С пълна сила важи същото и за цялата пътна мрежа в страната, останала извън тесните рамки на премиерско-плевнелийската магистрализация.
Въпросът защо все пак най-зрелищното хлътване на автомобил се случи не някъде другаде, а именно във Враца, също не представлява особена трудност. Достатъчно е да припомним, че кмет на Враца през периода 2007-2009 г., бе герберът Тотю Младенов, понастоящем републикански социален министър. Че въпросният Тотю е един от най-даровитите дупкокопачи в кабинета “Борисов”, се вижда и от дупките в социалното дело в България, което той направи на решето само за две години.
Противно на общоприетото мнение, първа специалност на сегашното правителство не са толкова магистралите, а именно дупките, рововете и кратерите, които придават на родината любима, на нейното здравеопазване, образование, пенсионна система, икономика и каквото още се сетите, все по-лунен профил и анфас. Когато цяла България се обърне на банкянска къртичина, каквато е, да речем, вече София, премиерът ще сади из хлътналите бездни картофи, с които, както вече е рекъл, ще изхранва Япония и световното население. Като селскостопански труженици в картофените ниви ще се използват съответните студенти и доценти, което също е идея на г-н Борисов.
А най-добрата новина за народа е там, че претупаните магистрали, които строи тандемът Борисов-Плевнелиев понастоящем, са толкова некачествени, че твърде скоро също ще се изрешетят. В магистралните дупки, естествено, също ще се садят картофи. Което несъмнено ще ощастливи още повече земните жители, а нищо чудно някой хубав ден дори да покажат г-на Борисова и по Си Ен Ен.
Дръж се, народе, многото мина, малкото остана!
Но има и още една новина. Най-накрая похвалиха София от Брюксел!
Е, сега-засега не точно от столицата на Евросъюза, а от софийския булевард “Брюксел”, но като няма риба, и ракът е риба, нали?
Октомври е, датата на общинските избори наближава, и като всеки заинтересован гербер софийската кметица Фандъкова също прелита като пеперудка от телевизия на телевизия да си прави предизборната агитация. Та именно в тия и други свободни медии кметицата се похвали с нечувано постижение. Дигнала, значи, госпожа Фандъкова преградни стени срещу шума на бул. “Брюксел”, и ето ти тук приятна изненада – освен че обезшумявали ефира, преградите скривали и нелицеприятните панорами към изглеждащата като бомбардирана София. Така лимузините на мадам можели спокойно да си препускат по булеварда, без чуждестранните й гости да виждат руините и циганиите наоколо.
Добре се е получило, наистина. Но всяка добро нещо може да стане още по-добро. Никак няма да е лошо примерно г-жа Фандъкова да вдигне преградни стени покрай другите столични булеварди, а в по-далечна перспектива – и по всички улици и улички. Така несъмнено нелицеприятните гледки, които ще виждат чужденците, ще паднат под санитарния минимум.
Не на последно място важи същото и за неизброимите окопи, вълчи ями и кратери, с които Фандъкова и нейният патрон Бойко направиха на решето снагата на многострадална София.
Челният опит на отиващата си кметица Фандъкова ни подсеща и за още нещо – ако заобиколим с преградни стени цяла България, чужденците вече няма да виждат нищо неугледно в нея!!
Цялата тая ситуация не съвсем справедливо изкушава за аналогии с прочутите Потьомкиновски села в златния век на Екатерина Втора. Както твърди популярната легенда, граф Потьомкин, фаворитът на императрицата, вдигнал през 1787 г. бутафорни “благоденстващи” села по Днепър, по който императрицата плавала с кораб заедно с австрийския император Йосиф II. Целта на графа била да се покаже на Екатерина и високопоставения й гост идиличният живот на руските крепостници.
Аналогиите обаче тук са невъзможни. Модерната руска и задгранична наука доказа следното: пътешествието на Екатерина и Йосиф наистина е преминало при невиждан разкош. За този разкош се е грижил именно Потьомкин. Но той никога не е градил никакви бутафорни села, в които да са се разигравали каквито и да било театрални идилии.
Потьомкиновите села са просто легенда, докато жалките преградни стени, надупчената като решето, и изглеждаща като бомбардирана София на Фандъкова и Борисов са самата действителност.
