• Разказ за “чудесните” идеи
и “делата чудни” на Любен Татарски,
два мандата и половина кмет
на град Разлог и депутат
от партията на недосегаемите - ГЕРБ
Аз обичам своя град. И е малко да кажа, че ме боли за него. Боли ме като за жив човек. Като за близък, когото са наранили, когото са оскърбили, омерзили и ограбили. Сигурна съм, че като мен мислят хиляди. Разпознавам ги по очите: някои гледат под вежди, други – встрани.
Трети само на ума си повтарят, че има Видовден и те ще го дочакат. Също като в онази китайска мъдрост, дето твърди, че ако имаш достатъчно търпение да стоиш на брега на реката, тя непременно ще довлече трупа на твоя враг.
Но Разлог е пресичан от четири реки и вече 22 години разлогчани стоят на брега и чакат знамението да се случи. Не знаят обаче, че злото има седем живота и че се страхува само от истината, изречена на глас. А иначе се храни със страха, който глухо ръмжи в душите ни.
Затова и сядам да пиша – за да прогоня страха, за да дам кураж на доброто, на истината и на хората – на моите съграждани, които заслужават това. Адвокът съм, и животът ме научи, че съвестта няма почивен ден.
Затова искам да им кажа, че когато им нашепват на ухо да бъдат разумни, защото на 23 октомври всичко било предрешено в полза на Силата; когато с глава им посочват лъскавите джипове и дебеловратите момчета, нека не се плашат. Злото винаги е на крачка от пълната победа, но господ никога не му я отрежда. Когато лъжата е на другия край на света, истината тръгва да я догонва. И я застига. Лъжата знае това и се страхува. Също като Любен Татарски – голямата “гордост” на Разлог и Разложко. Бивш кмет за цели два мандата и половина, когато за да увековечи тържеството на всички несправедливости към моя град и моите съграждани, попълни депутатската група на ГЕРБ. Поетът би казал “звезда звездою говорит”, а народът би го поправил: “Краставите магарета и през девет дерета се подушват”.
Дълго вилня Любен Татарски из Разложкото землище. Хубава земя, благодатна: слънце и планина; планина, вода и слънце. И ако ти е под ръка една поземлена комисия, как да не “възстановиш” на себе си и на своя род примерно десетина декара при Върбовски кладенец. Хем за хотел и вила стават, хем и за “удар” в пиковия час на пазара. Ама общинска била земята, ама имало стари топографски карти, ама хората помнели и знаели, че това е общинско пасище барабар с храстите – да ходят да се жалят. Бог високо, цар далеко! Пък и защо ли да не се преборя за техните интереси? Хем ще млъкнат, хем и аз ще спечеля време. Така може би ще да си е мислел Любен Татарски, предвкусвайки своя пир като любимец на съдбата.
Казват, че преди, пък и след кърджалийските времена, когато султанът искал да възнагради някого, му давал кон и където по земята успявал да постави нишан, там минавали границите на владението му. На Любен Татарски кон не му бил нужен. Като представляващ община Разлог, той завежда дело в Разложкия районен съд срещу общинската служба “Земеделие и гори”, както по това време вече се нарича поземлената комисия. В съда с помощта на услужливи свидетели слага “нишан” на 900 дка в местността Църнако, току срещу Върбовски кладенец. Дето се вика, тях една пътека ги дели, 4 метра. 900 дка земя, “припозната” за общината, не са шега работа. И моите съграждани потриваха ръце. И султанът да беше чул, и той щеше да рече машалла.
