„Само мъртвите са видели края на войната”
Платон
След като Европейската комисия бламира поредното кадрово „шменти-капели” на управляващите – номинирането и избора на Венета Марковска за конституционен съдия, Бойко Борисов прехвърли горещия картоф на „сестринската” партия СДС. Направи го, като предложи на сините да номинират свой кандидат, който политическа партия ГЕРБ щяла да подкрепи. Разбирай, магаре да хванат - конституционен съдия ще стане!
Но точно този жест на премиера, продиктуван от страха, че няма да остане на власт след парламентарните избори догодина, отключи такива баталии в „Синята коалиция” и СДС, за каквито техните опоненти могат само да мечтаят.
Всичко започна със срещата между Бойко Борисов и председателя на СДС Емил Кабаиванов, на която двамата договориха подкрепата на герберите за синия кандидат за Конституционния съд, който и да е той. Веднага след това Емил Кабаиванов представи своя избраник на широката публика: Петър Стоянов, бивш бракоразводен адвокат, бивш зам.-министър на правосъдието в правителството на СДС, бивш президент на България и бивш председател на СДС. Днес негова милост е активист на фондация „Клинтън” и член на ИК на Трилатералната комисия, едно от змийските кълба на световното задкулисие. Покрай номинирането му за конституционен съдия обаче, започнаха да се задават въпроси относно „героичното” му антикомунистическо минало. Стоянов твърди, че семейството му е било репресирано от комунистическата власт, но според проучване на Антон Тодоров, баща му е бил сътрудник на ДС. Това обяснява и как при тоталитарния режим синът на един народен враг е бил допуснат да завърши право и да практикува адвокатската професия. Обяснява също и защо Стоянов и Костов не могат да се понасят: еднаквите се отблъскват, докато противоположностите се привличат.
И така, Петър Стоянов поиска три дни за размисъл и уреждане на международните си ангажименти и късно вечерта в петък, на 23 ноември, обяви, че се отказва от КС. А лидерът на СДС вече го бе посочил за председател на Конституционния съд... През това време в СДС се подхвана същинска пуническа война: между лидера Кабаиванов и депутатите на СДС; между костовисти и „автентични” седесари; между привърженици и противници на прегръдката с ГЕРБ. Особено активни срещу номинирането на Петър Стоянов бяха трима от деветте депутати на СДС: бившият председател Мартин Димитров, бившият шеф на военното разузнаване, ефрейторът от запаса Димо Гяуров и д-р Ваньо Шарков. Те обясняваха своя бойкот с това, че Петър Стоянов бил посочен от Бойко Борисов и обвиняваха Емил Кабаиванов, че слугувал на ГЕРБ. На 26 ноември сутринта Мартин Димитров заяви пред Нова телевизия: „Аз ако искам Цветан Цветанов да ми бъде председател, ще отида направо в ГЕРБ”.
На свой ред Емил Кабаиванов обвини тримата „дисиденти”, че служат на Иван Костов, с когото заедно са докарали СДС до днешното състояние. А пък Бойко Борисов ги нарече „патерица на Костов”.
Стигна се дотам, че на свикания на 26 ноември Национален изпълнителен съвет на СДС се обсъди не само новата номинация за конституционен съдия, а и поведението на тримата вътрешнопартийни опозиционери. Те направо бяха изключени от синята партия, а съмишлениците им Йордан Бакалов и д-р Михаил Михайлов бяха порицани, въпреки че д-р Михайлов поиска на заседанието на НИС оставката на ръководството на синята партия, начело с Емил Кабаиванов.
НИС обсъди и прие новата кандидатура на СДС за попълване на КС, която трябваше да бъде оповестена на 27 ноември. Остава обаче открит въпросът защо от СДС не беше изключен Петър Стоянов, който отказа да бъде номиниран за конституционен съдия, а бяха изхвърлени тези, които бяха против начина на неговото номиниране? И как новата кандидатура на СДС ще бъде депозирана в Народното събрание? Защото това може да направи само депутат, какъвто настоящият лидер Емил Кабаиванов не е. А ако останалите шест депутати на СДС откажат, ще се наложи Кабаиванов да помоли я някой гербер, я костовист или независим да се нагърби с това задължение.
Изключването на тримата другояче мислещи от СДС автоматично ги превръща в независими, а фактически - в притурка към групата депутати на ДСБ. Само правилникът за дейността на НС им пречи открито да се присъединят към Командира. Вътрешнопартийните и вътрешнокоалиционните битки обаче тепърва предстоят.
Лагерът на Кабаиванов обвинява противниците си в скрита колаборация с БСП и ДПС, а те него – в доброволно приемане на задушаващата прегръдка на Бойко Борисов. Тоест, в обезличаване на СДС. Дори Борисов да мълчи като пукал, той и Костов ще си останат ябълката на раздора за „истинските” седесари. Скромните редици на „традиционно десните” привърженици недоумяват от кого повече се гнусят техните лидери: от БСП и ДПС, от ГЕРБ, от Петър Стоянов или от Иван Костов и неговите „пудели” Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков?
Да не забравяме и Михаил Михайлов, който продължава да пита: защо след като е толкова ценен, кандидатурата на Петър Стоянов не беше издигната от СДС преди два месеца, когато беше първото номиниране, а беше подкрепена тази на ДСБ – Екатерина Михайлова?
