•Новият интеграционен проект за Евразия
• Страните от Евразия могат да влязат
в групата на лидерите на глобалния ръст
и цивилизационния прогрес, само ако са заедно
На 1 януари 2012 г. стартира най-важният интеграционен проект – Единно икономическо пространство Русия, Беларус и Казахстан (ЕИП). Без всякакво преувеличение, това е исторически проект не само за нашите три страни, но за всички държави от постсъветското пространство.Пътят към тази граница не беше лек, често твърде лъкатушен. Започна преди двайсет години, когато след краха на СССР бе създадено ОНД (Общност на независимите държави). Преобладаваше мнението, че е намерен модел, който да запази милиардите цивилизационни и духовни нишки, които обединяват нашите народи, да запази производствените, икономическите и другите връзки, без които не можем да си представим нашия живот.
Ефективността на Общността на независимите държави (ОНД) може да бъде оценявана различно, може безкрайно да се разсъждава за вътрешните й проблеми, за нереализираните очаквания, но е трудно да се спори с онези, за които ОНД е незаменим механизъм, позволяващ сближаването на позициите и изработването на единна гледна точка по ключови проблеми за нашия регион. ОНД носи очевидна и конкретна полза за всички участници в него. Освен това именно опитът на ОНД ни позволи да започнем разнообразна по мащаби и бързина интеграция на постсъветското пространство, да създадем необходими формати като например Съюзната държава Русия и Беларус, Договора за колективна сигурност, Евразийската икономическа общност, Митническия съюз и накрая Единно икономическо пространство (ЕИП).
В периода на световната финансова криза, която принуди държавите да търсят нови аспекти за икономически ръст, интеграционните процеси получиха допълнителен импулс. Ние съвсем обективно достигнахме до намерението сериозно да модернизираме принципите на партньорството ни – както за ОНД, така и при другите регионални обединения. И концентрирахме вниманието си най-вече към развитие на търговските и производствените връзки.
Всъщност става дума за следното – проектът за интеграция трябва да е разбираем, привлекателен за гражданите и за бизнеса, да бъде устойчив и дългосрочен проект, който да не зависи от флуктуациите на текущата политическа или друга конюнктура. Нека отбележа, че точно това бе задачата, която си поставихме при създаването на ЕврАзЕс през 2000 г. И в крайна сметка именно логиката на тясното, взаимноизгодно сътрудничество, разбирането на общото между стратегическите и националните интереси доведоха Русия, Белорусия и Казахстан до Митническия съюз.
На 1 юли 2011 г. от вътрешните граници между нашите три страни бе снет контролът върху придвижването на стоки, което бе последният етап от формирането на пълноценна единна митническа територия с ясни перспективи за реализиране на най-амбициозни делови инициативи. Сега, от Митническия съюз, ние правим крачка към Единно икономическо пространство. Създаваме огромен пазар с повече от 165 млн. потребители, с унифицирано законодателство, със свободно придвижване на капитали, услуги и работна сила.
Принципно важно е, че ЕИП (Единното икономическо пространство) ще се базира на съгласувани действия в ключовите институционални области – макроикономика, осигуряване на правила за конкуренция, технически регламенти и селскостопански субсидии, транспорт, тарифи за естествените монополи. После ще се изработи и базата на единна визова и миграционна политика, което ще позволи да бъде снет граничният контрол по вътрешните граници. С една дума, творчески ще приложим опита на Шенгенските споразумения, които станаха привилегия не само за европейците, но и за всички, които идват да работят, да учат или да почиват в страните от Евросъюза. Ще добавя, че няма да е необходимо и техническото оборудване по протежение на 7 хиляди километра руско-казахстанска граница, освен това ще се създават качествено нови условия за увеличаване на крайграничното сътрудничество. Отмяната на миграционните, крайграничните и други бариери, на т. нар. трудови квоти, ще означава за гражданите възможност да избират къде да живеят, къде да получат бразование, къде да работят. Впрочем в СССР, с неговите институции за местожителство и контрол върху придвижването на населението, нямаше такава свобода. Освен това значително увеличаваме обема на стоките за лично потребление, които може да се внасят без мита, като хората няма да се подлагат на унизителни проверки по митниците.
