ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 33
Известна на всички грамотни българи е ролята за духовното развитие на нашата страна на основаното на 11 май 1880 г. читалище „Славянска беседа”. То е реализирано от привлечена на работа в България група дейци от славянски произход. И в това начинание инициатори са чешки специалисти – Б. Хавърда, Г. Харцер, Г.И. Прошек и Ив. Брошка. Идеята и целта е била „Славянска беседа” да стане средище за обществен и културен живот на работещите в София славяни.
За утвърждаването на този културен център допринасят Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Стоян Заимов, Иван Шишманов. За почетни членове са избрани проф. К. Иречек, Й. Щросмаер, Х. Сенкович, С. Томашек, Н.П. Игнатиев, Л. Нидерле и др.
През 1881 г., по предложение на А. Безеншек, се създава филхармоничен клон с ръководител чеха К. Йермаж, прераснал по-късно в камерен оркестър и в непълен симфоничен оркестър. Създаден е дружествен хор към читалището с ръководител чеха Т. Харцер. Създаден е и първият духов оркестър от 20 чехи, свирещи с инструменти, произведени в Чехия.
Сред богатата колекция на „златния фонд” на БНР се намира най-старият запис на грамофонна плоча у нас, на „Българско хоро”, направен от чеха Алоис Мацак през 1897 година. Първият запис на грамофонна плоча на песни, изпълнени от именития народен певец Борис Машалов, е направен от радио Прага през 1936 г. От 1937 г. неговите песни се пускат и по радио София.
Безспорен принос за развитието на българското образование и наука след Освобождението имат чешките специалисти. Например за обучението по математика и физика по покана на правителството на Източна Румелия пристига Антон Вацлав Шоурек. Той е роден през 1857 г. в Писек, Южна Чехия. Специалист по математика, почетен член на Чешкото дружество на математиците и физиците. Идва в България през 1880 г. в качеството си на добър педагог и автор на трудове по математика и дескриптивна геометрия. Основател е през 1898 г. на Българското физико-математическото дружество. Работи като професор в катедрата по математика във Висшето училище в София, ръководител е на катедрата по геометрия до 1926 г., преподава в различни учебни заведения.
С основание някои автори считат за основоположници на археологията в България братята Шкорпил. Карел Вацлав Шкорпил (1859-1944 г.) и Херменгилд Вацлав Шкорпил (1858-1923 г.) са родом от Високе Мито, в Чехия. Те са български археолози и учители в много градове. Завършили са висше техническо образование в Прага и са дошли в България непосредствено след Освобождението. Братята Шкорпил работили неуморно в областта на античната и средновековна археология, праисторията и географията на България. Карел Вацлав Шкорпил е основател (1901 г.) и пръв председател на Варненското археологическо дружество. От 1915 г. до смъртта си на 10.03.1944 г. работи като директор на Варненския археологическия музей. През 1899-1900 г. по негова инициатива и под прякото му ръководство започват разкопките и проучванията, съвместно с руския учен Ф. И. Успенски на първата българска столица Плиска. В резултат на изследванията Карел Шкорпил издава през 1905 г. труда „Плиска”. Заедно, братята Шкорпил издават трудовете „Могили, паметници из Българско” (1898 г.; включва 70 фигури), „Геологическа карта на Южна България” (1882 г.), „Паметници из Българско”, І част, „Тракия” (1883 г.), „География и статистика на Княжество България” (1882 г.), „Първата българска столица до Абоба” (1901 г.) и др.
Безспорен принос за изследване флората на България има чешкият ботаник Йозеф Веленовски. През периода 1884-1922 г. той публикува над 30 труда, изследващи българската флора. Най-забележителен между тях е „Флората на България”, излязъл първо на латински език през 1898 г., с допълнение, включващо 2887 вида растения.
Безспорен принос за развитието на ентомологията у нас има зоологът от чешки произход академик Иван Йосифов Буреш. Той е роден през 1885 г. в София. Завършил е образованието си по природни науки в Карловия университет в Прага, през 1908 г. Избран е за член на чешкото ентомологично дружество. Специализирал е в Мюнхен, където през 1911 г. става „доктор на природните науки”. Работил е като ръководител на зоологическия институт към БАН, Природонаучния музей и зоологическата градина. Академик Иван Буреш е основател на Ентомологичната станция (1905 г.), Орнитологичната централа (1927 г.) и на Дружеството за защита на родната флора. Той е пионер у нас в областта на фаунистичните изследвания, както и по екологичните въпроси. През 1966 г. академик Иван Буреш е награден с чехословашкия орден „За заслуги към науката и човечеството”. През 1975 г. е удостоен с орден „Народна република България” I степен. Автор е на повече от 200 научни труда, между които: „История на ентомологичното проучване в България” (1924 г.), „Пеперудната фауна на България”, в 5 части, в съавторство с Кр. Тулешков, „Вредните насекоми за селското стопанство в България” (1956 г.; в съавторство с професор Асен Лазаров), „Състав и разпространение на правокрилите насекоми в България (1958 г.; в съавторство с Г. Пешев).
