На 12 октомври т.г. ГЕРБ обяви ще подкрепи референдума за АЕЦ “Белене” – с какъвто текст предложат от БСП! – обяви премиерът Б. Борисов, също и че приема предложението на социалистите към въпроса да се добави “с държавно участие”. На 17 октомври, на закрито заседание на Министерския съвет, министър-председателят съобщи, че правителството е съгласно да се проведе референдум за АЕЦ “Белене”, но иска промяна на въпроса.
Чисто професионално и на понятийно ниво Румен Овчаров изясни разликата между атомна и ядрена централа - „тези, които получават енергия от разделянето на ядрата, се наричат атомни, а другите, които получават енергия от сливането на ядрата се наричат ядрени или термоядрени, но те останаха в миналото”. ГЕРБ обаче настояват за смяна на думата „атомна” с „ядрена”, а и фразата АЕЦ “Белене” е изчезнала в новата формулировка за референдума. Г-жа Искра Фидосова, шефка на правната комисия в парламента, заяви, че в българското законодателство се говори за ядрена, а не за “атомна” енергетика.
“Ние заставаме твърдо зад референдума за АЕЦ “Белене”. Настояваме БСП да махне думичката, която прави текста противоконституционен, да го формулират като изграждане на нова ядрена централа... За всички българи е ясно, че става въпрос за “Белене”, така че не е нужно да се говори”, бяха аргументите на Бойко Борисов. “И “атомна” не може да бъде. Трябва да е “ядрена”, защото е така по смисъла на закона”, слага точката над „и”-то министър-председателят.
Реакцията на Коалиция за България е мигновена. Председателят на БСП Сергей Станишев, заяви, че ГЕРБ искат да подменят волята на 770 000 граждани, които ясно са дали подкрепата си, подписвайки се именно под зададения вече въпрос за референдум. “Опитват се да заблудят хората за пореден път. Това е срамно и лицемерно”, заяви Станишев. „Белене” е единственият проект, който е в напреднала фаза и може да стартира изграждане, и добави, че има опасност след девет-десет години да се окажем без “Козлодуй”, без “Белене” и без ядрена енергетика изобщо...
След скандал в правната комисия (вечерта на 18 октомври т.г.) ГЕРБ наложи своя вариант на въпрос за референдума - да отпадне думата „Белене”, а БСП напусна заседанието на комисията. ГЕРБ гласуваха въпросът да бъде формулиран така: „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова електроцентрала”. Гласуването на точната формулировка на въпроса за допитването предстои да бъде осъществено на заседание и след това приетото от депутатите решение ще бъде изпратено на държавния глава, който трябва да насрочи точната дата за допитването.
Пред журналисти, на излизане от заседанието, депутатът от БСП Мая Манолова заяви, че станалото на заседанието на правната комисия е противоконституционно и незаконно. И също така, че БСП ще изчака развитието на проблема в пленарна зала и след това ще реши какви действия да предприеме. Мая Манолова не изключи вероятността случилото се да взриви обществото. Според нея това е опит 70 народни представители от ГЕРБ да откраднат питането, поставено от 540 000 българи.
По повод новото развитие на “казуса” около изграждането на АЕЦ “Белене” и създалото се напрежение във връзка с искането за референдум, в. „Нова Зора” предлага мнението на двама специалисти по темата. Вероятно Гражданите за европейско развитие на България ще отбележат поредната “победа по точки”, но от друга страна, още по-ясно ще се открои на кои у нас, в България, са им сменили чипа... За останалите милиони обикновени българи това ще бъде урок за близкото бъдеще – за кого гласуваш и какво получаваш...
Зора
Човечеството е изправено пред решаването на три принципни и жизненоважни задачи, които са свързани с енергетиката, прехраната и водата. Напоследък много се дискутират проблемите, свързани с енергетиката, особено когато става дума за атомните електрически централи (АЕЦ). На практика въпросът има отношение към бъдещето на стопираното в последните години строителство на централата в Белене, въпреки че в него българският данъкоплатец вече е вложил около 600 млн. евро. За съжаление в повечето случаи обсъжданията се свеждат до общи приказки със силен политически привкус. Разговори и предложения - много, но в крайна сметка всичко се свежда до това колко лева ще плащаме ние, българските данъкоплатци, за енергията, която купуваме, и също дали ще бъдем вносители или експортьори на ценната и екологично чиста атомна енергия.
Нека уточним най-напред кои са реално използваните съвременни източници на електроенергия. Те могат да бъдат разпределени в следните 6 отделни групи: ядрени електроцентрали (АЕЦ); водноелектрически централи (ВЕЦ); топлоелектрически централи (ТЕЦ); вятърноелектрически централи (ВЯЕЦ); фотоволтаични (слънчеви) електрически централи (ФЕЦ); други видове електроцентрали.
