В началото на октомври т. г. светът отбеляза 55-годишнината от изстрелването на първия съветски изкуствен спътник на Земята, ознаменувал началото на космическата ера. На 4 октомври директорът на Института за космически изследвания към Руската академия на науките (ИКИ на РАН) Лев Зельоний заяви, че в плановете на руските учени до 2021 г. влиза създаването на обитаема база на Луната, работа над мисията „Фобос-Грунт” и осъществяването на съвместния руско-европейски проект „ЕкзоМарс”.
В рамките на Деня на космическата наука, организиран от ИКИ на РАН, ученият заяви: „Нашите лунни мисии са своего рода прелюдия към пилотирани полети до Луната и създаването върху нейната повърхност на серия астрономически обсерватории”. Първите две кацания на Луната са планирани да бъдат осъществени още през 2015 и 2018 г. А в началото на 2006 г. шефът на ракетно-космическата корпорация „Енергия” Николай Севастянов съобщи, че Русия планира към 2015 г. да създаде постоянна база на Луната и от 2020 г. да започне промишлен добив на изотопа хелий-3 за термоядрената енергетика (по мнението на редица учени именно теромоядреният синтез, когато на Земята свършат нефтът и газът, е способен да предотврати енергийната катастрофа). Американската реакция последва незабавно: в същия този месец през 2006 г. президентът на САЩ Джордж Буш обяви свой план за покоряването на Космоса, предвиждащ „създаването на селище на Луната” и „полет до Марс”… Скоро след това, през октомври, шефът на Федералната космическа агенция на Русия (Роскомос) А. Перминов и администраторът на Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА) Майкъл Грифин, в резиденцията на посланика на САЩ в Руската федерация, подписаха споразумение за провеждане на съвместни изследвания на Луната и Марс. В резултат от срещата Майкъл Грифин „не изключи”, че Америка и Русия ще успеят да организират съвместна мисия на Луната, заявявайки: „Аз с нетърпение очаквам следващото десетилетие, когато ние ще се върнем на Луната. Мисля, че ще видим как за пръв път руски и американски космонавти ще преминат по нейните прашни пътеки”.
Сега мнозина вече не си спомнят, че СССР не само откри космическата ера в историята на човечеството, не само изпрати в Космоса първия човек, но и стана първата страна, която успя да облети Луната, спускайки върху нейната повърхност апарат и фотографирайки обратната страна на спътника на Земята. В рамките на лунната програма на СССР още през 1968-1970 г. бяха извършени няколко успешни полета (с връщането на апарата на Земята) от автоматичните космически апарати „Зонд” (апарати с поредни номера от 4 до 8, които се явяваха безпилотни аналози на съветския кораб „Л-1”, предназначен за облитане на Луната с двама космонавти). „Зонд-4” (изстрелян на 2 март 1968 г.) извърши полет по траектория, сходна по параметри с траекторията на балистичното облитане на Луната (достигайки по еклиптична орбита разчетна точка, отдалечена от Земята на 330 000 километра), и за пръв път в света се завърна на Земята от далечния Космос. При полета на апарата „Зонд-5” (15-21 септември 1968 г.) за пръв път в света бе осъществено връщане на Земята с втора космическа скорост на космическия апарат с живи същества на борда (костенурки) след облитането на Луната.
По такъв начин, до т. нар. американска мисия „Аполо-8”, СССР вече имаше приоритет пред САЩ при завръщането на космически апарат от далечния Космос на Земята и първи изпрати живи същества в окололунното космическо пространство. Въпреки това по-късно „лунната” инициатива бе изпусната. Между другото, това бе предизвикано по-скоро от психологически, отколкото от технологически фактори.
Според официалната версия, на 20 юли 1969 г., в 20:17 часа по Гринуич, американският кораб „Аполо-11” извърши кацане на повърхността на Луната. След осем часа човекът, по думите на американските журналисти, „за пръв път въплъти своята мечта и се оказа на друга планета”. Американските средства за масова информация демонстрираха пред целия свят командира на екипажа Нийл Армстронг, който „докосвайки повърхността на Луната”, изрече думи, влезли в историята: „Това е една малка крачка за човека, но огромен скок за човечеството!” (That’s one small step for man, one giant leap for mankind).