Йосиф Йосифов Буреш (р.1883, в София, починал 1966 г., София) е български педагог, общественик и публицист от чешки произход, брат на академик Иван Буреш. През 1908 г. завършва курсове по физическо възпитание на чешкия Соколски съюз в Прага. Той е един от първите педагози по физическа култура, специалист в организирането на масови гимнастически упражнения и дългогодишен учител по гимнастика и физкултура у нас. Около 25 години преподава в София. Участва в изработването на първите гимнастически уреди в нашата страна. От 1932 до 1935 г. и от 1937 до 1939 г. е главатар в Съюза на гимнастическото дружество „Юнак”. Йосиф Буреш е един от редакторите на списание „Главатар” (1924-1943 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като доброволец. За големи заслуги, името на Йосиф Буреш е записано в почетната книга на ЦС на БСФС.
Чешки специалисти допринасят за развитието на класическата филология у нас. Голям е приносът в тази сфера на Иван Брошка (р. 1853 г. в Мале Малевице, Чехия, умира 1927 г. в София). С основание се счита за основоположник на класическата филология у нас. Завършил е гимназия в гр. Ческе Будейовице и филология в Карловия университет в Прага. Пристига в България през 1880 г., за да работи като учител в Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София, а от 1889 до 1894 г. е преподавател по латински език във Висшето училище (по-късно Софийски университет) в София.
Иван Брошка е преподавал от 1909 до 1918 г. „История на римската литература” в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Той съставя първия български учебник по латински език (1884 г.), Латинска читанка с латинско-български и българо-латински речник (1892 г.), претърпяла много издания. На него дължим първия у нас латинско-български речник (1907 г.). Сътрудничил е на „Учебен вестник” от 1883 до 1884 г.
Хенрих Визнер (р. 1864 г., Прага, починал 1951 г., в с. Панчарево, Софийско) е чешки музикален педагог, диригент и пианист. Възпитаник е на Пражката консерватория, която завършва през 1882 година. В България пристига през 1887 г. по покана на правителството на Петко Каравелов. Работи като капелмайстор (1887-1898 г.), пианист и диригент на столичната оперно-драматична трупа, както и в българската оперна дружба. Дирижира оперите „Травиата”, „Трубадур” и „Аида” от Джузепе Верди, „Фауст” от Гуно и др. Визнер е сред основателите и първите преподаватели в Частното музикално училище, чийто правилник е одобрен на 16.03.1904 г. (на 12.03.1912 г. с решение на Народното събрание училището е преобразувано в държавно) в София. Негови възпитаници са Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Т. Янкова и др.
Съдържателна и мащабна дейност за развитието на музикалната култура у нас след Освобождението развива музикалният педагог и музикант Вацлав Пелишек. Той е поканен също от правителството на Петко Каравелов да работи у нас. Неговата дъщеря Панка (Щепанка) Вацлав Пелишек е родена в София на 29.05.1899 г. Завършила е през 1918 г. Държавното музикално училище в София. Учила е в Будапеща и е завършила консерваторията в Виена при Й. Хофман. След завършване на образованието си Панка Вацлав Пелишек се установява в София, където развива концертна и преподавателска дейност. Редица години преподава пиано в музикалните училища в Пловдив и София. През 1930 г. е избрана за професор по пиано. За заслуги към културното развитие на България, през 1966 г. тя е удостоена с орден „Георги Димитров” (най-престижния тогава). През 1969 г. е избрана за „Народна артистка на НРБ”, а през 1977 г. става „Герой на социалистическия труд”.
Изключително големи заслуги за основополагане и утвърждаване на българския театър има чешкият драматичен артист и режисьор Йозеф Шмаха (1848-1915 г.). Той е основоположник и утвърдител на реализма в театъра на Чехия. С идването си в България работи като главен режисьор и интендант (1906-1910 г.) на Народния театър в София. Безспорен е приносът му за организирането на първия у нас професионален театрален състав, както и за утвърждаването на световния класически репертоар на българска сцена. Овен това той е първият актьор, изпълнил ролите на Шейлок („Венецианският търговец”, Шекспир), Лир („Крал Лир”) и Юлий Цезар („Юлий Цезар). Участвал е в постановките „Скъперникът” (по Молиер), „Доходно място” (по А. Островски), „Сватбата на Кречински” (по Александър Сухово-Кобилин) и др. Автор е на книгата „Исторически бележки за българския театър”, излязла за пръв път на чешки език през 1910 г. в Прага.
СЛЕДВА
