• Подмандатните деца на Борисов и Игнатов
Между 18 и 22 януари, паралелно с напрежението около референдума за ядрената енергетика, в навечерието на 7-мата национална конференция на ДПС и инцидента по време на провеждането й, наред с всички останали тревоги на българина, който се оказа жертва и агнец за стригане безпредел за токаджии, парнаджии, сметосъбирачи и всякакви други монополисти обирджии, стана факт и една друга “находка”, свързана с живота на българските деца. С гласовете на депутатите от ГЕРБ, “Атака“ и някои независими окончателно бе прието, че четиригодишните деца задължително трябва да посещават детска градина. Три дни кънтяха разпалени дискусии в парламента, а опозицията убеждаваше мнозинството, че дали и кога децата ще ходят на градина, трябва да е решение на родителите им. Но има и един много странен “анекс” към това решение - със следващи разпоредби на Закона за училищното образование предстои да се гласува лансираното от ГЕРБ предложение (прието от образователната комисия), което изисква родителите да докладват в общините или в най-близката детска градина, ако решат сами да отглеждат (?! - а може би възпитават, все пак - !?) децата си. Зад кулисите на тези и на всички следващи спорове около образованието е т. нар. Болонска система (Болонската декларация е подписана от членовете на Европейския съюз на 18 и 19 юни 1999 г. в Болоня, Италия, документът е прицелен към хармонизиране (!!!) на висшето образование в ЕС и те се ангажират да въведат 3-степенна система на висше (!!!) образование). Както винаги напоследък, ние сме първи - в случая, сграбчваме малките деца в стягата на строго наблюдавана и координирана хватка, присъща на Големия брат от романа на Оруел... Въпреки многобройните предупреждения и болния опит на други страни, в които вече има организирани движения срещу тази система. Както пише Велиана Христова, през май 2005 г. ESIB представя нов документ, наречен „Черна книга на Болонския процес”, създадена на база на материали, предоставени от студентите на 31 държави от ЕС, където се виждат множеството провали на реформата - на кредитната система, в структурата бакалавър-магистър, в невъзможността да се осъществи мобилност. Според черната книга всичко ново и привлекателно, което е записано в болонските документи, на практика „заразява с мъртви постулати” дори традиционно силните страни на европейското висше образование. Накратко, висшето образование се превръща в търговска система...
В нашия “детски” случай ДПС иновативно, предупредиха, че в някои райони на страната този закон не може да се приложи, защото има села, докъдето не водят пътища (“магистрали като слънце...”, ако си спомняме добре израза), а депутатите дори задължават хората да водят децата си на детска градина. Според родители свалянето на предучилищната възраст е противоконституционно, тъй като върховният закон на България казва, че е задължително само училищното образование. Естествено, г-жа Янка Такева ги обвини в инатлък, и в нищо друго, което ни кара да допускаме, че тя може би живее в някаква различна реалност... Новото изискване трябва да влезе в сила от 2016 г., но както се казва, дотогава я камилата, я камиларят, понеже в обратен ред задължителното образование обхваща само тези, които не са навършили 16 години. С една дума, след 16-годишна възраст всеки свободно решава какво да прави. Стандартното решение е “обучение в чужбина”, както повеляват рекламните билбордове, или пък съответно работа в чужбина - каква точно, отговорът остава за вас... Ето я антиупотията 2013 и ето какво ги чака след време подмандатните деца на Борисов и Игнатов.
На заседанието на парламента било обсъждано и финансирането на частните училища, като проблемът накратко е, че ако държавата подпомага частните училища, държавните ще обеднеят още повече, понеже и досега едва свързват двата края, а родителите на “държавните ученици” ще сложат на раменете си още едно тежко разходно перо (ако не пропускаме, естествено, чисто битовите такива като обувки, чанти, учебници, някои и по 120-130 лева днешни пари, дрехи, закуска, интернет, моливи, писалки и друга скъпа канцелария, да не говорим за помощна литература и пособия).
Явно, че дискусията ще продължи, но отсега е ясно и чии интереси най-вероятно ще надделеят.
