Най-великият български политик, за какъвто бе обявен през 90 години Ахмед Доган от нашите ибрикчии, свали окончателно маската си на “либерал” и “центрист”. Маска, с която прикриваше от българското общество, а най-вече от Европа, истинската си същност. Той изправи на нокти и политицитее, и цялата нация, като заяви, че гледа на Балканската война така, както гледат на нея и в Анкара - като едно унизително за Османската империя поражение, и то нанесено от вчерашната българска, сръбска и гръцка рая.
В парламента реагираха единодушно, кой по-остро, кой като сините, с по-общи фрази, че това е провокация и опасност за етническия мир. Не помогна дори витиеватата пледоария на Лютви Местан от рода на “войната като нравствено-психологически проблем с човешко измерение”, нито опитите му да приравни сръбските и гръцки репресии върху българското население в Македония с някави подобни действия на българската армия срещу мюслюманското население в Тракия. В такива случаи обикновено се говори за послания, насочени към стягане на електората, на който ДПС наистина просто няма какво да предложи. Досадният иначе със своята русофобия и изтъркан антикомунизъм “син” историк Веселин Меотдиев даде най-точната и кратка формулировка: “Доган е страхлив за собствените си гласове, затова предизвиква тези скандали”.
Дали обаче само за това става въпрос? Според наблюдатели, партията на Касим Дал набира сила сред изселниците в Турция и се ползва с благоволението на съответните кръгове сред управялващите в Анкара. Те смятат, че ДПС и неговият лидер вече не отговарят на новите цели и амбиции на неоосманизма и залагат на ново поколение, което ще води една откровено протурска политика. Може би затова Доган сега побърза да докаже, че е толкова турчин, колкото и хорта на Касим Дал. Така с един замах той срина грижливо градения си имдиж на “умерен” и “балансиран” политик, нещо, което “Нова Зора” винаги е отричала.