Ръководството на Съветския съюз просто игнорира (същото направи и Китай) кацането на американците, заявявайки, че това не е нещо повече от „добре монтирано кино”. Обаче съветските пропагандисти не развиха по-нататък темата. Не го направиха и чиновниците от космонавтиката. Едва през 2006 г. ръководителят на Роскосмос А. Перминов заяви в интервю пред в. „Аргументи и факти”, че „не се съмнява” в „реалността на лунните експедиции” и същевременно отбеляза, че част от видеоматериалите „във всеки случай” са снимани от американците „в Холивуд”.
Преди няколко години в Русия видя бял свят обстоятелственото изследване на Ю. Мухин „Лунната афера на САЩ”. На основата на щателен анализ на фото- и видеоснимките на онова, което се смята за полети на американците до Луната, авторът доказва, че всички те са били снимани на Земята от майсторите на Холивуд. По неговите думи съветското ръководство по това време е „покрило” американската лунна афера, защото спецслужбите на САЩ са шантажирали ЦК на КПСС с притежавани от тях доказателства – да го кажем така - за причастността на Хрушчов към убийството на Сталин през март 1953 г. Тяхното огласяване в онези години, когато съветско-китайските отношения бяха обтегнати до краен предел, в т. ч. и поради несъгласието на Мао Цзе Дун с развенчаването на Сталин и неговия курс в СССР, би могло да доведе до непредсказуеми последствия. (Съгласно една друга гледна точка, ръководството на СССР „съзряло в своя отказ от разобличаването на американската афера получаването на силен коз за перманентен политически натиск върху САЩ”).
През изминалите повече от четиридесет години от 1969-а насам, скептиците не намаляха. По-скоро обратното. Един от най-скандалните митове в историята на космонавтиката не спира да тревожи съзнанието.
Още в началото на този век в интернет бяха поместени т. нар. немонтирани записи от „пребиваването на групата на Армстронг на Луната”, на които дори се виждат членовете на снимачната група! Във вестниците зачестиха заглавия от рода на: „Всички техни полети са ловка, изготвена в Холивуд мистификация, с цел създаване на имидж на велика държава на САЩ...”. Преди около шест години в предаване на немския тв канал „Бокс” (излъчило двучасов филм, посветен на „лунната програма” на САЩ „Аполо”) бе представена напълно убедителната позиция на привържениците на теорията за „лунния заговор” на НАСА. По данни на немските журналисти най-малко 20 % от населението на САЩ предполага, че „кацането на Луната” на американците е холивудска мистификация с политико-идеологическа основа. Т. е., даже в САЩ мнозина разбират, че полетите на „Аполон”-ите са „просто кино”.
По времето, когато СССР с пълна пара усвояваше Космоса, президентът на САЩ Ричард Никсън, вдъхновен, от научно-фантастичния филм, влязъл в историята като един от най-добрите шедьоври на Холивуд – „2001: Една одисея в Космоса”, 1968) (2001: A Space Odyssey, 1968), призовал режисьора заедно с други холивудски професионалисти „да спасяват националната чест и достойнство на САЩ”. Което майсторите от „фабриката за мечти” и направили!
Според версията на тв канала CBC Newsworld, първо, кадрите от кацането на американските астронавти на Луната са били фалшифицирани от изкусните работници от Холивуд, и второ, решението за фалшификацията е било взето на най-високо ниво (лично от президента на САЩ).
Интересното е, че след две години, в 1971 г., Станли Кубрик заминал за Великобритания и повече не се появил в Америка. Всички негови следващи филми се снимали само в Англия. Дълги години режисьорът водел затворнически живот, явно опасявайки се през цялото време от нещо. Според английския вестник “Сън”, режисьорът се е „боял да не бъде убит от американските спецслужби по примера на други участници в телевизионното обезпечаване на лунната афера на САЩ”. Неговата смърт - на 9 март 1999 г. - в английското имение Хертфордшир, както и преди, си остава тайна, вълнуваща най-големите европейски таблоиди.