Пред бизнеса също се отварят големи възможности. Имам предвид новите динамични пазари, където ще действат единни стандарти и изисквания към стоките и услугите, при това повечето ще са уеднаквени с европейските. Това е важно, тъй като ние всички минаваме към съвременни технически регламенти, а съгласуваната политика ще позволи да се избегнат технологичните сривове и тривиалната несъвместимост на продукцията. Всяка компания, в която и да е от държавите, членки на ЕИП, ще ползва всички преимущества на производителя, включително и достъп до държавни поръчки и договори.
Разбира се, за да устои на такъв отворен пазар, бизнесът ще трябва да работи по-ефективно, да намалява издръжката, да влага ресурси и да модернизира дейността. Потребителите само ще спечелят от подобно нещо. Освен това можем да говорим и за начало на истинска „конкуренция в юрисдикцията”, за борба за предприемача. Всеки руски, белоруски и казахстански бизнесмен ще има право да избира в коя от трите страни да регистрира фирма, къде да води дела, къде да оформя митнически стоките си. Това е сериозен стимул за националните бюрокрации да започнат да усъвършенстват пазарните институции, административните процедури, да подобряват деловия и инвестиционния климат. С една дума, да премахнат „тесните места” и пропуските, които не са докосвани досега, да усъвършенстват законодателството в съответствие с най-добрите световни и европейски практики.
Някога на европейците им трябваха 40 години, за да изминат пътя от Европейското обединение за въглища и стомана до пълноценен Европейски съюз. Установяването на Митническия съюз и ЕИП върви много динамично, понеже отчита опита на ЕС и други регионални обединения. Ние виждаме и силните, и слабите страни, и в това е нашето предимство - че можем да избегнем грешките, да не допускаме да се реанимират различни бюрократични „чадъри”. Ние сме в постоянен контакт с водещи бизнес асоциации от трите страни, обсъждаме спорни въпроси, отчитаме конструктивната критика, впрочем, много полезно бе обсъждането на деловия форум на Митническия съюз, който се проведе през юли т.г. в Москва.
Ще повторя – за нас е много важно обществеността и предприемачите да възприемат интеграционния проект не като бюрократична игра на върхушката, а като абсолютно жив организъм, като добра възможност за реализация на инициативи и постигане на успех. В интерес на бизнеса вече е взето решение да започне кодификация на правната база на Митническия съюз и ЕИП, така че участниците в икономическия живот да не се промъкват през „гора” от параграфи и алинеи. В работата ще им бъдат необходими само два базови документа – Митнически кодекс и Кодифициран договор по въпросите на Митническия съюз и ЕИП.
От 1 януари 2012 г. ще заработи в пълен формат и съдът на ЕврАзЕС. Към него ще могат да се обръщат по въпроси за дискриминацията, нарушени правила за конкуренция и равни условия за бизнеса не само държавите, но и участниците в икономическия живот. Принципна особеност на Митническия съюз и ЕИП е наличието на наддържавни структури. Те също трябва да спазват базовото изискване за минимизиране на бюрократичните процедури и да са насочени към реалните интереси на гражданите.
Според нас трябва да се повишава ролята на комисията на Митническия съюз, която и сега има значителни пълномощия. Днес те са около четиридесет, а по-нататък – вече в рамките на ЕИП – ще са повече от сто. В това число – и право да приема редица решения по конкретната политика, по техническите регламенти, по субсидиите. Тези сложни задачи могат да се решават само чрез създаване на пълноценна, постоянно действаща структура – компактна, професионална и ефективна. Затова Русия предложи да се създаде Колегия на комисията на Митническия съюз с участието на представители на „тройката” държави, които да работят като независими международни чиновници.
