На 30 септември т. г. електронното издание на гръцкия вестник „Вима” публикува материал, свързан с някои задкулисни процеси, които се развивали през есента на миналата година след подписването на т. нар. втори меморандум за преструктуриране на гръцкия външен дълг към европейските кредитори от тогавашното правителство на ПАСОК. По-късно тези процеси доведоха и до падането му от власт.
По принцип всяко преждевременно падане на правителство от власт в Гърция, пък и навсякъде другаде на Балканите, в това число и в България, е съпроводено неизменно от задкулисни ходове, скандали и мръсни политически игри. Разбира се, това не би трябвало кой знае колко да ни впечатлява, ако в тези задкулисни процеси не беше намесена и армията, нещо, което в Гърция периодично се случва, а в българската действителност от близо 70 години е направо немислимо. И това е така не защото ръководството на армията в България е силно деполитизирано, а защото в стремежа си да оцелее, то служи кротко и угодно на всички политици. В борбата си за оцеляване дори стига дотам, че армията ни, именно по волята на същите политици и същите сервилни военни началници, е сведена до експедиционна команда. Разбира се, това е друга тема, по която много сме говорили и няма да престанем да говорим с болка и надежда, докато и армията, и страната ни не се възродят.
Но да се върнем към събитията от миналата есен в Гърция. Действително ли „страната беше на ръба на червената линия за военен преврат”, както твърдят сега някои гръцки политици?! Като анализираме внимателно фактите от публикацията на в. „Вима”, и ги съпоставим с хронологията и скоротечноста на събитията от този период, става ясно какво точно се е случило и какви са били мотивите за действие на тогавашния министър-председател Георгиус Папандреу.
Както е известно, на 27 октомври м. г., следобед, тогавашният министър-председател Георгиус Папандреу се завръща от Брюксел с подписано споразумение за т. нар. втори меморандум за преструктуриране на дълга към кредиторите. Този акт на правителството тогава бе посрещнат с неодобрение от общественото мнение и с яростна атака от опозицията, а редица гръцки медии го определиха като предателство по отношение на националните интереси. Същия ден, както съобщава в. „Вима”, на съвещание на министър-председателя с най-близките му сътрудници - министъра на отбраната и представители на службите, той бил информиран за обстановката в страната и надигащото се обществено недоволство във връзка с подписания меморандум. Споделени били опасения, че опозицията и преди всичко крайните десни и леви групировки ще използват националния празник (на следващия ден ) - 28 октомври, за организиране на провокации срещу правителството и обществения ред. Тогавашният министър на отбраната г-н Беглитис докладвал за неодобрението на църквата по повод участие на църковни и официални представители на властта в провеждането на традиционните военни паради по случай националния празник на Гърция, тъй като обстановката в момента е неподходяща и се очакват провокации от крайно десни елементи. Министър-председателят приел със загриженост споделената информация за обстановката в страната и опасенията за опорочаване на националния празник, но възможностите му за реакция били силно ограничени поради липса на време. По отношение на националния празник и традиционните военни паради, които са под патронажа на президента Папуляс, Папандреу смятал за неуместно да се меси и отмяната на организацията им би създала допълнително напрежение.
На 28 октомври, в деня на националния празник, Георгиус Папандреу по програма пътувал до гр. Ираклион, на о. Крит, за среща на ръководството на Социалистическия интернационал с представителите на т. нар. арабска пролет. Същия ден събитията се развиват така, както се е очаквало. Сградата на Светия синод, където се отслужва водосвет за армията и знамената, въпреки че е охранявана от полицейски кордон, бива обсадена от демонстранти, скандиращи призиви „арабската пролет” да започне и в Гърция. В Солун военният парад е осуетен, след като тълпата разкъсва полицейския кордон и блокира бул. „Александър Велики”, по който следва да дефилират военните части. Най-често скандираният лозунг е „предатели”. На 28 октомври, на обяд, Папандреу е информиран, че парадите на частите на Гръцките въоръжени сили (ГВС) в почти всички градове се посрещат с неодобрение от обществеността и с провокации от крайно десни и леви сили, които издигат антиправителствени лозунги и хулят Папандреу и подписания от него „предателски меморандум”. Силното неодобрение на президента Папуляс от екстремистките действия и провокации в специалното му обръщение към гръцкия народ допълнително усложнява обстановката. Според близки до министър-председателя източници тайните служби постоянно са го информирали на о. Крит за движението и действията на хора, свързани с крайно десните сили и офицери от армията и запаса. Докладвано му е също, че политик от националнопатриотичните среди е признал, че в частни разговори с висш пенсиониран офицер е получил предложение за участие в евентуално преходно военно правителство. Според неофициална, но достоверна информация от най-близките сътрудници на Папандреу се разбира, че той е бил силно обезпокоен от създалата се ситуация. Цитират се думите му, че „тече процес на ескалация на напрежението и консолидиране на реакционните сили с цел политическа нестабилност и условия за сваляне на правителството с военен преврат”.