По този повод представяме текста-доклад на проф. д-р Ваня Добрева, председател на Съвета на НС на БСП по наука, образование, иновации и квалификация, и бе зам.-министър на образованието в предишното правителство.
Зора
През тези два дни не разбрах неистовия стремеж на мнозинството, докрай, без грам вслушване в позицията на опонента, да държи на формулировката „задължително образование” за четиригодишните деца от предучилищния етап. И заедно с това да популяризира тезата – чрез медиите или чрез отделни, близки до управляващите говорители – че няма нищо страшно, защото задължителното предучилищно образование за 4-годишните всъщност означава подготовка и възпитание.
Тези две понятия - подготовка и възпитание обаче, бяха категорично отхвърлени от парламентарното мнозинство преди два дена с мотива, че се включват в обема на понятието „образование”. Нашите консултации с авторитети в областта на педагогиката показват, че няма знак на равенство между тези понятия. Образованието предполага процес на усвояване на знания, най-вече в техния теоретичен аспект. С една дума, предучилищното образование, така както го предлагате, представлява образователна степен, която изисква установяване на готовност на учениците и окончателен документ (вие сте го предложили като удостоверение) – форма на диплома, за удостоверяване на тази образователна степен. Така че образованието няма как да съдържа подготовка за учене. Това е един по-ранен етап, на който именно се осъществяват задачи под формата на игра и създаване на различни навици, постигат се необходими умения за учене, за усвояване на знание и за любопитството към него.
Тъй като тепърва ще става въпрос за понятия, с които този закон изобилства и които, за да бъдат прилагани стриктно, а не интерпретирани, ще посоча следното. Ползването на чужди закони би следвало да се съобразява с българската реалност и националната ни традиция, а при превод на думите от английски на български да се търсят най-точните им български съответствия. Една дума на английски на български се предава не с една, а с три думи например. Особено когато става въпрос да категория и понятие.
В българската традиция неслучайно се е наложила разлика между образование и подготовка за училище, като последната включва и възпитанието като самостоятелен въпрос. Факт е, че тази традиция – на предучилищна подготовка и възпитание - вече има 136-годишна българска история. Искрено се надявам, уважаеми колеги от мнозинството, да се върнем към заглавието на Закона, за да разпишете там кога се има предвид училищно образование и кога предучилищна подготовка и възпитание, а защо да не се върнем и към народната просвета.
Уважаеми колеги, за да осъзнаете колко силно е вкоренено в българската традиция понятието възпитание за най-малките, ще ви припомня често употребявания израз – липсват ти първите седем години... Вижда се, че се има предвид не образованието, а навиците, формирането на ценностна система, която тепърва чрез образованието в училище ще получава уплътняване. И неслучайно Българската конституция, всички европейски и световни документи, занимаващи се със защита правата на детето, актентуват върху ролята на семейството като основен фактор за оформянето – интелектуално и физически на малките, особено на четиригодишните. Допълнително - няма европейски документ, който императивно да ни принуждава да приемаме една или друга мярка за задължителност на образованието за най-малките.
Какво смущава още в чл. 8? Би следвало, Гл. Втора да даде достатъчно изчерпателна дефиниция за това какво точно предполага задължителното образование в предучилищната възраст. Обясненията, че това ще се решава чрез образователни стандарти, отново потвърждава, че вие или вече сте определили учебното съдържание за четиригодишните, съответно –учебници и учебни пособия, или нещо, което не вярвам, проявявате амбиции и упорство, обхванати от чувство за непогрешимост.
