• Сериалът „Американски избори”
На 19 ноември т.г. Христо Малеев, нашият блестящ автор, член на редакционния съвет на в. „Нова Зора”, верен приятел, дипломат от кариерата на най-високо ниво, си отиде. Така и не намерихме сили да направим обичайното – да му посветим дълбок и цялостен портрет, защото още много ни боли. Преди да ни напусне обаче, посланик Малеев остави четири проникновени текста под общото заглавие „Сериалът американски избори”.
Христо Малеев следеше отблизо и в най-малки подробности развитието на битката между двамата кандидати за президент на САЩ и вгради в тази тема своите наблюдения и размишления върху съвременното състояние на света. Днес новият президент на САЩ е старият президент на САЩ – Барак Хйсеин Обама. Мит Ромни отпадна, не позорно, но достатъчно забележимо. По този повод, и след като вече знаем актуалното развитие на сюжета „американски избори”, направихме представителна извадка от анализа на посланик Малеев.
Като контрапункт редакцията на в. „Нова Зора” предлага и един кратък анализ на Дойче веле, в който темата е погледната от съвсем различен ъгъл. Но именно по този начин може да се улови физиономията на ставащото днес, и да се надникне в близкото бъдеще, може би.
..../ последните два месеца до изборите, които ще се проведат на 6 ноември, могат да се сравнят с последните две минути от изравнен баскетболен мач: от тях най-вече зависи крайният резултат. Затова през времето, което ни остава, ще станем свидетели на взаимни обвинения, на непочтени удари под кръста, на сантиментални сценки с участието на жени и деца на кандидатите, както и на безброй прогнози и заклинания.
.../ Може би най-непознат за хората е подгласникът на кандидат-президента Мит Ромни, 42-годишният конгресмен Пол Райън. Вероятно името му ще става все по-известно и в случай на победа, и при поражение на републиканските кандидати. Защото Пол Райън, избран за втори по значение лидер на своята партия от самия Ромни, на 11 август, още преди това се бе утвърдил фактически на това завидно място. Причините, както често се случва, са и субективни, и обективни. Пол Райън е човек на новото поколение републикански политици с качества, които го правят близък за масовия избирател на тази партия. Той е добре образован, специалист е по икономика и политика, син е на адвокат, починал преди години.
.../ Пол Райън се смята за интелектуалецът на Републиканската партия. Прочу се с това, че изработи проект за решаване на финансовите проблеми на Съединените щати, наречен претенциозно от автора „Пътят към просперитет”. Голямата му цел е коренното реформиране на дейността на федералния апарат, неговото рязко съкращаване, както и прехвърлянето на много от държавните функции в ръцете на частния капитал. От тази гледна точка Пол Райън се смята за принципен и непреклонен противник на икономическата политика на президента Барак Обама. Затова се слави и като любимец на американските милиардери.
.../ Победата на почти неизвестния сенатор-демократ Барак Обама на президентските избори преди четири години потвърди не само кризата на политиката на републиканците, но и липсата на ярки личности в техния висш екип. Самият Мит Ромни, който се наложи над съперниците си в битката за кандидатското място от своята партия, беше избран не толкова заради качествата си, а като най-малкото зло между серията неподходящи кандидати (Пол Райън не участва в тази надпревара заради ниския си статут на действащ депутат от Камарата, а дори изборът му за кандидат вицепрезидент е голяма рядкост).
За времето от Роналд Рейгън насам Републиканската партия претърпя значителна трансформация. Тя направи сериозен завой надясно, зае крайни позиции и по вътрешните, и по международните въпроси, а в ръководството й се настаниха хора, намиращи се под влияние на „Чаената партия”.
.../ Доколко е преодоляна кризата, какви са темповете на развитие, какъв е процентът на безработица, уравновесява ли се бюджетът на страната, нараства ли, или се съкращава националният дълг – всичко това определя дали партията и президентът, които са на власт, ще запазят своите позиции. Затова платформите на конкуриращите се партии по икономическите въпроси са най-важната част от предизборната борба, а реалното положение на гражданите, най-вече на т. нар. средна и трудова класа, определя за кого ще гласуват избирателите. /.../
В повечето страни по света избирателните кампании са своеобразно театрално представление. Но театрите са различни: малки и големи, централни и периферни, авангардни и старомодни. Различни са и постановките, които ни предлагат – някои са комични, други са истински трагедии, а в повечето случаи става дума за трагикомедии, защото такъв е самият живот. Американските избори, обаче, са нещо по-особено. Те са безкрайни по продължителност, гигантски по мащаба на спектаклите, невероятни по прилаганите комбинации, безпощадни по остротата на сраженията. Америка е уникална страна, и това проличава с особена сила именно по време на избори.
.../ Тази държава предпочита да се сражава с чужди ръце, да се включва във войните в последния момент и да стига до мирните преговори най-силна от всички противници. Това й гарантира господстващо положение в следвоенната епоха, когато плодовете на себичната й политика се стичат към нея във формата на реални богатства от всички краища на земята. Виетнам, Ирак и Афганистан, където Америка започваше и водеше войните като главен участник, бяха неразумни изключения на недалновидни президенти, но напоследък президентът Обама преразглежда тази практика. Своеобразната „мека агресия” на Америка срещу Либия, а сега и срещу Сирия, свидетелства за развитие на философията на Съединените щати, но това е тема за отделен разговор.
