На 25 ноември в Руския културно-информационен център се състоя празничният гала-концерт на лауреатите на 13 фестивал на патриотичната песен “Сребърни чучулиги”, и на 10-ия фестивал на фронтовата песен “Альоша”.
Основните прояви и на двата фестивала протекоха през октомври, организирани от ЦС, ГС, ОблС на БАС, фондация “Устойчиво развитие за България”, Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, Софийско сдружение на приятелите на Русия “Ал. Невски”, Национално движение “Русофили”, федерация “Съюз на съотечествениците”, РКИЦ и “Домът на Москва” в София. На концерта присъстваха представители на посолството на Руската федерация в София, ръководители на сдруженията, известни културни дейци и разбира се, жури с председател уважавания български музиковед М. Букурещлиев. Залата се оказа тясна за публиката, дошла от различни краища на страната. Поздравителни адреси бяха изпратили: Коалиция за България, посолствата на Руската федерация, Куба, Венецуела, симпатизанти и др. Певческите изяви бяха посветени на важни исторически дати: годишнината от Руско-турската Освободителна война, годишнини от рождението на Георги Димитров и от Октомврийската революция...
Ако имах карта на България, на която да отбележа селищата, където живеят лауретатите, щях да я изпъстря цялата - София, Бургас (кв. “Ветрен”), Велинград, Асеновград, Ловеч, Ямбол, Сливен, с. Липница, с. Медковец, с. Гавраилово и пр., и пр.
Първата представена песен “Моя страна, моя България” подеха всички гости, ставайки на крака. Пак прави и със спонтанно общо изпълнение на обичаната от детството патриотична песен “Питат ли ме дей зората...” завърши и концертът. И ако мислите, че бурните аплодисменти и всеобщото присъединяване към мелодиите се дължеше само на носталгия по младините, ще сгрешите. И в залата, и сред съставите имаше много младежи, жизнени и красиви, одухотворени хора.
Атмосферата на фестивалите и концерта потвърди казаното думите на връчващата наградите - “Те (фестивалите) поощриха онези, които не се побояха в това сложно време да изпеят хайдушки и антифашистки песни и да напомнят на някои с къса памет, че тези песни ще останат навеки”.
Наред с “На солнечной поляночке”, “Берьозки” и “Вечер на рейде”, наред с нежната и дълбоко съкровена “Темная ночь” (в изпълнение на М. Тотев от Ловеч), прозвучаха композиции на участниците за Васил Левски (една от които “Върни се, Апостоле!”). Вл. Стоянов изтръгна от китарата игривите тактове на своята “Ръченица”. Силни български мъже с червени пояси и калпаци пяха във възхвала на Родината. Сила и достойнство лъхаше и от състава на хора с увреждания. А една певческа група получи аплодисментите ни заради преплитането на двата най-български символа – трикольора на съвременна България и копие на зеленото знаме, върху чийто оригинал панагюрката Райна княгиня преди повече от 100 години извезала със сърма: “Свобода или смърт!”.
Тричасовият гала-концерт ни припомни истината, съхранена в сърцата: “България ще я има, а връзката между нея и Русия няма да се скъса никога”. Като поет, Л. Еленков се изрази в мерена реч, цитирайки прозрението на Пушкин: “Товарищ, верь, взойдет она, заря пленительного счастья!”
