В ранното утро на 6 ноември първойерархът на Светата и богохранима Българска православна църква, патриарх Максим, се представи пред престола Господен. Траурен камбанен звън от всички православни храмове извести, че се преселва във вечността, в Божието царство и в селенията на праведните преблагата душа на Светейшия духовен пастир на българския народ. Свети дух го направляваше цели 98 години по пътя на вярата и правдата, а в четиридесет и една от тях му възложи с крепка десница, благост, молитва и мъдрост да се посвети на длъжността първойерарх на Българската православна църква до края на земния си път.
По примера на Спасителя, нашия Господ бог Исус Христос, и той отпи от горчивата чаша на обиди, неволи и несгоди. Житейската буря и хаос, вестители на времето на Антихриста, изпратиха неразумните и юродиви тълпи да богохулстват пред портите му. Но преблагият и мъдър духовен пастир не вдигна ръка за анатема, а с отческа благост и вяра във високата си длъжност пред Бога и Храма повтаряше: Прости им, Господи, те не знаят какво вършат. И с монашески стоицизъм не отстъпи. Не се огъна, не се смути благостната му душа. И тази своя твърдост и убеденост в Божията правда и предопределение той успя да превърне в благо за православната ни църква. И така я спаси от поругание. И я остави обединена и омиротворена да крепне и да доизлекува раните от разкола и безпътицата. Преодоля в търпение, молитви и мъдрост смутното време и изпълни напътствието, което му бе дал блаженопочившият негов предходник патриарх Кирил, когато го ръкополага за епископ - “По този път няма място за умора. Никой не ще има право да ти каже - ей тук ще отдъхнеш, или там ще спреш, защото мръква, за да поемеш отново пътя си като съмне. Непрекъснато трябва да вървиш, и ден, и нощ, и лете, и зиме, и здрав, и болен.”
И той вървя до сетния си дъх.
Вечна му памет!
Сбогом, пастирю народни!
