеделието, храните и горите, бивш ветеринар, удари всички в земята: срещна се с представители на три големи търговски вериги у нас („Кауфланд”, „Била” и „Метро”) и ги „убеди” (или помоли?) да замразят за три месеца цените на десет хранителни продукта, произведени в България.
Помните ли как завърши едно такова „замразяване”, постигнато от Бойко Борисов в разговор с шефа на „ЛУКойл България” Валентин Златев? Рафинерията обяви едномесечен „мораториум”, след изтичането на който „изоставането” бе наваксано и цените на горивата пак подгониха международната конюнктура. А тя диктува увеличение на цените на горивата в два случая: когато се увеличи цената на нефта на международните пазари, и когато поскъпне доларът. За търговците на горива и други продукти у нас има още един вариант за „законна” спекула с цените: повишаването на курса на еврото и лева спрямо долара. Всички, изброени дотук „опции”, удрят по джоба на обикновения потребител; както и номерът със „замразяването” на цените на хранителните продукти ще удари пак него и собствениците на квартални магазинчета. (Да не говорим, че „договарянето” на държавата с търговските вериги няма нищо общо с пазарната икономика.) Ако не кара кола, обикновеният гражданин ще плаща повече за обществения транспорт, за ток, парно и вода. И дори за хляба насъщен, въпреки добрата реколта тази година: понеже международната конюнктура вдигала цената на пшеницата и нашата по-качествена пшеница щяла да бъде изнесена! Както се казва, виновно е международното положение.
Но млъкни, сърце! Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков вдигна с 35 % заплатите в държавния сектор и обеща на пенсионерите да им повиши пенсиите от 2013 г. с „до” 7-10 процента. Това „до” означава, че повишението може да е и с 0,07 %, но важен е жестът. А той, разбира се, няма нищо общо с предстоящите редовни парламентарни избори..
При тези „шменти-капели” на управляващите най-странна е ролята на ресорните министри. Ако ДАНС, която е пряко подчинена на министър председателя, ще бори спекулата с цените на хранителните продукти, за какво са ни министър и Министерство на земеделието, храните и горите? Нали МЗХГ си има инспекторат и свои контролни органи? Нали и в Народното събрание има Комисия по земеделието? Освен това има и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Те какво ще контролират?
Някой ще каже, че ведомството на министър Мирослав Найденов трябва да разпределя европейските субсидии за българските зърнопроизводители и фермери. Но попитайте нашите фермери - млеко-, месо- и яйцепроизводители, откога не са виждали европейски субсидии? Отговорът е прост: не са виждали, защото, както и при магистралите на Борисов, европарите се отпускат само при съответното съфинансиране от страна на българската държава. И тъй като тя няма свободни пари, субсидиите от ЕС се губят безвъзвратно! Парадоксално, но животновъдите страдат от това, че ресорният им министър е ветеринар.
От друга страна, ако вицепремиерът и министър на финансите ще определя с колко да нараснат или докога да бъдат замразени заплатите и пенсиите, за какво ни е министър и Министерство на труда и социалната политика? За да свеждат до електората „благите вести” за предстоящо увеличение на доходите, които могат да се окажат чиста предизборна лъжа? Кой, ако не министър Тотю Младенов трябва да приема като личен провал факта, че за пръв път от много години безработицата у нас е нараснала през юни с почти 11 %? Кой и как през главата на държавата изпрати „за зелени боровинки” в Швеция 1500 български цигани и после правителството трябваше да извади 190 000 лева, за да ги върне у нас? Случайно ли е, че Норвегия заплашва да излезе от Шенген, ако продължи европейското нашествие на мургавите „българи”? Случайно ли е, че в Германия колегата на Цветан Цветанов, министърът на вътрешните работи заяви, че до края на тази година България и Румъния няма да влязат в Шенген, дори само с летищата и пристанищата си? „Зелените боровинки”, циганската просия, циганските кражби, мръсотията и катуните на фараоновите унуки из европейските градове ще ни излязат през носа! Още повече че и тук управляващите обещават да съборят незаконните цигански гета. Оправданията на герберите с международната конюнктура не минават. Както и тези на министъра на здравеопазването Десислава Атанасова със спекулата на фармацевтичната мафия в лицето на собственика на „Софарма” Огнян Донев. Той може наистина да пере мръсни пари и да продава у нас три пъти по-скъпо лекарствата, които предлага в Турция или Сърбия, но не е луд този, който яде зелника. Защо едва третият герберски министър на здравеопазването, в края на третата година от мандата на това правителство, забеляза, че в болниците има злоупотреби. И че от пациентите се искат „доброволни дарения”, които ако не се платят, ще има да чакат изцеление? Алчността на белите престилки (не на всички!) хвърля петно върху цялата гилдия. Хубаво е да се сложи край на „доплащанията” и „избора на екип” в болниците, но кой ще спре веригата от „лекарски грешки”, при които умират пациенти след операции от сливици или апандисит? Или след “акции” на пияни анестезиолози или „демотивирани” хирурзи? Ами ненужните манипулации, назначавани с цел да се заеме по-скъпо платената здравна пътека?
