Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 2 (2013) Теория на заговора: КАК РОТШИЛДОВЦИ И РОКФЕЛЕРОВЦИ СИ ПОДЕЛЯХА РУСИЯ

Теория на заговора: КАК РОТШИЛДОВЦИ И РОКФЕЛЕРОВЦИ СИ ПОДЕЛЯХА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Основната битка все още предстои. И тя ще се разиграе не само в Русия, но и на територията на бившия СССР, където в последно време набират сила интеграционни процеси. Впрочем, Ротшилдовци доста добре го разбраха и се погрижиха да си изградят позиции дори в толкова „неудобно” място като Беларусия. През 2009 г., по молба на беларуското правителство, ,,специалисти от финансовата група „Ротшилд” направиха оценка на пазарната цена на една от водещите беларуски банки – БПС-банк, като предложиха три варианта: от 150 до 500 млн. долара. В края на 2009 г. БПС-банк бе продадена на руската Сбербанк за 280, 7 млн. долара. Беларуската страна остана доста доволна от резултатите на това сътрудничество и реши да го продължи – през февруари 2010 г. президентът на Беларусия Александър Лукашенко покани финансовата група „Ротшилд” да оцени приватизираните предприятия в републиката, като озвучи предложението на лична среща с управителния директор на групата „Ротшилд” Ариел дьо Ротшилд.

Предлагам ви част от статията, която подготвих за в. „Служа на Отечеството” (интернет версията сега е в етап на разработване). Както е известно, днес светът се управлява от капитала. За жалост това е картината на вчерашния, днешния и дори за утрешния ден. Стана така, че докато съществуват парите, в огромното си мнозинство, с изключение на отделни праведници и луди, хората се стремят към това да ги притежават. По една или друга причина, за едни това ще е успешно, за разлика от други. Такъв е законът на живота. Също така е очевидно, че големите притежатели ще се стремят да ги запазят като минимум, а още по-добре - да ги увеличат. За постигането на тази цел е необходима власт, която максимално ефективно да реши поставените задачи. Тоест, реалната власт притежават онези, които имат реални финансови ресурси. И точно тези хора, по-точно именно тези групи, управляват реално световната икономика и политика. Като отчетем, че количеството на достъпните капитали не е безкрайно, между тези групи се развихря жестока конкуренция за сфери на влияние и достъп до източниците на богатство. И все пак участниците в тази конкурентна битка са заинтересовани от ясни правила на глобалната игра и са принудени да се договарят, за да избегнат безсмислените загуби. Мисля, че малцина биха възразили на подобни твърдения.

Това е всъщност кратко изложение на т. нар. теория на заговора, при чието споменаване само на лицето на повечето хора се показва снизходителна усмивка – „да, да, чували сме го вече – глобалният заговор, тайното световно правителство, „синдикатът”, „комитет 300”, Билдербергският клуб и разни други шменти-капели”...

Стана така, че разсъжденията за „теорията на заговора” се възприемат от повечето хора като параноично бълнуване, като дори не им хрумва да потърсят в нея някакво рационално зърно. Именно затова се появи и тази моя статия – като опит самостоятелно, от първо лице, да се види „теорията на заговора”, отнесена към нашата страна.

Струва си да започнем с определението на един Джордж Ентин, почетен професор на Пенсилванския университет, в книгата му „Теория на заговорите и конспиративния манталитет”: „Заговорът е противоконституционно действие на неголяма, тайна група хора, която възнамерява да осъществи обрат в развоя на историческите събития, или поредица от събития, като резултат на заговора”. Определението е съвсем разбираемо, но има едно „но”: защо действията на заговорниците трябва да са непременно противозаконни? Може просто да се приемат закони, които осигуряват в крайна сметка достигането на целта. И тогава се получава една обикновена ситуация, при която група влиятелни лица си поставя цел, която не се афишира, и се стреми да я постигне, като използва всички възможни средства. Това са ситуации, които се срещат навсякъде около нас, дори и на най-ниско ниво. Никой не се чуди, когато някоя голяма финансово-промишлена групировка издига за депутати в Държавната дума или за губернатори свои хора, чрез всички възможни средства. И понякога излиза, че на власт идват лица, свързани непосредствено с криминалите. Същото се случва и в други страни – големи компании финансират избирателните кампании на кандидатите за сенатори, губернатори и президенти. И никой не се замисля, че това на практика е частен случай на същата тази „теория на заговора”. По същия начин после всички приемат за нормално, когато президентът или премиерът, по време на задгранична визита, лобира за интересите на голямата национална корпорация – приема се, че така президентът или премиерът защитава интересите на държавата. И едва ли някой ще се учуди на твърдението, че икономиката на страната му е под контрола на малка група лица (по-точно – на няколко групи), та нали същото важи дори и за тоталитарните режими.

В условията на интернационализация на бизнеса, която сега влиза в етапа глобализация, интересите на промишлено-финансовите групи се пресичат, а самите групи се сливат една с друга, или биват погълнати от по-силни и по-опитни. И същите тези по-силни и по-опитни групи не са кой знае колко много на световната сцена. Към тях спадат групи, заели мощни позиции в световната икономика, и имената им са познати на всички. На първо място това са Ротшилдови и Рокфелерови, тъй като повечето от другите групи са свързани с тях – Морган, Мелон, Кун, Льоб, Вартбург и т. н.

Няма смисъл да задълбаваме в историята на тези два клана (въпреки че е толкова интересна, че ако се екранизира, може да затъмни всички досегашни шедьоври на киното) – всеки, който иска, може да я намери в интернет. На първо място ми се иска да поговорим за матушка Русия, и естествено, като се дистанцираме от историческите факти.

Историята на отношенията между Русия и Ротшилд започва още в края на 18 век. Руската императрица Екатерина Втора отказала да изпрати наказателен корпус (20 хиляди казаци) за потушаване на бунтове в колониите на английския Джордж Трети. На молбата се отзовал принц Вилхелм Първи Саксонски, който срещу 8 милиона фунта, изплатени със съкровищни бонове, предоставил наемници. Управителят на хазната, А. М. Ротшилд, приел книжата с отстъпка, която присвоил. Така започнало издигането към върховете на финансовата власт на семейство Ротшилд.

А. М. Ротшилд участвал и във финансирането на подготовката на френската революция. Синът на Екатерина Втора, император Павел Първи, получил званието „велик магистър на държавния орден на свети Йоан Ерусалимски” на 28 ноември 1798 г. През 1801 г. Наполеон Бонапарт започнал преговори с Павел Първи в името на общите им усилия да отнемат „перлата на британската корона” – Индия. На 18 януари 1801 г. атаманът на Донската войска Василий Петрович Орлов получил секретна заповед: 30 хиляди казаци с артилерия да се придвижат през Казахстан за Индия. Привържениците на Англия – военният губернатор на Санкт-Петербург Пален и граф Панин, организирали преврат в полза на Александър Първи. Русия била въвлечена във война с Наполеон на територията на Европа. Първата война – от 1805 г., била поражение за руско-австрийските войски при Аустерлиц; втората война - - от 1807 г. – била поражение за руската армия в Източна Прусия. През 1807-1812 г. Русия вече е в съюз с Наполеон, осъществява континентална блокада на Англия в морските сражения. Обаче Наполеон не тръгнал към Англия – за Русия всичко завършило с войната от 1812 г. и превземането на Москва от французите.

Наполеоновите войни се превърнали в чудесен механизъм за правене на пари от международните банкери. Семейство Ротшилд извлекли доста изгоди от създаването на банковата мрежа (Лондон – Париж – Франкфурт на Майн – Виена - Неапол), която покрила голяма част от Европа, а също и от системата за обмен на информация. Към края на епохата на Наполеоновите войни френската клонка от банковото семейство вече струвала 600 млн. франка и със 150 милиона надвишавала капитала на всички други банки във Франция. Натан Ротшилд установил семеен контрол върху английската Банк оф Ингланд (която още от 1694 г. е частна банка). Тя станала основният агент за последващата международна експанзия.

Битката при Ватерло дала възможност на международните банкери да отстранят ужасната заплаха за по-нататъшната им дейност.

Става дума за следното, император Наполеон накрая си дал сметка, че той, френският народ и френската армия се оказали разменна монета за осигуряване финансовото могъщество на семейство Ротшилд. На него принадлежат думите: „Парите нямат родина, финансистите не са патриоти, нито са честни, единствената им цел е печалбата”. Наполеон се опитал да въведе своята „континентална система”: паричната политика се ориентира към развитие на селското стопанство и промишлеността. Той се стремял да попречи държавното управление да е подчинено на външната търговия. Завършил със заточение на безлюден остров.

