Около 600 хиляди български домакинства живеят с доход под 205 лева на човек. Това е дори под официалния праг на бедността, който се изчислява на 211 лева. Същевременно т. нар. социален минимум, по който един редови сънародник може да живее що-годе поносимо, е приблизително 550 лева. Особено тежко е положението в домакинствата на самотно живеещите възрастни хора, където по-голямата част от месечните им доходи ограбват монополите.
Най-възмутително обаче е това, че колкото повече затъва народът, толкова по-цинични луксове си позволяват политиците. Като пример е достатъчно да припомним масата партийни шмекери, които прибраха “бонуси” от по 100 хил. лева и нагоре – сума, която обикновеният българин не може да изкара през целия си живот, и дори да има втори и трети такъв... А най-лошото е, че следвайки примера на своите вождове, по-малките началници също се отдават на престъпен разкош за народна сметка. За броени месеци десетина депесарски кметове в Шуменско са се обзавели с разкошни “служебни” лимузини.
На народа му втръсна да му обясняват, че трябва да фотосинтезира в лишения, понеже целият свят бил в криза. Е, добре, щом светът е в криза, няма ли и управниците да добият някаква мяра в прахосването на обществени пари? Нима Нуридин Исмаилов, кметът на населяваната едва от 8000 жители община Хитрино, не може да “служи” на избирателите си по друг начин, освен с чисто нов мерцедес за 110 хил. лева? Подобно прахосничество не си позволява кралското семейство и в свръхбогатата 9-милионна Швеция.