Сравнителна цена на електроенергията. В табл.1 е дадена цената на електроенергията у нас, произведена от различните видове източници. Данните са от сайта на ДКВЕР (Държавна комисия за водно и енергийно регулиране) и са сравнени с цената електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй”.
Съвършено очевидно е, че нито един вид електроенергия, получена от различните източници, не може да се конкурира по цена с тази от АЕЦ. Да не говорим за цената на електроенергията, добивана от фотоволтаични и други слънчеви източници, която е със 17,9 пъти (не процента, а пъти!) по-скъпа и ще се запази продължително време такава.
Развитието на енергетиката е свързано много силно с проблемите на екологията. Въглеродният диоксид (СО2) е сред основните причинители на промяната на климата. Той се отделя в големи количества в процеса на производство на електроенергия с помощта на въглища, нефт, газ, биомаса и земеделски култури. Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) имат най-голям принос за увеличаването на парниковия ефект и киселинните дъждове, докато 22 т уран, използван за производство на електроенергия от АЕЦ, предотвратяват изхвърлянето в земната атмосфера на 1 млн. т СО2.
Ролята на АЕЦ в съвременния свят. В табл. 2 е даден броят на енергоблокове на АЕЦ, които сега се експлоатират в света. В 28 страни се експлоатират 432 ядрени реактора, които произвеждат над 16 % от общата електроенергия в света. Към края на 2009 г. в Америка, Европа, Азия и Близкия изток се строят 15 нови АЕЦ с 55 реакторни блока (табл. 3). В близките 15 години се предвижда да бъдат пуснати в работа над 130 нови ядрени блока. Към 2030 г. техният брой ще надхвърли 500.
Развитието на ядрената енергетика ще продължава и след аварията в АЕЦ „Фукушима”. Всички държави със сериозни програми в развитие на ядрената си енергетика не смятат да се отказват от плановете си. Ядрените страни все по-сериозно се ангажират с изработването на общи стандарти за сигурността на централите, без да се довеждат до абсурд различните аспекти на тази сигурност.
Проблеми с ядреното гориво. Като суровина за получаване на необходимата енергия в АЕЦ се използва уран (235 U). При сключването на договор за строителство на ядрена електроцентрала страните предварително уточняват въпроси, свързани с доставката и транспортирането на отработеното ядрено гориво. По съществуващата досега у нас практика горивото за АЕЦ се внася от Русия и след неговото използване се връща обратно. На България няма да се налага да строи хранилище за дълготрайно съхраняване на отработеното ядрено гориво.
Проблемът с ядрената енергетика, освен от финансова и техническа, е твърде сложен и от политическа гледна точка. Както е казвал генерал Де Гол, „между държавите няма дружба, а има интереси”. В този смисъл е и известната фраза на Джорж Оруел, че „всички са равни, но някои са по равни”. Как тогава да си обясним затварянето на съвършено изправните 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”? При тази ситуация, без наличието на официална публична информация, какво би могло да се каже като обобщени изводи.
1. По цената. За построяването на АЕЦ „Белене” с два ядрени енергоблока „Атомстройекспорт” иска 6,298 млрд. евро. Тази цена дали е малка, или голяма, би могло да се каже, ако има достатъчно сравнителни данни за цените, които предлагат другите страни–производители на АЕЦ. Такива данни, естествено, не се публикуват по конкурентни съображения, но експертите са достатъчно добре информирани. Според тях съседна Турция ще строи АЕЦ с 4 блока, цената на която ще бъде около 26 млрд. долара, или 18,8 млрд. евро. Ако се направи груба сметка, получава се, че ако двата ядрени блока на централата в Белене ще струват 6,3 млрд. евро, то аналогичните два ядрени блока в бъдещата турска атомна централа ще струват 9,4 млрд. евро, т.е. около 50 % по-скъпо.