Въпросът защо все пак най-зрелищното хлътване на автомобил се случи не някъде другаде, а именно във Враца, също не представлява особена трудност. Достатъчно е да припомним, че кмет на Враца през периода 2007-2009 г., бе герберът Тотю Младенов, понастоящем републикански социален министър. Че въпросният Тотю е един от най-даровитите дупкокопачи в кабинета “Борисов”, се вижда и от дупките в социалното дело в България, което той направи на решето само за две години.
Противно на общоприетото мнение, първа специалност на сегашното правителство не са толкова магистралите, а именно дупките, рововете и кратерите, които придават на родината любима, на нейното здравеопазване, образование, пенсионна система, икономика и каквото още се сетите, все по-лунен профил и анфас. Когато цяла България се обърне на банкянска къртичина, каквато е, да речем, вече София, премиерът ще сади из хлътналите бездни картофи, с които, както вече е рекъл, ще изхранва Япония и световното население. Като селскостопански труженици в картофените ниви ще се използват съответните студенти и доценти, което също е идея на г-н Борисов.
А най-добрата новина за народа е там, че претупаните магистрали, които строи тандемът Борисов-Плевнелиев понастоящем, са толкова некачествени, че твърде скоро също ще се изрешетят. В магистралните дупки, естествено, също ще се садят картофи. Което несъмнено ще ощастливи още повече земните жители, а нищо чудно някой хубав ден дори да покажат г-на Борисова и по Си Ен Ен.
Дръж се, народе, многото мина, малкото остана!
Но има и още една новина. Най-накрая похвалиха София от Брюксел!
Е, сега-засега не точно от столицата на Евросъюза, а от софийския булевард “Брюксел”, но като няма риба, и ракът е риба, нали?
Октомври е, датата на общинските избори наближава, и като всеки заинтересован гербер софийската кметица Фандъкова също прелита като пеперудка от телевизия на телевизия да си прави предизборната агитация. Та именно в тия и други свободни медии кметицата се похвали с нечувано постижение. Дигнала, значи, госпожа Фандъкова преградни стени срещу шума на бул. “Брюксел”, и ето ти тук приятна изненада – освен че обезшумявали ефира, преградите скривали и нелицеприятните панорами към изглеждащата като бомбардирана София. Така лимузините на мадам можели спокойно да си препускат по булеварда, без чуждестранните й гости да виждат руините и циганиите наоколо.
Добре се е получило, наистина. Но всяка добро нещо може да стане още по-добро. Никак няма да е лошо примерно г-жа Фандъкова да вдигне преградни стени покрай другите столични булеварди, а в по-далечна перспектива – и по всички улици и улички. Така несъмнено нелицеприятните гледки, които ще виждат чужденците, ще паднат под санитарния минимум.
Не на последно място важи същото и за неизброимите окопи, вълчи ями и кратери, с които Фандъкова и нейният патрон Бойко направиха на решето снагата на многострадална София.
Челният опит на отиващата си кметица Фандъкова ни подсеща и за още нещо – ако заобиколим с преградни стени цяла България, чужденците вече няма да виждат нищо неугледно в нея!!
Цялата тая ситуация не съвсем справедливо изкушава за аналогии с прочутите Потьомкиновски села в златния век на Екатерина Втора. Както твърди популярната легенда, граф Потьомкин, фаворитът на императрицата, вдигнал през 1787 г. бутафорни “благоденстващи” села по Днепър, по който императрицата плавала с кораб заедно с австрийския император Йосиф II. Целта на графа била да се покаже на Екатерина и високопоставения й гост идиличният живот на руските крепостници.
Аналогиите обаче тук са невъзможни. Модерната руска и задгранична наука доказа следното: пътешествието на Екатерина и Йосиф наистина е преминало при невиждан разкош. За този разкош се е грижил именно Потьомкин. Но той никога не е градил никакви бутафорни села, в които да са се разигравали каквито и да било театрални идилии.
Потьомкиновите села са просто легенда, докато жалките преградни стени, надупчената като решето, и изглеждаща като бомбардирана София на Фандъкова и Борисов са самата действителност.
Ангел БАРУСОВС пълна сила важи същото и за цялата пътна мрежа в страната, останала извън тесните рамки на премиерско-плевнелийската магистрализация.