Изграждането на Митническия съюз и Единното икономическо пространство ще е в основата на бъдещото формиране на Евразийски икономически съюз. Едновременно ще върви и постепенното разширяване на кръга от участници в Митническия съюз и ЕИП за сметка на пълноценното включване на Киргизия и Таджикистан.
Поставяме си и амбициозната задача да постигнем и следващото, по-високо ниво на интеграция – Евразийския съюз. Как изглеждат перспективите и контурите на този проект?
Първо, става дума не да възсъздаваме в един или друг вид СССР. Наивно е да се опитваме да реставрираме или копираме нещо, което остана в миналото, но тясната интеграция на нова ценностна, политическа и икономическа основа е изискване на времето. Ние предлагаме модел на мощно наднационално обединение, което може да стане един от полюсите на съвременния свят и да играе ролята на ефективна „връзка” между Европа и динамичния Азиатско-Тихоокеански регион. В това число, на базата на Митническия съюз и ЕИП трябва да се осъществява по-тясна координация на икономическата и валутната политика, да се създаде пълноценен икономически съюз.
Природните ресурси, капиталите, силният човешки потенциал ще позволят на Евразийския съюз да е конкурентоспособен в индустриалната и в технологичната надпревара, в съревнованието за инвеститори, в създаването на работни места и напредничави производства. Наред с другите ключови играчи и регионални структури – като например ЕС, САЩ, Китай, Азиатско-Тихоокеанския икономически съюз, - ЕврАзЕс ще осигури устойчиво глобално развитие.
Второ, Евразийският съюз ще послужи като своего рода център за по-нататъшни интеграционни процеси, тоест, ще се формира по линия на постепенното сливане на съществуващите структури.
Трето, би било грешка да противопоставяме Евразийския съюз и ОНД. Всяка от тези структури си има свое място и роля в постсъветското пространство. Съвместно с партньорите си, Русия възнамерява активно да работи за усъвършенстване на институциите на ОНД, да изпълва Общността с практически действия. В частност, става дума за започване на конкретни, разбираеми, привлекателни инициативи и съвместни програми в ОНД.
Например в енергетиката, транспорта, високите технологии, социалното развитие. Има големи перспективи за хуманитарното сътрудничество в науката, културата, образованието, за взаимодействие в регулирането на пазара на труда, създаване на цивилизована среда за миграция на труда.
Ние получихме голямо наследство от Съветския съюз – това е инфраструктурата и производствената специализация, общото езиково, научно-културно пространство. В наш общ интерес е да използваме този ресурс за развитие, освен това съм убеден, че икономическата основа на ОНД трябва да бъде максимално либерализиран търговски режим. По инициатива на Русия – в рамките на нейното председателство на ОНД през 2010 г. – бе подготвен проект на нов Договор за зона за свободна търговия, който се базира впрочем на принципите на Световната търговска организация, и целта му е да премахне в пълен мащаб различни видове бариери. Надяваме се на сериозен прогрес по съгласуване на позициите по Договора на предстоящото заседание на Съвета на държавните глави на ОНД, предвидено за този месец.
Четвърто, Евразийският съюз е открит проект. Ние приветстваме присъединяването към него и на други партньори, и най-вече от страните на ОНД. Не възнамеряваме никого да подтикваме или да притискаме със срокове. Това решение трябва да е суверенно държавно решение, продиктувано от собствените дългосрочни национални интереси.
Бих искал да засегна една много важна тема според мен. Някои наши съседи обясняват нежеланието си да участват в интеграционните проекти в постсъветското пространство, защото противоречали на техния европейски избор. Смятам, че това е фалшив кръстопът. Ние няма от никого да се разграничаваме или да противостоим. Евразийският съюз ще се гради върху универсалните интеграционни принципи като неотменима част от Голяма Европа, обединена от ценностите на свободата, демокрацията и пазарните закони.
