Беглият преглед на българските средства за масова информация може да направи много и разнообразни констатации, но на първо място са скриването на истината и дребнотемието. А когато истината е скрита, значи тези, които го правят, целят да поддържат установения анестезиологичен унес на народа, да се пренесат в негова „жертва”, като вършат вместо него тази „мръсна” работа политиката и по този начин ни отнемат тежкото „бреме” за управление съдбините на отечеството.
Написаното, разбира се, е тема за много сериозен разговор, но не за това искам сега да споделя с вас своите наблюдения и да изкажа и моето мнение.
Вече повече от половин година бавно, методично, изтича кръвта на един народ, който има „неблагоразумието” да воюва за свободата и независимостта си. Един народ, който прегърна винтовката вместо евроатлантическите ценности и предпочете с кръвта на своите синове да подпечата билета за пътуването в бъдещето на историята.
И знаете ли защо либийските граждани застанаха зад своя елит? И защо близо един милион български граждани след 1990 г. пръст не помръднаха, когато пред очите им се разграбваше държавата? Защото либийският елит относително честно и прямо говореше с народа си за истината на управлението, за историята и за мястото на Либия в нея. Българският елит избра пътя на лъжата, погледът му е гузен, ръцете мръсни, а душата черна.
Съвсем наскоро споделих с мои познати, че в Джамахирията е осъществен грандиозен воден проект, строен повече от четвърт век. И че проектът може да превърне страната и целия регион в една цветуща градина. Беше ми отговорено, че това едва ли е истина. Когато попитах защо, отговориха ми: „Ами ако беше вярно, защо нито един български журналист не е написал за него?” Това, естествено, не е въпрос към правилен адресат, но отговорих, че може би и по-голямата част от журналистите не знаят за него.
В началото на 60-те години на 20 век в либийската пустиня са открити четири гигантски резервоара с артезианска вода, като общото количество запаси само на три от тях надвишава 35 хиляди кубически километра вода. Точно така, няма грешка, именно километра!!!
Работата по създаването на водния път и докарването на водата от пустинния юг до промишления север започва в края на 1983 г. със създаването на Управление на проекта.
През 1996 г. водата достига столицата Триполи! На тържествения митинг полковник Муамар Кадафи казва: „…това е нашият отговор на САЩ, които ни обвиняват, че се занимаваме едва ли не само с тероризъм”.
Проектът поразява със своята мащабност. 5 милиона кубически метра в ден протичат през 4 хиляди километра тръби, поставени в пясъците на пустинята.
Проектът струва на Либия 25 милиарда щатски долара. Общите запаси възлизат на 200-годишния дебит на река Нил.
Някой да е чул за всичко това? Едва ли, народе мой! Или сте твърде малко тези, които сте чели във вестник “Нова Зора” “Подземната река на войната (бр. 13, 29 март 2011 г.) и страшната истина за случващото се в Либия (бр. 14 от 5 април 2011 г.). Защото всичко това е направено за либийския народ и той, а не екстравагантният му полковник, се ползва от него. Защото нашият промъкващ се към властта елит е зает със сложно упражнение: пълзене с гордо вдигната глава към своето благополучие. Той ежедневно ни тика в лицето мизерните километри асфалт от някакъв си път... които той прави денонощно и сън не го лови да мисли за просперитета на електората.
Да, войната в Либия е поредната глобална война за енергийни ресурси. Ще дойде време и водата ще струва повече от бензина, не защото наистина толкова ще струва, а защото за толкова ще ни я продават.
Стойността на 1 куб. метър вода е 35 цента, а Западът продаваше на Либия вода за 3, 75 щ.д. за кубически метър.
Окончателно това „Осмо чудо на света” е завършено и тържествено открито на 1 септември 2010 година. На откриването полковник Кадафи казва: „След това достижение на либийския народ, заплахата на САЩ над Либия ще се удвои!” Пророческо, нали?!
Нека погледнем какво казват някои елементарни сметки... Запасите от вода се оценяват по занижени цени на стойност от 10 до 150 трилиона щатски долара. Либийските запаси на нефт и газ възлизат приблизително на 9, 5 трилиона щ. д. Като прибавим към това, че негова цел беше да направи либийския динар златен, африканските държави да имат своя Централна банка, да се ориентира Африка към страни от групата БРИКС, да иска компенсации за ембаргото над Либия през 80-те години, става ясно че световното задкулисие няма да остави нещата да се развиват мирно.
“Омиротворители” и „бунтовници” протягат ръце към 140 трилиона щ.д.! Това не може да отмине джобовете на „цивилизованите благодетели”!
Всичко казано по-горе налага да се направят някои изводи:
1. Войната в Либия е първата война за вода;
2. Световният глобален процес трябва да бъде поставен на нови основи, на основата на нов мироглед;
3. Заблудата и лъжата, с която ни заливат медиите и управляващият елит, е преграда към знанието. Знанието за истината за управлението и нашето място в него на роби и тяхното на господари.
Не, това не е комунизъм, това просто е истината...
