Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 2 (2013) НАЙ-ЧЕСТО ИЗХОДЪТ Е ТАМ, КЪДЕТО Е БИЛ ВХОДЪТ

НАЙ-ЧЕСТО ИЗХОДЪТ Е ТАМ, КЪДЕТО Е БИЛ ВХОДЪТ

Е-поща Печат PDF

• Основни изводи от 2012 г. – повторен мандат на Владимир Путин на поста президент на Русия

Анатолий ВАСЕРМАН

Неведнъж съм казвал, и вероятно още много пъти ще кажа, че основен извод за 2012 г. според мен е повторното заемане от Владимир Владимирович Путин на поста президент на Русия.

Дори избирането на Обама за втори мандат ми изглежда по-незначително, тъй като той нищо не променя: в САЩ ще продължава същата линия, каквато и досега. Това, че тази линия води към стратегически задънена улица, там това никого, вероятно, не трогва. Докато смяната на президента у нас, в Русия, означава наистина сериозни промени, и при това не само за нашата държава.

Защо? Защото вече поне за няколко поколения по целия свят в икономиката се противопоставят две основни групи - производители и компрадори.

...и защото винаги сме вярвали в неизбежността от нов социализъм и сме работили за възможността за преход към нов социализъм, ние и към 2013 г. гледаме с оптимизъм.

Производители - това са онези, които в крайна сметка нещо правят. Е, естествено, че не самият собственик на завода търчи покрай поточната линия и затяга болтовете. И този завод може да му се е паднал дори по някакви неправомерни пътища. Но независимо от всичко производителят е човек, който е заинтересуван в това заводът да работи, да произвежда продукция. При това достатъчно добра продукция - такава, която да се купува. И в крайна сметка той е заинтересован в развитието на стопанството в страната, тъй като той не работи в безвъздушно пространство, а зависи от множества звена на това стопанство.

Що се отнася до компрадорите - то това са хора, които печелят с търговия. При това на тях им е абсолютно безразлично с какво ще търгуват. На компрадора му е все едно дали ще внася нефт от Саудитска Арабия в Япония или от Япония в Саудитска Арабия. Стига за това да му се плаща.

Освен това, през последните да речем сто години, от компрадорите постепенно се развива, а сега вече и израства в напълно самостоятелен бурен търговия с „въздух” - т.е. ценни книжа, най-точно казано, производни ценни книжа, цената на които зависи не от някакви реални стоки и услуги, а от други ценни книжа. За да преценим мащаба на това явление, е достатъчно да кажем, че номиналната стойност на всички производствени ценни книжа по целия свят вече многократно, с много хиляди пъти превишава сумарната цена на всички стоки и услуги по света. Тези книжа напълно са се откъснали от реалността, живеят собствен живот. И ако цялата тази маса се стовари върху някоя точка в реалността, то цялото стопанство там просто се руши от този товар.

Разбира се, че компрадорът е по-малко заинтересован от производителя от развитието на своята държава. Защото ако цялото производство в държавата прекъсне, той в определен период от време ще може да печели, продавайки в тази държава всичко наред от целия свят. Разбира се, че парите в държавата няма да стигнат за дълго време. Но това не е толкова страшно - може да се спечели от разпродажбата на самата държава. Но какво да правим, когато държавата свърши? Да се преместим в друга. Не е случайна шегата, която открай време се подмята за Лондон-град - толкова руски богаташи предпочитат да живеят там, да раждат деца и да учат там, а тук (в Русия) да идват само за разпродажбите на поредното парче на някогашната им родина.

Такава картина е характерна далеч не само за Русия - такова противоборство се наблюдава по целия свят.

Например в САЩ вече поне от половин век производителите се групират около партията на републиканците, а компрадорите - около демократите. Или например в Украйна - производителите сега се групират около Партията на регионите и някои прилежащи към нея по-малки партии, а компрадорите - около онези партии, които се показаха на светло по време на „оранжевата революция” през 2004 г.

А днес част от компрадорите комуникират и с изявени нацисти. Например със Социал-националната партия на Украйна - изявена нацистка организация, преименувана днес в Общоукраинско обединение „Свобода”, въпреки че то изобщо не е украинско - то е галицко. Финансирано е от един украински олигарх, Коломойский, и доколкото съм запознат със структурата на неговия бизнес, предимно това не е производствен бизнес, а компрадорски.