Още през 2003 г. Русия и ЕС се споразумяха за формиране на общо икономическо пространство, координация на правилата за икономическа дейност без създаване на наднационални структури. Като развитие на тази идея, ние предложихме на европейците заедно да обмислим създаването на хармонична икономическа общност от Лисабон до Владивосток, зона за свободна търговия и дори по-развити форми на интеграция. Предложихме да обмислим съгласувана политика в областта на промишлеността, технологиите, енергетиката, образованието и науката. И накрая, да паднат визовите бариери. Тези предложения не останаха увиснали във въздуха – те се обсъждат детайлно от европейските колеги.
Сега вече Митническият съюз ще участва в диалога с ЕС, а по-нататък - и Евразийският съюз. Така влизането в Евразийския съюз, освен преките икономически ползи, ще позволи на всеки участник бързо и с по-силна позиция да се интегрира в Европа.
Освен това икономически логична и балансирана система на партньорство между Евразийския съюз и ЕС може да създаде реални условия за промяна на геополитическата и геоикономическата конфигурация на целия континет и ще има несъмнен позитивен глобален ефект.
Днес е очевидно, че световната криза, която се разрази през 2008 г., има структурен характер. И днес виждаме острите й рецидиви. Проблемът се корени в натрупаните дисбаланси. И пътят за изработка на следкризисни модели за глобално развитие е много сложен. Например договореностите от Доха (2010 г., среща на върха на Световната търговска организация, б. пр.) практически са стопирани, има обективни сложности и вътре в СТО, дори самият принцип за свободна търговия и отворен пазар изпитва сериозна криза.
Според нас изходът може да се търси в общи подходи, както се казва „отдолу”. Първо – вътре, в регионалните стурктури – ЕС, НАФТА, АТИС, АСЕАН, и др., а после – по линия на диалога между тях. Именно такива интеграционни „тухлички” могат да осигурят устойчивост на световната икономика. Например двете големи обединения на нашия континент – ЕС и формиращият се Евразийски съюз, - могат да разпространяват тези принципи по цялото пространство от Атлантика до Тихи океан, като си взаимодействат на основа на правилата за свободна търговия и съвместимост на системите за регулиране, в това число и през отношенията с трети страни и регионални структури. Пространството от Атлантика до Тихи океан би било хармонично по своята икономическа природа, но и полицентрично от гледна точка на конкретните механизми и управленски решения. После е съвсем логично да се провежда конструктивен диалог за принципите на взаимодействие с държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион, Северна Америка и други региони.
В този смисъл ще отбележа, че Митническият съюз Русия, Белорусия, Казахстан вече започна преговори за създаване на зона за свободна търговия с Европейската асоциация за свободна търговия. На дневен ред на форума на Азиатско-Тихоокеанския икономически съюз (АТИС), който ще се проведе след една година във Владивосток, важно място ще имат темите за либерализация на търговията, премахване на бариерите пред икономическото сътрудничество. А Русия ще издигне общата, съгласувана позиция на всички участници в Митническия съюз и ЕИП. Ето така нашият интеграционен проект ще излезе на качествено ново ниво, откриващо широки перспективи за икономическо развитие, ще създаде допълнителни конкурентни предимства. Обединените ни усилия ще ни помогнат не само да се впишем в глобалната икономика и търговска система, но и реално да участваме в процеса на изработка на решения, които определят правилата на играта и очертават контурите на бъдещето.
Убеден съм, че създаването на Евразийския съюз, ефективната интеграция – това е пътят, който ще позволи на участниците в него да заемат своето достойно място в сложния 21 век. Само заедно нашите страни могат да влязат в групата на лидерите на глобалния ръст и цивилизационния прогрес, да успеят и да просперират.
„Известия”, 03.10.2011
