Единият е кандидатът на богатите, другият - на народа. Но независимо как се казва новият американски президент, САЩ си остават подвластни на тоталния капитализъм - онзи капитализъм, който има силата да разруши Америка.
Американската армия разработва оръжие, с което само за 1 час може да бъде достигната - и унищожена - всяка точка на земята. В същото време електрическите стълбове в Бруклин, Куийнс и Ню Джърси все още са дървени. Това представлява Америка днес: хайтек за елита, развиваща се държава за останалите. Нито една страна в света няма повече Нобелови лауреати от САЩ. В същото време обаче, докато вилнееше супербурята “Санди”, много болници в Ню Йорк трябваше да бъдат евакуирани, защото аварийните агрегати не се включиха, пише германският публицист Якоб Аугщайн на страниците на сп. “Шпигел”.
Който вижда в това някакво противоречие, очевидно не е разбрал, че Америка е страната на тоталния капитализъм. За да функционира, този капитализъм не се нуждае нито от обществени болници, нито от електричество за домакинствата. Елитът разполага със своя собствена инфраструктура. Тоталният капитализъм разрушава обществото и парализира правителството. Барак Обама не успя да промени нищо в това отношение. И Ромни няма да успее. А Европа бърка, когато гледа на американските президентски избори като на някаква битка между доброто и злото. Да не говорим, че в никакъв случай не става дума за избори, от които зависи бъдещето на страната, пише по-нататък Аугщайн.
Талибаните на Запада
Мит Ромни - свръхбогаташът, и Барак Обама - правозащитникът: това са двете лица на една политическа система, която вече почти няма нищо общо с демокрацията - такава, каквато я разбираме ние. Изборите са част от тази демокрация. Американците обаче нямат избор. Доказателството за това откриваме у Обама. Когато преди 4 години той стана президент, всички се надяваха на ново начало за Америка. Което обаче си беше чисто недоразумение. Обама нито закри лагера в Гуантанамо, нито вдигна имунитета на предполагаемите военнопрестъпници от администрацията на Буш, нито опитоми финансовите пазари, а за климатичните промени дори вече никой не говори. Военните, държавният апарат, банките, индустрията - всички те разполагат с огромна власт. Цялата власт на народа е безсилна срещу нея. Срещу тази власт е безсилен дори самият президент на САЩ.
Американците не са в състояние да спрат упадъка на страната си, убеден е Якоб Аугщайн
Фанатиците, от които Ромни зависи, погребват всички ценности, с които досега отъждествявахме Западния свят: науката и логиката, разума и благоприличието. Те мразят хомосексуалните, слабите и държавата; потискат жените и преследват имигрантите; а техният морализъм по темата за абортите не се спира дори пред жертвите на изнасилвания. Тези хора са талибаните на Запада.
Упадъкът
вече е започнал
За Европа е без значение кой ще победи на тези избори. Единственото, което засяга европейците, е каква ще бъде американската външна политика. А в нея нито Обама е гълъбче, нито Ромни е някакъв хищен сокол. Сегашният президент води своите войни не с войници, а с разузнавателни самолети от въздуха. На жертвите обаче им е безразлично дали ги убиват хора, или машини. А Ромни? Той надали ще се хвърли заедно с Израел във война срещу Иран, тъй като САЩ не могат да си позволят да водят още войни. Твърде погрешно е също така да смятаме Републиканската партия за партия на войната, а Демократическата - за партия на мира, или дори за лява партия. Та нали войните в Корея и Индокитай бяха започнати от демократите Хари Труман, Джон Кенеди и Линдън Джонсън - и бяха приключени от републиканците Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън. Дори един Роналд Рейгън, смятан от европейската левица за олицетворение на лошото и смехотворното в американската политика, от гледна точка на днешните стандарти е по-скоро миролюбив човек. Той воюва само за Гренада.
Истината е, че никой от нас вече не разбира Америка. Погледната от Европа, тя изглежда като една чужда култура. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти, а общественото мнение се контролира от една перверзна комбинация от безотговорност, жажда за власт и пари и религиозен фанатизъм. Залезът на американската империя вече е започнал. И американците не са в състояние да спрат този упадък. Но те не се и опитват.
Дойче веле
6 ноември 2012
От коментарите към статията
“Богатите са горе, бедните - долу. Едните живеят здравословно и изкарват луди пари, другите седят пред телевизора и занемаряват децата си. Така изглежда Америка днес. Упадъкът й е не толкова икономически, колкото морален.”
“Порутени улици, износени мостове, пробити тръби, пропукани бентове - така изглежда инфраструктурата на Америка. В тази страна на всяка крачка нещо се тресе, пука или разпада - досущ като в Третия свят.”
“Най-горният 1 процент от американците притежава около 100 пъти повече власт от тази на останалите 99 процента, взети заедно. Те са свръхбогатите на Америка. Те са елитът, който всички наричат олигархия.”
“Вашингтон е без ток, Ню Йорк е потънал във вода. Всички се страхуват от супербурята “Санди” - и обикновените американци, и кандидат-президентите Обама и Ромни. На Обама обаче ураганът може и да му е от полза.”
“Изненада: обратно на масовата представа се оказва, че в упадък се намира не Америка, а Европа. Американците вече преминаха през “Долината на сълзите”, твърди германският публицист Йозеф Йофе.”
“Великите сили Франция и Великобритания абдикираха покрай кризата около Суецкия канал. Днес, близо 60 години по-късно, нещо подобно се случва с Америка. Нейният заник е обаче обратим - ако престане да се прави на Европа.”
“Изборът на президент в САЩ е резултат от доста сложна аритметика с няколко потенциално променливи или поне неясни величини: например това дали някой от електорите няма да премине в чуждия лагер. Как се става победител?”
“Ако на 6 ноември Обама бъде преизбран, той ще трябва да благодари основно на противника си Мит Ромни. През последните дни и седмици Ромни си вкара не един, а няколко автогола, при това от доста трудни позиции.”
“Истината е първата жертва във всяка война, а вероятно и във всяка предизборна битка. Сега експерти от САЩ са изчислили, че всяко 10-о твърдение на републиканците не отговаря на истината. А колко често лъжат демократите?”