Хрониката свидетелства, че това се случва през 2003 г. и че съдебното решение излиза на 18 август. И, о, чудо! Само след 17 дни, на 4 септември, общинската служба “Земеделие и гори” (ОСЗГ) гр. Разлог издава решение за възстановяване на земята в полза на община Разлог. И още същия ден кметът Любен Татарски депозира молба до “Геоконсулт” ООД за заснемане на имота. И пак се случва чудо: още на следващия ден, 5 септември 2003 г. скицата е готова и общината се сдобива с акт за общинска собственост. Картата на възстановената собственост (КВС) свидетелства, че част от имота е бил възстановен на истинските собственици. Но изглежда, не само в шопско, но и в Разлог, законът е врата у поле. Не е спазена законната процедура и следва бърза промяна на плана. Собствениците са настанени, за по-демократично, на по-подходящо място. Вярно, далече от Църнако, но интересите на общината са защитени. Те са важните. А какви са те, общо взето, никой не знае. Или по-точно, знаят малцина. Най-много, разбира се, знае кметът, който минава за обществен герой, но нали мълвата е шило в торба, тръгва от ухо на ухо: кметът така, кметът иначе, и хората се радват, щото дето имаше предприятия умряха, “хляб трябва, хляб трябва за града”, повтаря и Любен Татарски. Нужен е значи стратегически размах, големи инвестиционни намерения в полза на общината, в полза на Разлог! Да се огледаме, дами и господа, за стратегически за града инвеститор. Аз каквото можах направих, но сама общината докъде може да стигне?!
И стратегическият инвеститор, както беше модерно да се говори по времето на алчното старче от Мадрид, е намерен. Не много далече. Дето се вика, не се налага и да го търсиш. “Балканстрой” АД, фирмата, която изпълнява основния пакет от строителни поръчки и проекти в община Разлог и района.
Накратко, учредено е съвместно дружество – “Пирин голф холидейс клуб”. В него община Разлог участва с апортна вноска от 900 дка общинска земя. Малка подробност е, че те представляват съвкупност от частни земеделски земи, общински мери и пасища. В тях влизат и 32 дка земя държавна собственост от автополигона на професионалната гимназия по транспорт в града. С кастилско високомерие г-н Любен Татарски цинично пренебрегва тези факти. Какво тук значи някаква си частна собственост пред светлото бъдеще, когато Разлог ще има голф игрище – “Пирин голф холидейс клуб”. Как само звучи, а?! И общинският съвет, къде решително, къде със съмнение, къде против гласува все пак решението за влизане с апортна вноска от 900 дка в създаденото дружество. Следва особено важният момент – оценката на земята. Оценена е на 10 ст за кв. метър. Така капиталовият дял на община Разлог в дружеството достига едва 10 %, като останалите 90 % са за “Балканстрой” АД. И султански да беше подаръкът, нямаше да е толкова щедър.
В цялата тази сага човек би си казал, че Любен Татарски не се е досетил да помисли и за себе си. При такъв мениджърски размах и ясновидство, хич пък бива ли?
Не, помислил е най-вече за себе си бившият кмет и настоящ депутат. След идеите чудни и делата чудесни, вече като народен представител от партия ГЕРБ, последва и реализацията на депутатската земя – бившата общинска мера. С присъщия му нюх на спекулант Любен Татарски прави своя “удар”. В последвалия инвестиционен устрем, когато цените на земята в Църнако и Върбовски кладенец достигат 180-200 евро на кв. метър, Татарски продава своята “възстановена” и “унаследена” своя и на рода си земя.
И без лупа е видно кой е облагодетелстваният в този банален случай на оплячкосване. Облагодетелстван е този, който продаде общинските интереси и се сдоби с общинска земя, превръщайки я в своя частна собственост. Неговото красно име е Любен Татарски, бивш кмет на Разлог за два мандата и половина и депутат от партията на недосегаемите – ГЕРБ, която както е известно, се бори главно с корупцията и престъпността. И възнамерява да приеме закон за гражданска конфискация. Любопитно би било да се следи как в пленарната зала ще гласува г-н Любен Татарски и десетките други като него. Доколкото ми е известно, никой сам не реже въжето на гилотината, когато вратът му е под нейния нож. Иначе за разлогчани остава високата здрава и непристъпна ограда на “Пирин голф холидейс клуб”, неумолимите бариери, които ако все пак ги преодолееш, можеш и да пиеш чаша кафе за три лева, колкото за неудоволствие на недосегаемите, за да се досетиш, че не ти е там мястото.
Ето това исках да им припомня на моите съграждани седмица преди датата 23 октомври. Искам и да им кажа: истината побеждава, правдата и справедливостта пребъдват, когато им помагат всички.
Да помогнем на истината, правдата и справедливостта!
Разлог мой, болка моя и надежда.
14 октомври 2011 г.