Защо не приемам налагането на задължителното предучилищно образование за четиригодишните:
На първо място, на четири години децата са неподготвени за предучилищно образование. На второ място, децата растат в различни условия, включително семейни и социални. Това, което знаем за четиригодишните, е, че тогава започват идентификационните процеси на интелектуално съзряване и че тук основна роля играе родителят, който се превръща в еталон за подражание. Така че различните условия, при които живеят и се отглеждат децата, също утежнява ситуацията. На трето място, накърнява се естествен закон на детското развитие. В момента педиатрите предупреждават за нови неврогенни и психически заболявания сред най-малките – все повече се увеличава броят на 7-годишните, при които главоболието се оказва често срещано явление. Така че смъкването на възрастта най-вероятно ще доведе до специфични физически и психически заболявания – здрав дух в не-здраво тяло! На четвърто място, през ХХ век се заговори за тревожен проблем пред човешката цивилизация – скъсването на връзките с природата. Модерният живот и без това лишава повечето деца от тази естествени контакти с природата, най-вече в урбанистичните центрове. С новата норма – децата да започват на четири години задължителното си образование - тази тенденция се задълбочава. На пето място, създава се възможност за унифициране на детския свят в посока държавен дълг, така както е изготвен за управляващите; на типизиране на индивидуалните наклоности – база за формиране на поданика на тоталитарната държава. Всъщност модификация на „еничара”. Наред с това вроденият усет на детето към творчество ще бъде ограничаван и заместван с клишета и матрични щампи.
На шесто място, чрез чл. 8 се отнемат гарантирани от конституцията права на родителя, който през тази възраст на детето участва активно във възпитанието му.
Седмо, би следвало да сте наясно с осигуряването на необходимия преподавателски състав. Националната статистика показва, че днес в предучилищните институции този състав е около 19 000 души, като над 50 % са преподавателите над 50-годишна възраст, а под 1 процент - до 35 години. Би следвало да кажете кой ще осигурява образованието на най-малките?
Чл. 8 няма да реши проблемите с децата, които са неподготвени за първи клас. Ако говорим конкретно за ромската общност, санкциите, които предвиждате, няма да сработят. Няма да сработят и за другите общности. Въпросът с ромите следва да бъде обект на друг тип политика и образованието да бъде един от съществените елементи в нея. Такава политика вие нямате към българските граждани. Нямате усета за солидарност с по-слабия, за нуждите му. Пропускате и още нещо. Как по-конкретно ще заплащат таксите си за предучилищното образование българските граждани, които все повече попълват армията на безработните? Българските граждани, чиито доходи едва стигат да покрият най-необходимите разходи за месеца? За тях трябва друг вид политика – политика, която стимулира икономиката, която осигурява заетост и възможности за по-високи доходи на гражданите. Политика, която се основава не на ликвидация, а на развитие на науката и високотехнологичните отрасли. Политика, която подпомага висококвалифицираните специалисти да остават да работят в България, а не политика, която им предлага след съкращаването им да ги преквалифицира в изкопчии, в строители на екопътеки, във временни социални работници към общините, да живеят на социални помощи или да си останат безработни.
Колеги, действително не мога да проумея откъде извира този неистов ентусиазъм да повреждате четиригодишните ни деца? Да ги вкарате в експеримент, чийто резултат не е известен. По-точно е предизвестен от психолози, от лекари, от учители, от родители като огромна опасност. И предлагате такива промени сега и през следващите години, когато според прогнозите българските граждани ще останат само 5 милиона души.
Къде е отговорността ви на народни представители? Къде е отговорността ви пред бъдещите поколения и България?
Финансиране на частното образование
Ще започна с малко история. През 1836 г. в Габрово е открито първото българско училище, което полога основите на бързото развитие на модела на училището в България. Какво е най-характерното за този модел, който е типологичен за европейската образователна система. В основата на този модел е общественото начало – с общи средства се гарантира общественият характер на училището. Характерно е и още нещо. По-богатите българи даряват средства за развитието на това обществено училище. На талантливите ученици се дават стипендии, които им дават възможност да продължат образованието си и в частни образователни институции. И след Освобождението се съхранява този обществен характер на училищната система, която се обогатява с необходимостта от учредяването на специализирана система за предучилищна подготовка и възпитание. Така през 1882 г. е открита първата детска градина, която е с общинска издръжка. Така че през 19 и 20 век моделът на българското образование е обществен. С публични средства се гарантира равният достъп до образование на всяко дете. А това означава и на децата от бедни семейства.