.../ В Съединените щати, където досега не е имало жена-президент, значителна роля в политиката играят съпругите на президентите или на хората, които се канят да стават президенти. Затова и в сегашната кампания влиянието на Мишел Обама и Ен Ромни върху крайния резултат ще бъде значително. Може да се окаже, че именно качествата на бъдещата първа дама са сложили президентската корона върху главата на нейния спътник в живота.
.../ Най-голямото богатство на бъдещия президент била купената на старо масичка за кафе. Тези подробности затъмняваха мъките на младото семейство Ромни, което трябвало да обядва върху дъската за гладене, а често пъти залъгвало глада си с прости макарони и рибни консерви. Слушайки ги, човек забравяше, че семейство Обама сега разполага с няколко милиона долара, спечелени от авторските права върху книгите на Барак, а семейство Ромни има няколко стотици милиона (според други източници – около милиард), спечелени от финансови далавери и недоплатени данъци на Мит.
Мишел има и друго преимущество – тя е трудова жена, адвокат от висока класа, завършила престижния юридически факултет в Харвард (където са учили и Барак Обама, и Мит Ромни). Разликата е, че Мишел и Барак са се издържали със стипендии и студентски заеми, които дълго след това са изплащали.
.../ „Черната перла” на демократите има безспорно преимущество не само по външен вид, по независимо поведение, по блестящо образование и лични способности, но и по стремежа си да върши добро за обществото. Тя разбира, че в Америка личностите на президента и „първата дама” са обект на подражание, затова започна кампания срещу свръхтеглото у американските деца, резултат на неправилно хранене, висене пред компютрите и липса на физическо натоварване. По-късно тя се захвана да отглежда екологично чисти зеленчуци в градината на Белия дом, а след това написа книга по темата, която се превърна в бестселър. Не трябва да се забравя, че Мишел е единствената досега черна президентска съпруга, както и че нейният прадядо е бил роб в южната част на някогашна Америка.
.../ Победата на Обама, за когото Бил (Клинтън) беше казал, че само преди няколко години той щял да лъска обувките му, бе очевидно тежък удар по неговото самочувствие. Но назначавайки много от хората на Бил Клинтън на важни постове в администрацията, и особено убеждавайки Хилари Клинтън да стане държавен секретар, Барак Обама доказа, че е политик от висока класа, който поставя интересите на страната си над своите интереси. Бил Клинтън с пълно право реши да протегне авторитетната си десница на доскорошния съперник на Хилари. Между другото в досегашната история на Съединените щати няма случай, когато бивш президент е предлагал на партийна конференция кандидатурата на действащ президент за втори мандат. С решението си да наруши традицията, Бил Клинтън потвърди, че е изключителен политик и патриот.
Не е моя работа, но бих искал да подскажа на нашите бивши, сегашни и бъдещи политици да прочетат внимателно речта на Бил Клинтън пред конференцията в град Шарлот, а ако могат – дори да я осмислят, без да бързат. Неговите думи за необходимостта от „споделено чувство на общност на нацията, споделени възможности и споделени отговорности”, неговата основна мисъл, че е „по-добре заедно”, сякаш са адресирани не към Америка, а към една далечна балканска страна.
.../ Бил Клинтън не говори като услужлив приятел, а като бивш президент, ръководил страната в години на икономически възход. Казано иначе, той имаше поведение на политически исполин, виждащ в своя сегашен наследник потенциални възможности, които обаче трябва да се доказват в живота, докато самият Клинтън вече се е доказал напълно. Затова коментаторите класираха неговата реч на първо място сред всички речи и изказвания пред двете конференции. Някои впечатлени журналисти твърдяха, че това е била най-добрата подобна реч за последните сто години. Лично аз се въздържам от оценки, въпреки че горещата прегръдка на Барак Обама на трибуната в Шарлот показа на света, че сегашният президент е дълбоко развълнуван от думите на своя по-стар колега, които няма да забрави.
.../ Но в политиката емоциите не са най-важното. Наблюдавайки тази трогателна сцена, неочаквано ми дойде наум, че обятието на хладнокръвния Барак Обама освещава един нов съюз между сегашното президентство и клана на Бил Клинтън. След четири години на подобна конференция Барак Обама може би ще прочете името на следващия кандидат на демократите – госпожа Хилари Клинтън. Тя вече заяви, че няма да бъде държавен секретар при евентуален втори срок на Обама. .../
СЛЕДВА
Бел. ред. Текстовете на посланик Христо Малеев са от в. “Нова Зора” (бр. 35, 4 септември 2012 г. - ”Епизод 1: Пол Райън – вторият човек на републиканците”; бр. 37, 18 септември 2012 г. – “Епизод 2: Мишел Обама – черната перла на демократите”; бр. 39, 2 октомври 2012 г. – “Епизод 3: Призракът на външната политика”)
