Славата на двете ни средновековни царства е толкова голяма, че векове след тяхната гибел България продължава да занимава европейските историци, географи, политици, писатели и дори народния фолклор.
Интересни редове за древните българи ни е оставил и знаменитият италиански поет и драматург Лудовико Ариосто (1473-1533 г.), смятан от мнозина за най-великия стихоплетец на Апенините след Данте и Петрарка.
Главното произведение на неговия гений е обемистата поема “Бесният Роланд” (на италиански Орландо). Тя е вдъхновена от старофренския епос за рицаря Роланд. В последните три “песни” на поемата си Ариосто пише за българите. По времето на кан Крум те са превзели Белград и сега отново воюват с гърците, за да запазят властта си над белокаменната твърдина. Когато храбрите българи, изправени пред четирикратно по-многоброен противник, вече са на път да загубят битката, в която е загинал и царят им Ватран, на помощ им се притичва главното действащо лице в тези събития – рицарят Руджеро. Изпълнен с омраза към съперника си в любовта Лъв, син на гръцкия император Константин, Руджеро се включва в касапницата и помага на българите да спечелят загубената битка. В своята “благодарност и мъдрост” те молят своя спасител да стане техен цар, като казват, че в Одрин вече го очакват царските палати, готови за пищна коронация. Ето някои пасажи от поетичното описание на битката, преведено от италиански на български от Иван Н. Иванов.
Край Дунав все по десния му бряг
Руджеро язди, че до Белград чак...
... Руджеро идва – ръкопашен бой
между войските вражи сварва той...
... Водачът, българският цар Ватран,
съобразителен и бърз войник,
опитваше се всуе, изтерзан,
да устои на напора велик,
дорде, отхвърляйки го с яка длан,
под коня му го Лъв свали за миг,
и не желаейки да го плени,
със меча да умре го улесни....
А ето картината на полесражението, която ни рисува великият поет Ариосто, след намесата на храбрия Руджеро:
... Мнозина на брега и върху ската
лежат, от българска ръка убити...
Към Белград пленници безчет вървяха...
... През този ден, след битката голяма,
в която царят им загина в бран,
за българите щеше да е драма,
ако не бе им помогнал с яка длан
тогава рицарят с хипопотама,
върху блестящия му щит вкован.
Към него втурнаха се всички воини
със радост и ликувания бойни...
Молби и викове до небесата,
да стане цар на тях и на страната...
... Руджеро в кралския се град* завърна.
Откри, че там, от миналата вечер,
посланиците български са вече.
И тази нация избрала беше
Руджеро за свой цар, и свои хора
изпрати да го търсят...
... Руджеро с радост им прие молбата,
в България да дойде обеща
след два три месеца, ако Съдбата
го пази дотогава от смъртта...
* “в кралския град” – има се предвид Аахен, столицата на Карл Велики