Планирането, проектирането, лицензирането и изграждането на ядрените централи обхваща много дълъг период от време. В това отношение АЕЦ могат да бъдат отнесени към т.нар. мегаобекти, при които до етап пускане в експлоатация са необходими 7, 10 и повече години. При тези обекти се работи с понятия „проектна” цена на „проектни” срокове, за които историческият опит показва, че предварително не могат твърдо да се гарантират. Това бе потвърдено и от собствения ни опит, когато Народното събрание на Р България с решение от 27.01.2012 г. увеличи цената и срока за строителство на Дунав мост. Това не са апартаменти или къси автомагистрални отсечки (т.нар. лотове) със срок за изпълнение 1-2 години, или лизингови стоки (автомобили и др.), за да се настоява за твърда цена без условия. Мегаобектите са изключително чувствителни на най-различни въздействия – непредвидими политически сътресения и промени от вътрешен и глобален характер, икономически, финансови (инфлационни) и социални кризи, както и междудържавни, корпоративни (лобистки) и други интереси. Не могат да се предвидят и чисто техническите проблеми, които възникват по време на строителството. Големи са финансовите средства и всяко забавяне на началото на строителството оскъпява сериозно първоначалната цена на проекта.
2. По сеизмичната сигурност. Още при проучвателния етап на АЕЦ „Белене” тя беше надеждно доказана. Но многознаещите „експерти” непрекъснато повтаряха, че е съмнителна и несигурна. След събитията с „Фукушима” заговориха дори и за приливна вълна от Дунава. Но на 6.01.2012 г. шефът на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев още веднъж категорично ги опроверга. Той заяви, че АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Белене” са напълно защитени от риска „земетресение”, както и от приливна вълна, висока 32 м, тъй като Белене се намира на 35 м над нивото на реката. Това са показали стрес-тестовете, проведени през декември 2011 г. от експерти на ЕС и Международната агенция по атомна енергия у нас.
3. По сигурността и надеждността на генераторните блокове и централата като техническо решение. Тиражираха се мнения, че централата не е от най-новото атомно поколение. Сега на пазара на атомни централи се предлагат централи от 3 и 3 + поколения. Четвърто още не се е появило. АЕЦ „Белене” е от последното - т.е., 3 + поколение. Този тип централи могат да работят при най-невероятни условия. Дори при пълно спиране на подаването на външна електроенергия, придружена или предизвикана от наводнения, цунами и земетресения (какъвто е случаят при „Фукушима”), както и при пълно изчезване на обслужващия персонал, те могат да се саморегулират и предпазват от аварии.
4. По нашите предимства. България е една от малкото страни в света с ядрена енергетика. Предимство, което се изразява най-напред в наличието на кадрови потенциал с десетилетен опит. Все още разполагаме и с капацитет в университетите за обучение на кадри за тази промишленост. Мощен е българския потенциал и в БАН. За построяването на първите централи в неядрени страни обаче е необходимо да се изпълняват и предварителни програми за обучение на студенти и друг специализиран обслужващ персонал, което отнема немалко време и средства. Този проблем за България не съществува. Дори бихме могли да поемем ангажименти за обучение на такъв род специалисти за страни, които залагат в своите планове строителството на атомни централи, както и да предоставяме опитни специалисти за пускането и първоначалната експлоатация на централите им.
За съжаление колебливата политика на правителството оказва лошо влияние не само на сегашния, но и на бъдещия интелектуален потенциал от специалисти в ядрената ни енергетика. Миналата година от отпуснатите по държавна поръчка места за студенти не са заети в специалността „Топло- и ядрена енергетика” на ТУ-София 26 %, а в специалността „Ядрена техника и ядрена енергетика” на Софийския университет – 50 %. Освен това създадените вече квалифицирани български специалисти при тази неопределеност на ядрената ни политика започват да се интересуват от възможността за добре платена работа в централите, които ще се строят в други страни, като се започне от Македония, мине се през Турция и се стигне до далечни страни като Виетнам и Индонезия (нещо като моряците на чуждестранните кораби).
На миналогодишната Научно-техническа конференция в София беше представен и проектът на договора за строителството на АЕЦ „Белене”. В него се предвижда 30 % от средствата за изграждане на централата да се възложат на български предприятия и други институции. Така строителството на АЕЦ „Белене” ще създаде много работни места, ще ангажира машиностроителните ни предприятия с изработване на немалка част от оборудването, ще се запази и развие създаденият вече научен потенциал в тази изключително важна за икономиката ни област. Ще се съхрани и предимството ни в ядрената енергетика на региона. А предприятията, придобили опит и признание за възможностите си да изработват специализирано оборудване за атомни централи, ще могат след това да участват дори в строителството на централи в други страни като доставчици.
5. За финансирането. Много съмнения и общи идеи бяха изказани по този въпрос. Трябва да се отбележи, че нито един инвеститор не би разгледал проект на изграждането на атомна електроцентрала при колебания от страна на правителствата, а също така и когато те заемат неутрална или незаинтересована позиция. Това намалява интереса и възпира евентуалните инвеститори на такива проекти. Протакане във времето на вече започналото строителство на централата в Белене само ще увеличава крайната й цена.