В действителност обяснението на феномена, при който една партия бламира собственото си ръководство и издигнатия от него кандидат за конституционен съдия, е просто: участниците в тази разпра хем си приличат, хем се познават прекалено добре, за да си вярват! Някога СДС прокара двама президенти, а днес не може да излъчи дори един кандидат за конституционен съдия. Но да не забравяме какво стана с тези президенти: на „първия демократично избран” президент - Желю Желев, седесари му гориха портретите и книгите; вторият се провали сам, размахвайки един доклад, изготвен от тогавашния шеф на НСС ген. Атанас Атанасов срещу бившия вътрешен министър на СДС Богомил Бонев, кандидатирал се за президент. Но докато двамата президенти от СДС слязоха от стола със скандали, днес СДС започна със скандал да номинира кандидати за КС. И то при гарантирана подкрепа от управляващата партия ГЕРБ!
Със сигурност зад отказа на Петър Стоянов стоят не толкова неговите международни ангажименти, колкото страхът, че ще бъде демаскиран и оплют от своите. Падналият няма приятели! А Стоянов се провали и като кандидат за втори президентски мандат, и като председател на СДС. Неотдавна си призна публично и че през 1997 г. е нарушил Конституцията, като е отказал да даде мандат за съставяне на второ правителство на БСП. И този бе предложен да тълкува и пази Конституцията?! Но дори Костов да не беше интригантствал срещу него, управлението на правителството, оглавявано от него от април 1997 до юни 2001 г. бе достатъчно, за да стигнат и Стоянов, и СДС до днешната трагикомедия.
В крайна сметка и бат’Петьо заби един пирон в ковчега на синята партия, ръководена от наивника Емил Кабаиванов. Другият пирон бе зачукан от Надежда Нейнски, евродепутат на СДС, която заряза партията след фаталния пленум на НИС, заявявайки: „Не аз напускам СДС, СДС ме напусна!”. Кой нормален иска да остане на потъващ кораб?
Както и да беше завършило заседанието на НИС на СДС – с изключване на тримата опозиционери, или с оставката на партийното ръководство, войните в „традиционната демократична десница” няма да свършат с мир, а с окончателното погребение на „синята идея”. То какво ли е останало от нея, но нейсе. Само че както им е тръгнало на „отлюспвания”, скоро разцеплението на сините ще стане невъзможно: понеже за това са нужни поне двама души...
Няма съмнение, че и новата номинация на Емил Кабаиванов ще бъде посрещната на нож от противниковия лагер. При това положение Костов може да направи нов опит да пробута Екатерина Михайлова като кандидат на блаженопочившата „Синя коалиция”. Да видим дали тогава „безусловната” подкрепа на ГЕРБ ще се смята за задушаваща прегръдка? Обаче митът за „демократичните ценности” на сините окончателно ще бъде разобличен. Що за демокрация е тази, при която изключват инакомислещите? Разбира се, такива въпроси не измъчват особено Костов и неговото лоби в СДС. Костов би бил най-щастлив, ако СДС престане да съществува и да му се пречка в краката. Тогава Командира може да оглави и останките от някогашната управляваща партия. Но тъй като след поредицата от скандали връщането на сините във властта е голяма утопия, Костов се надява поне да излъже още веднъж достатъчно избиратели, за да вкарат него и обкръжението му в Народното събрание.
Дребни цели на дребни човечета!
Да си бил председател на СДС и министър-председател на България, а днес да трепериш за депутатското си място - това е също толкова жалко, колкото да си бил президент и да се кандидатираш за конституционен съдия. При всичките си кусури Петър Стоянов оцени правилно рисковете от авантюрата с Конституционния съд и се отказа от честта да бъде кандидат на собствената си партия. Вероятно понеже добре знае какви са истинските „ценности” на бившите му съпартийци.
По-добре врабче в шепата, отколкото орел в небето!
Сега активистът на фондация „Клинтън” може с насмешка да гледа боричкането между депутатите и лидера на СДС, както и крамолите между бившите „съдружници в престъплението”, наречено „Синя коалиция”. Остава да се провикне и с познатото: „Иване, кажи си!”...
Топката е прехвърлена в полето на Иван Костов, макар привидно СДС да е на ход. Най-много да бъде бламиран още един син кандидат за КС. С такива „сестрински партии” Бойко Борисов и ГЕРБ нямат нужда от врагове. Пък и да не забравяме колко усилия положи навремето Иван Костов, за да осуети приемането на ГЕРБ в Европейската народна партия (ЕНП). Сякаш „Гаргамел” - така Борисов беше кръстил Командира - е предчувствал, че един ден точно този шеф на „сестринска партия” ще диктува на сините кого да номинират било за конституционен съдия, главен прокурор, омбудсман или някоя друга синекурна длъжност. А и като слуша човек Александър Йорданов (член на НИС на СДС), че главната задача на сините била да не допуснат връщането на БСП на власт, става ясно, че са готови не с Борисов, а и с дявола да се сортачат. Кой ще ти мисли за България?
Но ако ДПС е „проклятие за България”, както го формулира Иван Костов, то ГЕРБ се оказва проклятие и за СДС и ДСБ. А трите български „посестрими” от ЕНП, взети заедно и поотделно, са Божие наказание за онези, „които им гласуват”. Следователно най-голямото добро на България ще направи този, който ги изхвърли от Народното събрание и от властта изобщо. Ако може – завинаги.
Колкото до избирателя, нека той заповяда!