Въпросът защо все пак най-зрелищното хлътване на автомобил се случи не някъде другаде, а именно във Враца, също не представлява особена трудност. Достатъчно е да припомним, че кмет на Враца през периода 2007-2009 г., бе герберът Тотю Младенов, понастоящем републикански социален министър. Че въпросният Тотю е един от най-даровитите дупкокопачи в кабинета “Борисов”, се вижда и от дупките в социалното дело в България, което той направи на решето само за две години.
Противно на общоприетото мнение, първа специалност на сегашното правителство не са толкова магистралите, а именно дупките, рововете и кратерите, които придават на родината любима, на нейното здравеопазване, образование, пенсионна система, икономика и каквото още се сетите, все по-лунен профил и анфас. Когато цяла България се обърне на банкянска къртичина, каквато е, да речем, вече София, премиерът ще сади из хлътналите бездни картофи, с които, както вече е рекъл, ще изхранва Япония и световното население. Като селскостопански труженици в картофените ниви ще се използват съответните студенти и доценти, което също е идея на г-н Борисов.
А най-добрата новина за народа е там, че претупаните магистрали, които строи тандемът Борисов-Плевнелиев понастоящем, са толкова некачествени, че твърде скоро също ще се изрешетят. В магистралните дупки, естествено, също ще се садят картофи. Което несъмнено ще ощастливи още повече земните жители, а нищо чудно някой хубав ден дори да покажат г-на Борисова и по Си Ен Ен.
Дръж се, народе, многото мина, малкото остана!
Но има и още една новина. Най-накрая похвалиха София от Брюксел!
Е, сега-засега не точно от столицата на Евросъюза, а от софийския булевард “Брюксел”, но като няма риба, и ракът е риба, нали?
Октомври е, датата на общинските избори наближава, и като всеки заинтересован гербер софийската кметица Фандъкова също прелита като пеперудка от телевизия на телевизия да си прави предизборната агитация. Та именно в тия и други свободни медии кметицата се похвали с нечувано постижение. Дигнала, значи, госпожа Фандъкова преградни стени срещу шума на бул. “Брюксел”, и ето ти тук приятна изненада – освен че обезшумявали ефира, преградите скривали и нелицеприятните панорами към изглеждащата като бомбардирана София. Така лимузините на мадам можели спокойно да си препускат по булеварда, без чуждестранните й гости да виждат руините и циганиите наоколо.
Добре се е получило, наистина. Но всяка добро нещо може да стане още по-добро. Никак няма да е лошо примерно г-жа Фандъкова да вдигне преградни стени покрай другите столични булеварди, а в по-далечна перспектива – и по всички улици и улички. Така несъмнено нелицеприятните гледки, които ще виждат чужденците, ще паднат под санитарния минимум.
Не на последно място важи същото и за неизброимите окопи, вълчи ями и кратери, с които Фандъкова и нейният патрон Бойко направиха на решето снагата на многострадална София.
Челният опит на отиващата си кметица Фандъкова ни подсеща и за още нещо – ако заобиколим с преградни стени цяла България, чужденците вече няма да виждат нищо неугледно в нея!!
Цялата тая ситуация не съвсем справедливо изкушава за аналогии с прочутите Потьомкиновски села в златния век на Екатерина Втора. Както твърди популярната легенда, граф Потьомкин, фаворитът на императрицата, вдигнал през 1787 г. бутафорни “благоденстващи” села по Днепър, по който императрицата плавала с кораб заедно с австрийския император Йосиф II. Целта на графа била да се покаже на Екатерина и високопоставения й гост идиличният живот на руските крепостници.
Аналогиите обаче тук са невъзможни. Модерната руска и задгранична наука доказа следното: пътешествието на Екатерина и Йосиф наистина е преминало при невиждан разкош. За този разкош се е грижил именно Потьомкин. Но той никога не е градил никакви бутафорни села, в които да са се разигравали каквито и да било театрални идилии.
Потьомкиновите села са просто легенда, докато жалките преградни стени, надупчената като решето, и изглеждаща като бомбардирана София на Фандъкова и Борисов са самата действителност.
Ангел БАРУСОВ