Барабар Бойко с мъжете
След толкова ленторязания и медийни изявления на премиера и вицепремиерите Дянков и Цветанов, и най-вече след атентата на летище „Сарафово”, някой забеляза, че ДАНС се е превърнала в хранилка за мързелуващи добре платени чиновници. Или интриганти, които се страхуват да се размърдат, за да не обърнат лодката на властта, която им плаща почивката на работното място. Някой реши да разбърка блатото и да смае света, ангажирайки ДАНС вместо с борбата срещу тероризма с най-безобидната форма на организирана престъпност - картелните споразумения между големите търговски вериги. Представяте ли си как биха изглеждали Интерпол, Европол, ЦРУ, ФБР или “Мосад”, ако им поставят такива задачи?
Кой рисува иранската връзка?
Възниква и резонният въпрос: каква я свършиха ДАНС и „това, което имаме като МВР”, че пак останаха без работа след бургаския атентат? Или безделието им наложиха т.нар. партньорски служби, като направо им иззеха случая в „Сарафово”. И ще го „разрешат”, както им наредят политиците във Вашингтон и Тел Авив: посочвайки „политически коректно” Иран и „Хизбула”.
Кой е истинският рисувач и истинският портрет на загиналия камикадзе, след като МВР ни представи цели три различни изображения? Европоидният профил на терориста от „Сарафово” не следва ли да накара някого да търси виновни в друга посока? Дори шефът на българската дипломация Николайчо Младенов призова да не се правят прибързани заключения относно „иранската връзка” в атентата. Това, разбира се, няма да му попречи да се „поправи” на по-късен етап, когато отпаднат всякакви условности около „удара срещу Техеран”. Засега обаче на Н. Младенов по-голяма грижа му е „арабската пролет” в Сирия. Понеже тя може и да не завърши по желания от Вашингтон начин, т.е. със свалянето на „диктатора” Башар ел Асад и идването на власт на някоя ислямистка формация, както в Египет.
Странно е, че в цялата шумотевица около „Приятелите на Сирия” не се чува често гласът на премиера Борисов. Той просто се е снишил, докато отмине бурята; или в най-добрия случай се е концентрирал върху лидера на БСП Сергей Станишев и наследството на тройната коалиция. Сякаш Борисов не забелязва в каква геджура се опитват да го набутат „партньорите” от САЩ, Израел и Западна Европа? „Снишаването” обаче едва ли ще му спести неприятната принуда да вземе страна в един конфликт, който не засяга пряко България. И почти ясно е, чия страна ще вземе Бойко, без да се досеща, че и у нас по същия сценарий могат да му спретнат една „българска пролет”, та свят да му се завие! Не е изключено обаче, точно по тази причина той да се равнява по големите. Барабар Бойко с мъжете!
Всъщност, ако някой плаче за преподреждане, демократизиране и нормализиране, това е България при управлението на ГЕРБ. Тук всичко е обърнато с главата надолу. Когато не гони топката и не ходи на държавна сметка да гледа спортни събития в чужбина, премиерът реже ленти на участъци от магистрали, булеварди, метро и пречиствателни станции, и дори детски градини. Сякаш няма министър на регионалното развитие и благоустройството, нито общински власти? Или коментира проекта АЕЦ „Белене”, след като разбира от ядрена енергетика по-малко и от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и от спуснатия с парашут за директор на АЕЦ „Козлодуй” депутат на ГЕРБ Валентин Николов. Последният, както знаете, е
изучавал реклама и маркетинг, а не ядрена физика
Б. Борисов забравя какво е говорил преди една две години за този проект - нали той твърдеше, че ако не построим Втора атомна, ще плащаме 17 пъти по-скъп ток? И че дори проектът да струва 6,5 млрд. евро, това няма да ни натовари, защото той ще се финансира изцяло от руската страна. Един Господ знае откъде той и Делян Добрев измислиха фантастичните 20 млрд. евро, след като довчера се оплакваха, че никой не може да каже колко ще струва строежът на АЕЦ „Белене”? Но както е казал мъдрецът - ако лъжеш, лъжи на едро! Те така и не показаха доклада на британската HSBC, в който черно на бяло е посочено, че към 2020 г. в региона и в самата България ще има остър дефицит на електроенергия. А знае ли някой колко ще струва строежът на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”, където уж ще се монтира готовият реактор за АЕЦ „Белене”? И кога ще заработи той, като още не е стартирала съответната процедура за избор на площадка, издаване на ОВОС и разрешение за строителство? Всичко това е направено на площадката на АЕЦ „Белене”, липсва само политически кураж у управляващите и национално отговорно поведение. Шикалкавенето им около референдума за атомната енергетика показва, че или дълбоко презират народа си, или изпълняват чужда поръчка, или и двете едновременно. Да казваш, че народът не е компетентен да се произнася по въпроса за ядрената енергетика, но да разчиташ на същия народ да избере „правилните” управляващи, е пълен нонсенс! По въпроса за АЕЦ „Белене” има още куп грешници, понеже заради членството в ЕС не се опълчиха на предсрочното и абсолютно необосновано технически затваряне на 1 - 4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Дори не поискаха провеждането на референдум с аналогични на герберските аргументи днес. А при правителството на НДСВ подписката срещу затварянето на въпросните блокове направо бе „изгубена” в парламента и като алтернатива „Царят” оповести, че ще се строи АЕЦ „Белене”.
