Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 2 (2013) ГОЛЯМАТА ИСТИНА

ГОЛЯМАТА ИСТИНА

Е-поща Печат PDF

Уважаеми приятели и почитатели на Христо Тодоров, има някакъв особен, бих казал знаменателен символ в това, че на 12-я ден от 12-я месец на 2012 г. в чудесната галерия „Импресия арт”, в София, се открива новата изложба на Христо Тодоров. Още повече че днес е сряда. А според една мъдра книга, наречена „Седемдневие”, сряда е преди всичко ден на истината...

За мен е висока чест и отговорност да ви приветствам с „Добре дошли”! И да кажа няколко думи за Христо Тодоров.

 

Бързам да подчертая – няколко думи за големия съвременен български художник Христо Тодоров, който от години живее и твори в родната си възрожденска Жеравна. Моля ви да приемете тези думи като искрен, съкровен и светъл израз на моята обич и почит към Христо. Защото още от далечните си млади студентски години аз заобичах и човека, и художника Христо Тодоров. Тогава той работеше като художник постановчик в Българската национална телевизия. След години щях да прочета, че от 1961 г. до приключване на трудовата си дейност е осъществил над 150 постановки в Телевизионния театър. Но най-съществената черта от неговата житейска и творческа съдба е това, че той се посвети на изящната българска живопис, озарена от имената и картините на гениални художници. Нека споменем само Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов или Златю Бояджиев... Но уважаеми дами и господа, аз не съм изкуствовед, нито художествен критик. И не мога да говоря като специалист.

Аз съм застанал пред вас като поет, за да изразя моята радост, гордост и възхита от този самороден и неповторим български художник. Но преди това искам да сторя дълбок признателен поклон пред паметта на онази българска майка, която в стародавните пазви на Жеравна е родила и отгледала такъв талантлив и достоен син. И не на последно място – с най-топли думи искам да приветствам моя стар приятел за неговия щедър божи дар, за неговата любов към род и Родина, за безкрайната му всеотдайност. И за неговата голяма истина. Някога, през далечната 1956 г., младият тогава поет Иван Радоев, който живееше в Сливен, писа:

Земята! Голямата истина,

отдето започват дървета, цветя и треви,

отдето започва да пее водата пречистена –

към туй неотменно начало човекът върви.

А ето какво казва Христо Тодоров за себе си и за своята истина: „Моята истина?.. Моята истина е в моето изкуство – това, което съм създал, и това, което, дано даде Бог, ще създам... Дълбоко съм уверен в това...”

Всъщност голямата истина за Христо Тодоров е земята, върху която е роден. И е израснал. И върху която се раждат златните плодове на неговото изкуство...

Според мен това, което Христо Тодоров е създал и създава, прилича на сияен ореол на неговата съдба, венчана за съдбата на България. Ще кажа – и на неговия поетичен жребий. Във всяка своя картина той присъства като вдъхновен поет. И твори поезия! Поезия земна, трогателна, велика. И благословена от Бога!..

Погледайте неговите мадони! Какво достолепие, каква хармония, каква нежност и красота! Каква вечност лъха от всяка картина, от всеки образ! И все едно дали тези мадони се наричат Рада, Велика, Калина, Сирма, или „Мома в бяло”. Или просто булка от Жеравна.

Те са българки, надарени с българска хубост, с божествени черти, с благородни сърца и дущи... Погледнете зимна или пролетна Жеравна!.. От всяка картина, от всяка багра ни опива приказна магия. Някакви необясними сили ни въздигат към слънца и съзвездия, към потайни простори и неизвестни разстояния, за да ни приземят до припеци и разцъфнали дървета, до говор на бистри ручеи, до тайнствени сенки и загадъчни мелодии... За мен всички картини, сътворени от Христо Тодоров, приличат на вълшебни старопланински легенди. И затова смятам, че те се родеят с гениалните „Старопланински легенди” на гениалния Йордан Йовков, който е роден и отраснал в Жеравна... Да, Жеравна – „слънчева, лъчезарна, песенна” – както пише за нея писателят от Сливен Атанас Цонков. Жеравна е и рождена люлка на Христо Тодоров, и негов свещен олтар, и негова горда висота!

В поканата за днешната си изложба той се нарича Художникът от Жеравна. И това е самата истина! За разлика от мнозина художествени творци, които напуснаха Родината си и заминаха за чужбина, Христо Тодоров остана тук – при своя родословен корен, при високите извори на своя живот, при вечността на своя род. Остана верен син и великолепен художник на България! Да, на България! И в това е неговата голяма истина!..

Слово при откриване изложбата на Христо Тодоров в галерия Импресия арт, в София, на 12 декември 2012 г.

Христо Тодоров е роден e на 5.IX.1935 г. в село Жеравна. Завършва в първия випуск на Художествената гимназия в София, а през 1961 г. - и Художествената академия. Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис, както и в телевизионната сценография. Творби на Христо Тодоров са притежание на НХГ, СГХГ, Дрезденската художествена галерия, галериите в Сливен, Жеравна, Добрич, Стара Загора и други, както и частни колекции в България, Австрия, Англия, Германия, Италия, Русия, Франция, Япония, САЩ, Канада, Белгия, Испания, Китай, Куба и др. Носител на орден “Кирил и Методий” - I-ва, II-ра и III-та степен.

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар