Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън се подготвя за пътуване до Западните Балкани. Влиянието на САЩ и ЕС в региона намалява и заинтересовани страни като Турция, Русия и Израел, проявяват все по-голяма активност на Балканите.
Проблемите и неопределеността в региона се изостриха с кризата в еврозоната. На Балканите се извършва нестабилен преход от сравнително добре определена система за сигурност към неопределено положение и на сцената излизат нови сили и играчи, които стават все по-важни, тъй като старите играчи в лицето на САЩ и ЕС губят интерес и влияние.
Периодът от подписването на Дейтънските споразумения през 1995 г. до обявяването на независимостта на Косово през февруари 2008 г. се нарича „американски свят” на Балканите. Тогава всички основни играчи в европейската политика се съгласиха с мерките за сигурност на Балканите, определени от Вашингтон. Важно е да се подчертае, че Москва също одобри съществени елементи от плана на САЩ, разработен за гарантиране на сигурността на Западните Балкани, както и Дейтънските споразумения, Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, за да се сложи край на конфликта в Косово, и Охридското споразумение от 2001 г. в Македония. Това международно съгласие за политиката на Балканите и структурата за сигурност се наруши, когато Косово обяви своята независимост. Москва неведнъж е заявявала, че не признава независимостта на Косово. В ЕС също няма единодушие по този въпрос – пет от членовете на съюза отказаха да признаят независимостта на Косово.
Заради липсата на международно съгласие по въпроса каква трябва да бъде структурата на сигурността на Западните Балкани, САЩ нямат дипломатически, икономически и военни средства за стимулиране на позитивни промени в региона. Американската загуба на лидерството на Балканите съвпадна с кризата в еврозоната и Брюксел не представи ясен план за интеграция на региона. Няма и стимули за структурна политика. Македония от 2005 г. чака началото на преговорите за присъединяване. В целия регион цари страх, че след влизането на Хърватия в ЕС в средата на 2013 г. по-нататъшното разширяване на европейския блок ще бъде замразено най-малко за едно десетилетие.
Ясен пример за загубата на влиянието на ЕС в региона е скорошното решение на България да не влиза в еврозоната. Краят на „американския свят” на Балканите и заетостта на ЕС със собствените му проблеми създадоха вакуум в Югоизточна Европа. Както винаги политиката отхвърля вакуума, но някои нови държави бързат да го запълнят. През последните години в региона се увеличи влиянието на Русия, Турция и Израел. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган реши да заеме агресивна ислямистка/неоотоманска позиция в ущърб на амбициите на Турция, стремяща се към членство в ЕС. В същото време Русия предприе някои мерки за спасяването на Кипър, опитва се да използва Гърция, за да намери изход за руския флот. Русия е основен източник на инвестиции в Босна и Херцеговина, а нейната главна цел е строителството на южния газопровод.
Но най-интересно развитие получи увеличаващата се роля на Израел в региона. За да компенсира растящото охлаждане на отношенията с Турция, Израел активно търси нови балкански съюзници. Част от този план стана военното сътрудничество с Гърция, развитието на по-тесни отношения със сръбско-босненската общност, с Република Сръбска. В близко бъдеще се предполага укрепване на връзките на Израел с България, Румъния и Сърбия. Заради липсата на международно съгласие по новата структура на сигурността на Балканите, заради това, че политиката на Вашингтон е концентрирана в Близкия изток и в Азия, а ЕС се бори с икономическата криза, проблемите на Балканите ще продължават, на тях няма да им се отделя толкова внимание както през 1995-2008 г. Босна и Херцеговина, както и преди 20 години, не може да реши своите политически и институционални проблеми. Косово е разделено отвътре и не е признато от по-голямата част от международната общност.
Междуетническите отношения в Македония се влошават. Спорът с Гърция за името пречи на интеграцията на Скопие. Новото сръбско правителство трябва да прави повече, за да удовлетвори исканията на Вашингтон и Брюксел. Когато държавният секретар Клинтън замине за Балканите, политическото предизвикателство пред САЩ ще бъде да разберат случващите се промени в Източна Европа и да изработят съответната политика.
Стратегическа цел на САЩ през последното десетилетие беше присъединяването на страните от Югоизточна Европа към ЕС и НАТО. Тази цел все още е достижима, но е нужно много повече от лекции на американски дипломати пред местните функционери и случайни визити на държавни чиновници от САЩ, които идват с празни джобове. Нужен е отзивчив и умен американски политик, който разбира, че стабилността на Балканите зависи от регионалното съгласие.
focus-news.net