Защо днес управляващите приемат да строят 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, а бягат като дявол от тамян от проекта АЕЦ „Белене”? Казват, че към нея тепърва трябвало да се прокарва електропреносна мрежа, но след като допуснаха възможността в Белене да се построи паро-газова електроцентрала, значи въпросът за преносната мрежа не е толкова съществен. Съществен обаче е натискът на САЩ и Брюксел с цел да се намали руското влияние в България. Друга истина няма. Иначе, тъй като Борисов е безхаберен в сферата на ядрената енергетика колкото всяка „калинка”, той просто повтаря аргументи, подсказани му от посолството на САЩ, или предадени от другия голям ядрен „експерт” вицепремиерът Дянков. В момента последният се е заел с
поредната „мокра поръчка” на Световната банка – ликвидирането на БДЖ
Някой скрито води компанията към банкрут и приватизиране на безценица, а Дянков му помага, спирайки държавната субсидия, уж заради неплащане на заема към любимата му СБ. В същото време Бойко Борисов предлага БДЖ „Товарни превози” на германската компания „Сименс” в замяна на мотрисите „Сименс дезире”, внесени от „царския” министър на транспорта Николай Василев. Министърът на транспорта Ивайло Московски явно е абдикирал от задълженията си към най-евтиния транспорт. „Пътнически превози” очевидно са се отправили към небето: ръководството на БДЖ заплаши, че ако не получи държавната субсидия, ще съкрати половината железничари и поне още 200 влака. На 6 август Дянков „отстъпи”, освобождавайки държавната субсидия за БДЖ, но на всички е ясно, че и това решение е предпоследно. Въпросът за фалита на БДЖ остава актуален поне до есента на 2012 г. Така България ще стане единствената страна в света, в която една държавна агенция за сигурност контролира ценообразуването на хранителните продукти; и в която няма държавна или никаква железница. Нещо, дето го е имало още при Митхат паша!
Не търсете къде е заровено кучето със закриването на БДЖ, спомнете си откъде довтаса Дянков да ни „оправя” финансите и ще се убедите защо се примирява да замени поста си в СБ с този на ниско платен министър в България. Дянков просто продължава да работи за СБ и може би получава и заплата от там! Липсата на реформи в БДЖ е аргумент, колкото и този за „разточителството” на „феодалните старци” от БАН. Нищо чудно голословните обвинения на Дянков срещу научната общност да са ускорили кончината на академик Додунеков, който бе председател на БАН едва два месеца. Лека му пръст!
Това е положението.
Полицията у нас прави избори, а Цветанов осигурява служебното им спечелване от „правилните сили”. Досега, като ръководител на предизборния щаб на ГЕРБ и шеф на МВР - в отпуск, а догодина – само като шеф на МВР. Отказът му от първия пост вероятно е провокиран от неприятното предчувствие, че „тези” избори няма да са като „онези”. Цветанов не е от хората, които ще поемат вината за един предначертан провал! Още повече, че изпълнява от движение и задачата да дисциплинира съдиите; и да реформира съдебната система, така че да поема и вината на МВР. В същото време Дянков „реформира” БАН, здравеопазването и железниците по такъв начин, че там да не остане и следа от здрав разум и обществена полза. А премиерът „строи” и препокрива магистрали, докато министър Сергей Игнатов пише история на гербавото управление, която ще мъчи главиците на нещастните дечица в училище. Министърът на външните работи Николай Младенов организира сирийската опозиция и „Приятелите на Сирия”; министърът на спорта Свилен Нейков наблюдава кончината на българския спорт, молейки се поне за някакъв медал от Олимпиадата в Лондон; най-възрастният от министрите, шефът на МО о.р. г-л Аньо Ангелов симулира дейност, докато довършва останките от Българската армия. Както се пее в един тв-сериал: „Има още една възможност и това е смъртта!”
При този управленски хаос, не е чудно, че гръмна бомбата на летище „Сарафово”; чудно е, че това стана едва в края на третата година от мандата на ГЕРБ. Голямо постижение, няма що! За разлика от други събития, този път не можем да кажем „По-добре късно, отколкото никога”. Можем обаче да се питаме кога и къде ще гръмне следващият атентат? И да се молим поне да не е в България.