В културата ни не срещаме примери с богати хора, които да настояват обществото да им връща чрез образованието част от данъците, които плащат. Нито познаваме примери с политици, които използват образованието за привилегирования интерес на богаташите и силните хора.
Припомням тези факти, тъй като те показват какъв е националният ни културен модел на образование – той е обществен.
Българинът винаги е настоявал за гарантиран равен достъп и това е отразено в развитието на т. нар. масово училище. Нашето общество, и поради исторически причини, избягва да основоположи елитарното образование, да обособи детските градини и училищата, отделно само за най-богатите или за най-силните на деня. Опитите в близкото минало това да се стане, се оказаха ограничени и не получиха развитие.
Моето предложение е на този етап субсидирането на частното образование да не се дискутира. Смятам, че като държава и общество не сме подготвени за подобен дебат и за въвеждането на такава мярка. Би следвало такъв разговор да се проведе тогава, когато държавата относително се стабилизира и получи профил, съпоставим поне приблизително с този на развитите европейски страни.
В момента да се дават пари и средства за частното образование би било акт на волунтаризъм и социална безотговорност. Още повече че тези средства са крайно недостатъчни за общественото образование. Обещанията, че в бъдеще в образованието ще се излеят като пълноводни реки европейски средства, не топлят никого. А сега реалността е: огромен процент на инфлация, галопиращи цени на електроенергия, много високи цени на горивата, увеличение на акциза за дизела. Следователно днес въпросът е системата на детските градини и училищата да оцелее в съществуващата икономическа реалност. И то при положение, че България отделя най-малко средства за образование в сравнение с държавите-членки.
Голямата гордост на управляващите, че образованието тази година е приоритет, измерено с числата от брутния вътрешен продукт, показва, че увеличението е с 0.1 %!!! В сравнение с последната година от управлението на тройната коалиция средствата са намалени с 0.7 %. Няма друго управление през последните 23 години, което да отделя толкова малко средства за образование. И най-вече за наука, където публичните средства са около 1 % - трудно съизмерим дори и с държавите от т. нар. трети свят.
Защо въпреки това управляващите настояват за форсирано финансиране на частното образование? Позоваването на европейски традиции е поредното хвърляне на думи. Защото в Европа има различни практики. И ако в някои европейски държави се подпомагат и частни образователни институции, тази практика има ясни задачи. А и процентът за образование, които съответната държава отделя, е между 4,5 % и 5.5 % от БВП.
Как може да се обясни налагането на мярката, която четем в чл.10.
На първо място. С натиск от световни институции, които преследват собствени цели и българското образование въобще не ги интересува.
Второ. Резултатът от тази мярка е възможно рязко да раздели образованието на елитарно - за децата на богатите, и масово - за децата на небогатите и бедните българи. В бъдеще масовото образование ще се коментира и квалифицира като некачествено.
Трето. В общественото пространство вече се коментира, че тази мярка има конкретни материални измерения – сключена е сделка между авторите на тази идея и богатите родители и заинтересованите лица от различните частни образователни сдружения. Надявам се, че всеки един от нас ще декларира липсата на конфликт на интереси. Тъй като и по-нататък в закона ще става въпрос за субсидиране на частни институции в областта на образованието, тези уверения следва да обхванат и НПО-тата в областта на образованието. Аз например нямам конфликт на интереси.
Уважаеми колеги, според мен законите се създават не само защото са нужни и трябва да се изпълняват от гражданите. Но и защото могат да бъдат изпълнявани.
Ще завърша отново с едно припомняне. Всяка година на 1 ноември България се прекланя пред будителите. Именно те завещаха на своите потомци такъв модел на културата, който следва да развива училището като обществено по своя характер. Модел, при който образованието е ценност, която не трябва да се подчинява на властта на парите. Ще се прекъсне ли тази българска традиция? Надявам се, че отговорността ви пред настоящето и бъдещето на България ще надделее над предложенията, които работят срещу високите хуманистични и демократични начала в българската и световната образователна система.