Безпокойството на премиера не може да се счита за неоснователно, защото най-вероятно той вече е бил запознат с тайния доклад на Второ щабно бюро (Военното контраразузнаване). Този доклад, при необяснени и до днес обстоятелства, изтече във вестниците „Етнос” и „Вима” - публикуван бе в тях на 28 ноември. Нашите читатели сигурно си спомнят, че много подробно бяха информирани за него в публикацията от бр. 50 / 2011 г. на в. „Нова Зора”. В доклада черно на бяло е записано, че последователите на последния диктатор от военната хунта генерал Йоанидис продължават и днес да вербуват съзаклятници сред действащите офицери от Гръцките въоръжени сили. В. „Вима”, в броя си от същия ден, отива и по-далеч. Без да споменава конкретни имена, посочва, че към настоящия момент 12 души действащи офицери от хората, верни на генерал Йоанидис, продължават да служат в ГВС. Това, което в. „Вима” не съобщи, е, че имената на тези офицери със сигурност са били отразени в доклада на Второ щабно бюро и те съответно са били известни на Папандреу.
Всички тези обстоятелства и факти мотивират министър-председателя да вземе екстремни решения и да започне поредица действия, които за неосведомените политици в страната и извън нея изглеждаха хаотични и неуравновесени.
На първо място, още на 28 октомври, докато е на о. Крит, той споделя пред най-близките си сътрудници, че предвид развитието на обстановката е най-добре да се проведе референдум в Гърция за това как и дали да се плаща на европейските кредитори, и това негово решение бе веднага оповестено в медиите. След спешна среща с министъра на отбраната Беглитис и по негово предложение се взема решение да бъде предложено на КИСЕА (Съвет за национална отбрана) да бъде уволнено цялото ръководство на Гръцките въоръжени сили. Добре осведомени източници от военното министерство и въоръжените сили смятат, че тази мярка е била насочена главно срещу началника на ГЩ генерал Йоанис Якос. И министър Беглитис, и Папандреу не харесват инициативния и способен гръцки генерал, който се ползва с безспорен авторитет в армията и печели уважението на редица политици и на църквата. Изразяваните от него становища и критики срещу политическата класа, която прави отстъпки от националните интереси и се грижи главно за финансовото си благополучие, дразнят министър-председателя и министъра на отбраната. Те не могат да му простят смелостта в разговори с колеги да нарече меморандума на т.нар. тройка от ЕС „интервенция и насилие срещу гръцкия народ, което несъмнено ще отслаби и ГВС”.
В ранния следобед на 1 ноември министърът на отбраната свиква в кабинета си Началника на ГЩ генерал Йоанис Якос и началниците на Главните щабове на видовете въоръжени сили: на Сухопътните войски ген. Франгос Франгулис, на ВМС адмирал Димитрис Елевсиниотис (сегашен зам.-министър на отбраната) и на ВВС ген. Василиос Клокозас, за да ги уведоми за това, което те вече са успели да научат от правителствения пресцентър: че именно на това същото заседание на КИСЕА те ще бъдат уволнени от армията. Официално правителството на Папандреу тогава не даде никакви убедителни аргументи за изненадващото пенсиониране на ръководството на ГВС, но близки до кабинета източници твърдят, че по мнение на министър-председателя това се налагало, защото тези висши офицери спомагали за изостряне на политическия климат и отстраняването им ще осуети политическата дестабилизация.
Целият този цикъл от мерки беше характеризиран от същите източници като „превратът, който не се състоя”.
Дни след смяната на ръководството на ГВС Георгиус Папандреу лети до Кан за среща с френския президент Саркози и германския канцлер г-жа Меркел и ги уведомява, че е решил да проведе референдум във връзка с Меморандума заради риск от политическа и социална дестабилизация и за да се избегне военен преврат. Как е реагирал на тази новина тандемът МерКози, вече стана ясно, макар че не е отразено в официалните съобщения за тази среща. Малко след завръщането си от Кан правителството на Г. Папандреу подава оставка.
Както се оказва, Папандреу грешно бе определил източника на опасността за своята власт. Той може би успя да избегне преврата на своите офицери, но не успя да предвиди безкръвния преврат, извършен от банковия картел на Европа, който подменяйки вота на гръцките избиратели, свали чрез невъобразим натиск правителството на ПАСОК и назначи свое правителство, начело с бившия вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападимос.
Каква е съдбата на офицерите, които бяха набедени за превратаджии? Както вече отбелязахме, единият от тях стана заместник-министър на отбраната, а другите спокойно очакват политически назначения в този или някой от следващите кабинети. Нещо, което е абсолютно сигурно, защото е и абсолютно сигурно, че и в бъдеще страхът и респектът на политиците от армията ще остане и ще расте.
Ярък пример за това е и последната среща на президента на Гърция Папуляс с новоповишените висши офицери, която се проведе на 25 септември тази година. По същия повод проправителственият в. „Етнос” излезе с многозначителното заглавие „Никой не може да посяга на нашите суверенни права”. На срещата президентът Папуляс заяви буквално следното: „Гръцките въоръжени сили са гарант за сигурността на гръцкия народ, за това да не може никой в тези трудни времена да заговорничи срещу националния суверенитет на страната... Съчувствайте и вие на гръцкия народ, за да преодолее по-лесно кризата. Имайте търпение, стискайте зъби”.
Какво ли са си мислили българските генерали за себе си, когато са прочели тези думи?