Режисьорът починал уж от сърдечен пристъп в края на монтажния период на своя последен и най-загадъчен филм „Широко затворени очи” (Eyes wide shut), главните роли в който изиграха Том Круз и Никол Кидман. Именно Кидман през юли 2002 г. в интервю пред американското издание „The National Enquirer” прозрачно намекна, че Кубрик се отправил в по-добрия свят не по своя воля. По думите на актрисата режисьорът й позвънил два часа преди официалното време на скоропостижната му смърт и я помолил да не пътува до Хертфордшир, където, както той се изразил, „всички нас ще ни отровят толкова бързо, че няма да успеем и да кихнем”. По твърдението на британски журналисти, сътрудници на Националната агенция за сигурност на САЩ (НСА; National security agency) за пръв път се опитали да убият Кубрик още през 1979 г.
Възможността за „лунна” измама не изключват не само журналисти и хора с отношение към „фабриката за мечти”, но и някои американски астронавти. Така например Брайън О’Лири заяви, че „не може даде стопроцентова гаранция, че Нийл Армстронг и Едуин Олдрин действително са били на Луната”.
Инженерът-ракетчик Бил Кейсинг, работил в “Rocketdyne”, компания, строяща ракетни двигатели за програмата „Аполо”, автор на книгата „Никога не сме летели до Луната. Американската измама на стойност 30 милиарда долара” (“We Never Went to the Moon: America’s Thirty Billion Dollar Swindlе”), излязла през 1974 г., и написана в съавторство с Ренди Рийд, също е убеден, че под формата на пряк репортаж от кацането на лунния модул на НАСА е разпространен фалшификат, заснет на Земята. Специалистът смята, че за снимките е бил използван военен полигон в пустинята на щата Невада. На снимки, направени по различно време от съветски разузнавателни спътници, може отчетливо да се видят огромни хангари, а също и изпъстрен с кратери голям участък от „лунната повърхност”. Именно там са се състояли всички „лунни експедиции”, екранизирани от холивудските специалисти.
Доказателство предостави и самата НАСА: анализът на направените снимки и видеозаписи предизвиква многочислени въпроси, на които специалистите досега не могат да намерят отговор.
Нека изброим само някои от тях, най-елементарните, но въпреки това оставащи без отговор десетилетия. Защо на официалните „видеоснимки от кацането” има множество технически несъответствия: изображението в кадъра не мърда, дължината на сянката не съвпада с положението на Слънцето, „на „повърхността на Луната” има подозрителна следа от астронавт, сякаш е стъпил с крака си в кал? Защо уж някак болни подозрително бързо си заминаха членове на екипажа след посещението на спътника на Земята? Защо на Луната, лишена от атмосфера, се развява и плющи сякаш обвят от вятъра американският флаг? Защо сенките на астронавтите и намиращите се на повърхността камъни са разхвърляни на различни страни, което свидетелства за няколко източници на светлина? Защо ракетният двигател на лунния модул не е оставил кратер на повърхността на Луната? И накрая, защо след „кацанията”, ако те са се състояли, бяха прекратени всички изследвания на Луната? Защо в САЩ изобщо не се използва ракетата „Сатурн”, която уж би могла да изведе на околоземна орбита едва ли не 150 тона товар? Защо не се строят на Луната лунни станции?
Американците уверяват, че през 2014 г. ще кацнат на Марс (за което президентът Буш заяви през януари 2006 г.), и ако действително е на Марс, а не в Холивуд, то защо не отработват тези кацания на Луната?
Фонд стратегической культуры, http://www.fondsk.ru/news/2012/10/09/lunnaja-epopeja-po-russki-i-po-amerikanski.html
Превод Атанас ГЕОРГИЕВ