През 1816 г. Англия демонетаризира среброто и приема златния стандарт. По това време Ротшилдови контролират значителна част от златните запаси и фиксирали цената на златото. Цената на слитъка била оповестявана два пъти дневно на Лондонската златна борса от петте водещи дилъри. Те всъщност се договаряли (нещо естествено за ценовата конкуренция) за цените, по която били готови за търгуват златото в същия ден. Така приемането на златния стандарт от която и да било държава означавало, че нейната парична система попада под контрола на Банката на Англия (Ротшилд), т.е., зависима е от лондонските посредници за продажбата на златни слитъци.

През 1839–1843 г. министърът на финансите на Русия Е. Ф. Канкрин подготвя парична реформа за установяване на твърд курс на асигнациите за сребърната рубла. За тази цел той ускорил натрупването на сребърните запаси, въвел режим на икономии на разходите и намалил два пъти военните разходи, като привличал средства от населението за сметка на печелившите книжа за хазната и от облигации. През 1843 г., вместо асигнации, се пускат в обращение нови хартиени пари – кредитни рубли, които свободно се обменяли за сребърни в съотношение 1:1. Рублата станала сигурна парична единица – нещо, което Банката на Англия не можела да позволи.

Десантът на англо-френската ескадра завладял руската крепост Бомардзунд (в Балтийско море) на 16 август 1854 г. През август същата година англо-френски десант акостирал на Петропавловск на Камчатка. Турско-френско-английският 60-хиляден десант, през септември същата година, акостирал в Евпатория, на Крим. Започнала дългата отбрана на Севастопол. Русия била заплашена от война с Австрия и Швеция. Като прибавим и японската агресия, Русия била принудена да подпише на 7 февруари 1855 г. руско-японски договор за подялбата на Курилските острови и за съвместното владение над остров Сахалин.

Огромният следвоенен дефицит в бюджета води до отмяна на крепостното право през 1861 г., когато държавата изкупва земите на помешчиците срещу ценни книжа. Селяните се превърнали в длъжници на държавата, обединили се в общини и колективно-отговорно връщали дълга на държавата с „живи” пари, при разсрочка от 49 години и срещу 6 % лихва годишно. През 1862-1863 г. финансовият министър М. Х. Ратерн опитал да стабилизира паричната система на Русия с допълнително златно обезпечение по твърд курс. За тази цел Русия получила голям външен заем, естествено, предоставен от английските Ротшилдови, и през 1864 г. в страната се появява първата търговска банка. Но след няколко години бюджетният дефицит се увеличил твърде много. За да се покрие дълга пред Ротшилдови, през 1867 г. било решено да бъде продадена Аляска на Съединените американски щати. Срещу 7,3 млн. долара (истината е, че и досега парите не са получени – корабът, на който трябвало да бъдат пренесени от САЩ, потънал, и така и не пристигнал в Санкт-Петербург). В крайна сметка Русия се отказала от златния стандарт.

Любопитно е, че историята на Русия и на САЩ има твърде много пресечни точки, повечето от които са свързани с Ротшилдови. Верни на своите традиции да печелят от войните, по времето на Гражданската война на Северноамериканския континент Ротшилдови финансирали и двете воюващи страни – лондонската банка Ротшилд финансирала армията на Севера, а парижката банка – армията на Юга. Като го разбрал, Линкълн отказал да плаща огромните лихви на Ротшилдови през 1862 и 1863 г. Освен това заповядал на Конгреса да започне да печата долари, за да може да се разплати с армията на Севера. През 1864 г. Линкълн разбрал, че руският император Александър Втори се изправил срещу Ротшилдови, като пресякъл непрестанните им опити да създадат свой клон на Централната банка на Русия. Същата борба срещу Ротшилдови, но в Америка, водел и самият Линкълн. Той се обърнал за помощ към Александър Втори, искал съдействие за гражданската война, и руският император се отзовал на молбата, като изпратил атлантическата ескадра под командването на адмирал Попов в пристанището на Ню Йорк. Тихоокеанската ескадра на адмирал Лисовски била изпратена в Сан Франциско. Александър Втори заповядал на Попов и Лисовски „да са готови за бой с всякакви евентуални сили на противника и да приемат командването на Линкълн”. Така той дал на Англия, Франция и Испания да разберат, че ако се намесят, Линкълн ще спечели гражданската война, обаче Ротшилдови затаили обидата си към Линкълн и към самия Александър Втори.

Основната задача на Ротшилдови в Русия през 19 век била да установят контрол върху нефтените находища в Баку. И резултатът бил постигнат, за което спомогнал и финалът на руско-турската война – Русия получила Баку. Но това било предхождано от дълбока задкулисна игра, към която Русия, колкото и парадоксално да е, нямала никакво отношение.

Следва

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар