Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 45 (2012) ДОБРЕ СИ НИ Е НА НАС СЪС 145 ЛЕВА НА МЕСЕЦ

ДОБРЕ СИ НИ Е НА НАС СЪС 145 ЛЕВА НА МЕСЕЦ

Е-поща Печат PDF

Памфлет

Ако има нещо по-добро от това да живееш със 136 лева на месец, то е да живееш със 145 лева. Че това е точно така, се убедиха съвсем наскоро 700 хиляди съотечественици с минимални пенсии. Бог да благослови Дянков, че си развърза така щедро кесията. За отбелязване е също, че колосалната сума от 145 лева накуп е едва ли не почти заслужена. Защото за да я изкарат, сегашните ни пенсионери са работили по 41 часа седмично - за разлика от мързеливите французи, които се “трудят” само по 35 часа. Сиреч, отдавна-отдавна са минали на четиридневна работна седмица.

 

И така, 145 лева на месец! На някои изпълзели на припек алчни пенсионери това може да изглежда не съвсем достатъчно. Но не е така. Жителите на Папуа-Нова Гвинея например я карат само с по 4 лева на ден, докато у нас се падат близо 5 левчета на побеляла глава. Като вземем предвид обаче, че в папуаските колиби няма парно, ток и вода, значи излиза, че сме горе-долу на кантар с тях. Кой като нас?

А само като си помисли човек, че по едно време си бяхме поставили за цел да догоним Европата! Бошлаф работа, както го е рекъл г-н Балкански, изобщо не си струваше дето дъвкахме жабетата толкоз години.

Добре си ни е на нас “равнис” по папуасите.

Единственото, което не ни достига до пълното блаженство, е, че все още малко ни досаждат монополите със сметките за ток, вода, че в някои случаи и за парно. Именно те ни съкращават живота така, че българският мъж, да речем, взима пенсия 8 години по-малко от австриеца, 9 години по-малко от чеха и 14 години по-малко от италианеца. Ама и на това лесно можем да му намерим цаката. Достатъчно е само да се откажем от тока, водоснабдяването и другите ненужни “блага” на цивилизацията и да я подкараме съвсем по папуаски. Отървем ли се от тях, край и на монополите, а с тях и на разходите за лекарства – не за друго, а защото от техните сметки главно се разболяваме. Свършим ли и това, всичките 145 лева месечно ще си остават само и единствено за минимумните пенсионери – да си ги харчат на воля. Ако и тогава някой от тях се оплаче, че не му достигат пари даже за храната, грях му на душата. Още повече пък, че от 1 април се задава и ново повишение на пенсиите!

Така де, кой казва, че официалният доход за бедност гонел 240 лева!