В продължение на две седмици най-строго пазената държавна тайна у нас бе побоят над френските командоси, озовали се по непредпазливост в нивите на село Коиловци, Плевенско. Според някои писания те били “парашутисти, прелетели с делтапланер”, от който обаче няма и следа. Според други, били “тюлени”, понеже били облечени в черни костюми и екипирани с акваланги. Един вид, риби на сухо!
Вероятно тези черни костюми са накарали селяните да ги помислят за “крадливи мургави българи”, от които пропищяха чак във Франция, Великобритания и Швеция. Останалото, както казват, е покрито с мрака на неизвестността.
Известно е само, че „гостите” са отнесли як пердах от селското опълчение и набързо са били изтеглени и от полесражението, и от страната домакин. Сега половин България се смее на френските специални сили и техния „професионализъм”. А другата половина се пита: с каква мисия са се озовали в небрано лозе тези франсета? И имат ли пръст в сполетелите ги премеждия хората на Цветан Цветанов и Аню Ангелов? Но най-много са тези, които се чудят на странната загуба на дар слово от страна на премиера Борисов, на Цветанов и на френския посланик в София: по този инцидент, а не изобщо. Защото ако целта на занятието е била да се провери готовността на цивилното население за противодействие на престъпността и тероризма, будните селяни заслужават ордени. Сиреч, разбрали са, че както казва героят на Илф и Петров Великият комбинатор Остап Бендер: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. След като държавата се е оттеглила и от борбата с организираната и най-вече неорганизираната (битовата) престъпност, народът се само организира за отпор. Някой би казал дори, че у нас са се появили наченки на гражданско общество, ако и актьорите в гореспоменатия филм да са селяни. Ето една причина за създаването на нова политическа партия – ПП „Селяни за европейско развитие на България” (СЕРБ).
Остава все пак открит въпросът, как така елитни френски командоси или „тюлени” са се изгубили из нивите в Плевенско? Обяснението може да бъде само едно: те са участвали в съвместно учение с хората на Цветан-Цветановото МВР. А последните, както знаем, не са добре с ориентирането на местността и в населени пунктове. Както се казва, вземи им „джипиеса” и ги пусни из полето, пък им гледай сеира! Затова нерядко нахълтват „погрешка” в домовете на нищо неподозиращи граждани и чак като ги натръшкат по пода като „абсолютни престъпници”, разбират, че са сбъркали и се измъкват като намърсувал котарак.
Но крушката си има опашка. Участник в сутрешното предаване на една от националните телевизии (на 05.11.2012 г.) заяви, че хората на Цветанов не само е трябвало да посрещнат френските си колеги, но дори са били сред набитите от селяните. Което значи, че може би те са водили гостите. Затова са стигнали до под кривата круша.
Всяко зло за добро! Благодарение на този инцидент Цветанов може би ще слезе за известно време от телевизионните екрани. Или той и Борисов ще заобикалят тази тема, както избягват въпроса за помощта на пострадалите от земетресението в Пернишко или от наводнението в с. Бисер. В противен случай Цветанов ще трябва да отговаря на неудобни въпроси. Имайки предвид шикалкавенето му по случая със съдия Венета Марковска, не очакваме нищо смислено да излезе от устата на вицепремиера и шеф на МВР. Преди две години Цветанов е казал в интервю за вестник, че тя се срещала с един от неговите заместници, за да упражни натиск за оневиняването на неин познат криминално проявен. И за да поиска уволнението на полицаите, които са го хванали с пропуска й за ВАС. Днес обаче той отклонява вниманието с други примери на съдийско толериране на престъпниците, например оправдателната присъда на Марио Николов от Софийския апелативен съд. Понеже Марио Николов бил финансирал кампанията на БСП през 2005 г. Разбираемо е това отклонение: Венета Марковска стана конституционен съдия с подкрепата на ГЕРБ. Само че заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков потвърди казаното от Цветанов през 2010 г. за опита на съдия Марковска за въздействие върху МВР. С други думи, каза каквото имаше за казване: след визитата на съдийката полицаите наистина са били уволнени и после са били възстановени на работа. Нейсе.
Случаят с френските „гости” показва, че там, където има млади и храбри селяни, не може да припари нито крадец, нито неидентифициран приятел. Но в селата, в които са останали само старци, кой ще ни пази от вътрешни и външни врагове? МВР няма нито бензин, нито време, нито желание да се занимава с такива „дреболии”, от които не се трупа медиен имидж. Личната сигурност на населението е последна грижа на Цветанов и неговото ведомство. На тях им дай големи и най-важното шумни операции като „Килърите”, „Наглите”, „Крокодилите” и „Октопод”.
За националната сигурност не си струва да говорим. За нейното състояние говори най-добре атентатът на летище „Сарафово”, чиито извършители още не са посочени, още по-малко - заловени. Цветанов дава напоителни интервюта в медиите; част от полицаите протестират с искания за по-високи заплати и по-добри условия на труд; а друга част стачкуват, бездействайки на работното си място или спейки в патрулните коли. Гражданите – вълци ги яли! Да се благодарят, че МВР не може да подслушва и „посещава” всички.
Обаче случаят с френските командоси подсказва, че селската самоотбрана може да има и сериозни негативни последици: не само за междусъюзническите отношения в НАТО и ЕС, но и за цялата планета. Представете си, че във въпросната нива бяха кацнали извънземни и селяните им бяха хвърлили една гора бой?! Какво щяха да си помислят инопланетяните за земляните? След подобно „респектиране” или щяха да обявят Земята за враждебна и забранена за полети зона, или щяха да се върнат с тежки оръжия, за да ни изпепелят. И всичко това – заради бездействието на Цветанов и компания срещу престъпността; както и за пропуските им по топографско ориентиране.
Мълчанието, с което МВР забули инцидента из нивите в Плевенско, е обяснимо. Както казва една поговорка: „Бит и обиден не си признават!” Но да чуем мнението на професионалиста Тихомир Стойчев. От нас – толкоз.