Що се отнася до Русия, така излезе, че тук производителите се групират около Владимир Владимирович Путин, а компрадорите - около Дмитрий Анатолиевич Медведев. При това, доколкото мога да преценя, самите Путин и Медведев това не ги радва. В крайна сметка те имат прекрасни лични и делови взаимоотношения още от времето, когато и двамата са работили при Собчак в кметството на Петербург. Но ги разкъсват в противоположни посоки на барикадата. И точно в този смисъл, че Медведев не се кандидатира за втори срок, а вместо това беше избран Путин, дава на нашите производители много сериозна допълнителна опора в борбата им с компрадорите, а значи - дава на страната ни допълнителни шансове не само за преживяване, но и за засилване на позициите й. А когато страната ни се засили, това означава, че за прозиводителите по целия свят ще се появи допълнителна точка на опора в тяхното противопоставяне на компрадорите.

Ясно е, че производителите от различни държави помежду си се конкурират - и то доста ожесточено. Примери за това може да се посочат много. Но въпреки всичко всички те заедно се противопоставят на компрадорите от целия свят, на които им е все едно: коя държава как се развива. В крайна сметка нали успяха американските компрадори да обезсилят САЩ, като преместят оттам лъвски пай от производството си в Източна и Югоизточна Азия...

На производителите им е изгодно да развиват света като система от взаимосвързани производства. А на компрадорите им е изгодно светът да бъде система от взаимосвързани търговски пътища, в които преобладават разделени, напълно откъснати едно от друго, производства, всяко от които е принудено да купува онова, което му е необходимо, не направо от производителя, а през компрадори.

В рамките на тази картина на противопоставяне на тези две концепции на установения световен ред става ясно, че руският народ отново е избрал за президент представител на производителите (независимо от това, какво мисли самият той за производителите) - това е сериозен шанс за подобряване обстановката не само у нас, но и в целия свят.

Що се отнася до основния отрицателен резултат за 2012 г., според мен това е, че в Сирия се повтаря ливанският сценарий. И въпреки че Русия този път всячески се опитва да стопира неговата реализация, и се запазват шансове за това Сирия да успее да се защити, но за това тя трябва да помоли и открито да приеме помощ от няколко държави. Включително, колкото и парадоксално да звучи, Сирия след няколко десетилетия на ожесточено противопоставяне ще се наложи да се обърне за помощ към Израел. Защото онази обстановка, която ще се формира в Близкия изток в случай на разгром на Сирия, за Израел е не просто опасна, а смъртоносна.

Но работата не е само в това, че едно към едно се повтаря ливанският сценарий в средствата за масова реклама, агитацията и дезинформацията (това прекрасно съкращение „СМРАД” предложи Андрей Илич Фурсов). Повторя се досущ същата картина. Напълно очевидно е, че това не е стихийно проявление на народния гняв и не е война с тиранията, а повторна постановка на пиесата по същия сценарий. И въпреки това е поразително, че по-голямата част от гражданите на Северна Америка и Западна Европа, плюс доста значителна част от нашите съмишленици, искрено вярват, че пред тях има истинско народно движение. И че наистина има гражданска война срещу свирепия тиранин. Това лековерие на все повече хора (в това число и на онези, които според тяхната позиция в обществото трябва да са умни) според мен, е онова лошо, което наблюдавах през 2012 година.

Как да се борим с това? Не зная. Аз и моите колеги се опитваме по някакъв начин да просвещаваме. Но за съжаление и сред нашите редови съграждани, печелещи не с опозиционни протести, а с честен труд, също не са малко онези, които вярват в този кошмар. И се страхувам, че всички старания, мои и на моите колеги, могат да отрезвят едва малка част от населението.

Също така бих искал да отбележа, че лично мен ме зарадва това, че напоследък в изказванията на Владимир Владимирович Путин намирам паралели с мои собствени публикации. И това ме радва, първо, защото е очевидно, че ние и двамата сме се ориентирали в правилна насока, Второ, защото аз самият много дълго бях правоверен либерал и либертарианец, т. е. вярвах в благотворността на неограничената свобода на личността и възможността да не вземам под внимание обществените интереси. Така аз с много усилия и много дълго се отървавах от тази вяра. И сега виждам, как Владимир Владимирович върви по същия път, как се отървава от онези заблуди, където някога се заблудих и аз. Затова силно се надявам на това, че в процеса на по нататъшна еволюция той доста по-бързо и по-лесно ще приеме полезните за страната решения.

Що се отнася до настъпващата 2013 г., гледам към нея оптимистично и не само защото виждам еволюцията на държавния глава в посока, която ми се струва полезна. Преди всичко виждам еволюцията на цялото наше общество в тази насока. Да вземем например основния протест на несистемната опозиция (от нерегистрирани партии и движения), първоначално избухнал до небесата с вълна от разкази за фалшифицирани парламентарни избори. Като човек, достатъчно дълго занимавал се с най-различни ракурси, смея да ви уверя, че парламентарните избори в Русия през 2011 г. бяха във всеки случай най-достоверните след 1995 г. Обърнете внимание: аз казах „най-достоверните”, а не „най-честните”, защото подробен анализ на всички съобщения за различните нарушения на избирателните участъци водят до извода, че тези нарушения са били технически, а не злонамерени. И когато това повече или по-малко се проясни, протестът лека-полека започна да утихва.

Когато в отговор на митинга на опозицията, където е имало според различни оценки от 30 до 50 хиляди души, лоялистите отговориха с митинг, на който, по различни оценки имаше от 110 до 130 хиляди души, това също значително способства за отрезвяването на умовете. Когато отиваш на митинг, ти се струва, че целият свят мисли по същия начин като теб - понеже те заобикалят само съмишленици. А когато виждаш, че от другата страна има повече народ, това става повод из основи да преразгледаш своите убеждения. А вече когато хора като Немцов и Удалцов са превърнали поредния митинг в предварително планирана схватка с ОМОН (мобилен отряд със специално предназначение)... Повтарям: в предварително планирана схватка. Така (без да говорим за нищо останало), Ксения Анатолиевна Собчак на следващия ден отбеляза в своя онлайн-дневник, че не е отишла на митинга именно защото е знаела за това, че той ще приключи със схватка. След това народното мнение като цяло се отдръпна от опозиционерите за честни избори и сред участниците на протеста останаха само онези, за които процесът беше по-важен от резултата.

И такава еволюция на руското общество се случва и в много други насоки. Такива като да кажем общественото мнение към г-н Джугашвили и цялата му епоха. То се променя по очевиден начин към по-добро. Дори „най-правоверният” Левада-център отбелязва това. Истината е, че те малко хитруват: правят многопластово препитване, където има купчина градации: напълно одобрявате, в голяма част, частично одобрявате и т.н. След това, когато тези графи изборно се сумират, се получава, че според едни отчети се одобряват 10 % от препитаните, а според други - 70 %, в зависимост от това, колко графи ще сумираме. Това са известни малки хитрини. Но даже въпреки тези хитрини, картината нагледно се променя, променя се в духа на стария афоризъм: „Най-често изходът е там, където е бил входът”. И ако вече е очевидно, ако сме влезли в коридор, водещ към по-лошо, т. е. смисълът е да се обърнеш и да излезнеш от този коридор.

И още една прогноза, за която аз много пъти съм говорил, отнасяща се наистина вече не към 2013 г., а към 2020 г. Според моите разчети към 2020 г. развитието на информационните технологии ще доведе до това, че плановото управление на стопанството ще стане вече и в световен мащаб по-изгодно от пазарното. При това разликата ще бъде неколкократна. Ясно е, че в момента, в който се появи тази възможност, ще се възползваме от нея. И сега ние с колегите проиграваме множество въпроси, възникващи при този преход. И вече е доказано на ниво теоремата за съществуване (ясно е, че е възможно, но засега не е ясно по какъв начин), че новият преход към социализъм може да бъде проведен по безопасен начин - така че при този преход никой да не пострада и много хора да получат много в допълнение към това, което имат към дадения момент.

И въпреки че това ни очаква не през 2013 г., но благодарение на това, че аз знам за неизбежността от нов социализъм и за възможността от преход към нов социализъм, аз и към 2013 г. гледам с оптимизъм.

www.KM.RU

Превод от руски

Вяра Николова

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар