„Атентатът” срещу Доган е провокация, от която печелят всички освен България
На 18 юни 1988 г. в спортния комплекс „Ататюрк” в Анкара се разигра една комедия, която 24 години по-късно (на 19 януари 2013 г.) се повтори в зала 3 на НДК в София.
В Анкара през 1988 г. един участник в конгреса на управляващата тогава Отечествена партия (ОП) стреля с пистолет срещу говорещия от катедрата председател на партията и премиер на Република Турция Тургут Йозал. Възпълничкият политик обаче се сниши чевръсто зад катедрата, докато атентаторът бъде обезвреден. После се надигна и триумфално показа окървавения си пръст. В него, както се оказа, беше забита треска, която куршумът на „атентатора” отцепил от катедрата. Скоро след това Великото национално събрание на Турция избра Йозал за президент. Понеже тогава военните още не можеха да бъдат критикувани и съдени, както днес при аферата „Ергенекон”, никой не ги обвини, че не са обезпечили сигурността на политик номер 1. За сигурността на опозиционните лидери, да не говорим.
Припомняме този случай заради удивителната му прилика с „атентата” срещу Ахмед Доган по време на Осмата национална партийна конференция на ДПС – „турската партия в България”, както наричат западните медии движението.
Тук обаче обектът на „покушението” дори не беше одраскан, не проля и капчица кръв. Ако следваме светлия пример, остава само да се кандидатира за държавен глава. А докато изчаква своя ред, като пожизнен почетен председател на ДПС, ще реди депутатските листи, ще участва в преговори за сформиране на управляващи коалиции и ще „разпределя порции”, ако ДПС се върне във властта. Нищо ново под слънцето.
Но както сочи опитът, повторението почти винаги е по-калпаво от оригинала. В нашия случай „атентаторът” се оказа въоръжен с газов пистолет, зареден с два сигнално звукови патрона (без куршуми), плюс един, пълен с технически пипер за защита от животни. Тоест, както заяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, и да е искал да убие Доган, не би могъл да го направи с тези боеприпаси. Това не попречи на няколко телевизии да правят следствени експерименти с противоположни заключения. А най-простото би било Цветанов да опре в слепоочието си подобен пистолет и да натисне спусъка. Разбира се, някои ще посочат, че у „атентатора” са намерени и два ножа, но има и такива, които смятат, че те са напъхани в джобовете му от нахвърлилите се да го трепят делегати на ДПС. Намереното в квартирата му “предсмъртно писмо” (според експерти от Института по психология на МВР) също показвало, че не е имал намерение да убива лидера на ДПС. Искал бил само да му покаже, че не е недосегаем.
Два дни по-късно главният прокурор Цацаров намекна за обратното, а софийският градски прокурор Николай Кокинов бе привикан на разпит като свидетел заради непредпазливите си коментари. Така че „атентаторът” може и да бъде подведен под наказателна отговорност за опит за убийство, вместо за хулиганство и заплаха с убийство.
Направи си сам
Междувпрочем „атентаторът” Октай Енимехмедов е студент пети курс по строително машиностроене, има собствена строителна фирма и е доведен брат на Метин Енимехмедов, който преди години спечели червено „Ферари” от шоуто „Танцувай с мен”. Известно е, че е присъствал на конференция на младежката организация на ДПС в Бургас, както и на учредителната конференция на народната партия “Свобода и Достойнство” (НПСД), създадена от отцепилите се от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов. Един Аллах знае как се е сдобил с бадж за участие в Осмата национална конференция на ДПС в София, но е факт, че безпрепятствено е влязъл в залата с пистолет, закупен предния ден от магазин. Другото известно е, че за да стигне до лидера на ДПС, Октай е прекосил цялата зала, без да бъде спрян от служители на НСО или на частната охранителна фирма, наета от ДПС. Да не говорим за външния кордон на МВР около НДК, образуван от... пет униформени старшини от МВР. Някои нарекоха тези съвпадения в мърлявщината на МВР, НСО и частната охранителна фирма „пробив в сигурността”, но не са прави: пробива се нещо, което го има! В противен случай селата нямаше да пропищят от циганските набези и ежеседмично в София да става по един обир на трезор, златарско ателие или магазин.
Илюстрация на безотговорността бе фактът, че хората от НСО дори нямаха белезници за атентатора, а отговорните фактори от МВР се озоваха на местопроизшествието един час след като терористът бе изведен. Самият премиер Бойко Борисов заяви, че дори не е знаел за конференцията на ДПС. А както гласи една римска поговорка: „Незнанието не е аргумент!”. У нас сигурността се гарантира по метода „Направи си сам”.
Що се отнася до съмненията за инсценировка, каквито се прокрадват и в западните медии, те се подсилват както от необичайно щедрото пропускане на телевизионни екипи, включително камери на тв „Скат”, така и от изказването на един делегат, че Доган сякаш е очаквал покушението. Наистина, той доста хладнокръвно се опита да избие пистолета на „терориста”, а самият „атентатор” можеше и да не излезе жив от залата.
Наложи се Лютви Местан и Христо Бисеров да озаптяват развилнелите си съпартийци, а двама от гардовете на НСО да легнат върху него, за да го предпазят от линчуване. Без малко, НСО да остане с двама души по-малко, а разследващите „покушението” - без главния обвиняем! Шефът на НСО генерал Тодор Коджейков сподели, че има съмнение за счупена ръка на един от неговите служители, натупан в духа на либералните „ценности”.
Дреми, Бойко, дреми
Конференцията бе временно прекъсната, докато делегатите и гостите бъдат изведени и проверени със скенери за оръжие. Едва след 16,00 ч евродепутатът и зам.-председател на ДПС Филиз Хюсменова дочете доклада на Ахмед Доган и всички, които гледаха телевизия, се удивиха на способността й да декламира текста – дотолкова се бе подготвила за ролята си. След това се заизреждаха съчувствия към потърпевшия и остри порицания към извършителите и поръчителите на това „посегателство срещу демокрацията в България”. Думата взеха председателят на либералите в Европейския парламент Греъм Уотсън, представител на Либералния интернационал, представители на двете основни опозиционни партии в Турция (Народно-републиканската партия и Партията на националистическото действие – бившите „Сиви вълци”), на Конфедерацията на балканските и румелийските изселници и дори на турската общност в Македония. С декларация по въпроса излязоха турското МВнР и президентът Абдула Гюл. Само премиерът Реджеп Ердоган запази мълчание. Запознати твърдят, че е спрял четиримата депутати от партията си в Истанбул, на път за Скопие, когато му докладвали текста на доклада на Доган. Това обяснява защо когато в доклада си говори за флирта на Бойко Борисов с управляващите в Турция, Сокола заявява: „Няма да коментирам морала на чужди премиери”. Сиреч, Ердоган греши, като се съюзява с „идентифицирани летящи обекти от подземния свят”. Разбирай, с Бойко Борисов и компания..
След като Цветан Цветанов и Цвета Караянчева бяха гости на конгреса на управляващата в Турция ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР), отсъствието в зала 3 на НДК на представител на ПСР може да изглежда като признак за охладняване на Реджеп Тайип Ердоган към ДПС. Но осъждането на атентата от страна на президента Абдулла Гюл и на турското МВнР показват, че Турция просто залага на три коня едновременно: на ДПС, на партията на Касим Дал и Корман Исмаилов, и на ГЕРБ. И че Анкара е силно заинтересувана от това българското правителство да привилегирова турската диаспора у нас. В този дух прозвучаха и приветствията на гостите от Турция, адресирани както към електората на ДПС и НПСД, така и към управляващите. Следим, санким, какво става в България и подкрепяме исканията на нашите сънародници (за отмяна на визите; за автоматично административно възстановяване на старите турско-арабски имена; за уреждане на въпроса с пенсиите на изселилите се в Турция и особено за задължителното изучаване на „майчиния” език).
Гостът от ПНД направо предупреди, че преселилите се в Турция не забравят къде са техните корени. Дреми, Бойко, дреми!
Въпроси, изплували от мъглата
Що се отнася до интерпретациите на „атентата” срещу Доган, те пораждат повече въпроси, отколкото отговори. Въпроси, които ще останат да висят в мъгла, както тези около „самоубийството” на Ахмед Емин в „Боянските сараи” на Доган. С тази разлика, че Ахмед Емин го обявиха за психически неуравновесен, докато - според директора на ВМА ген.-лейт. Стоян Тонев, Октай е бил с нормална психика, чист откъм наркотици и алкохол. А според шефа на Института по психология на МВР той не е имал намерение нито да убива, нито да се самоубива. По-скоро е очаквал да бъде разкъсан от либералстващите депесари в залата, за което в прощално писмо предупреждава майка си. За негов късмет гардовете от НСО го изведоха от залата жив. Но дали действията на младежа са били предизвикани от някакъв Херостратовски комплекс да получи известност, дали са политическа поръчка, или са протест срещу нещо? Нека да се запитаме за няколко неща.
Първо, защо социалните мотиви и евентуалното негодувание на младежа от деребейското поведение на Доган и компания се изключват априори? Ами ако младежът е пострадал от „приятелските обръчи” около ДПС? Или ако се е надявал да влезе в ДПС, за да направи пари и кариера, а му е било отказано това да стане даром? Кой, ако не най-просветената млада част от българските турци, ще се осмели да каже „Стига!” на несменяемите лидери на ДПС?
Второ, как човек с криминални прояви в миналото е получил делегатски пропуск за залата в НДК, влизайки там с пистолет в джоба? Делегатите един през друг обвиняваха НСО, без да знаят за писмата на ръководството на ДПС до НСО и МВР от 10.01.2013 г., в които ги уведомява, че хората на НСО ще проверяват само съмнителни пакети, докато пропускателният режим към залата на конференцията ще контролира частна охранителна фирма. Пост фактум, Лютви Местан прочете заключителния абзац на писмата, където адресатите са помолени да осигурят охраната на форума „по компетентност”. А пък НСО и МВР я осигуриха „по некомпетентност”, която не е тайна за никого в България. Некомпетентност, която гълта по 1 млрд. лева на година. Да не говорим за обновения наскоро автомобилен парк на НСО и непрекъснатите искания за по-широки пълномощия, включително правото на нейните служители да арестуват и бият граждани.
Погледнато по-нашироко, не се ли опитва НСО да извива ръцете на обществото, като пренебрегва сигурността на политиците, които трябва да охранява? Не е ли последният пробив в сигурността удар срещу президента Росен Плевнелиев, когото „Дарик радио” обяви за политик на годината? Ами НСО нали е на негово пряко подчинение?!
Трето, след като ДПС не приема действията на Октай за солова акция, а иска международно разследване, за да се разкрият поръчителите, как ще обясни изпращането на „атентатора” с газов пистолет, зареден със сигнални патрони? При това, засякъл три пъти?
Четвърто, ако Октай беше убил Ахмед Доган, как щеше да се измъкне от препълнената зала? Нали с носения от него пистолет не е можел дори да се самоубие?
Очевидно истинската цел на „покушението” срещу Доган е всичко друго, освен неговото физическо премахване. Дори зад 25-годишния пишман атентатор да стоят „тъмни сили” и тяхната цел не е била да очистят лидера на ДПС Ахмед Доган, а само да го сплашат или предупредят, едва ли е останало в тайна намерението му да подаде оставка от председателския пост, поради което някои може да са се почувствали измамени в своите очаквания да бъдат възнаградени за вложените в ДПС „инвестиции”.
Не може ли инсценираното „покушение” да е целяло да откаже Доган от намислената абдикация, или да въздейства върху делегатите така, че да не приемат оставката му? Мафията познава само един начин на напускане на нейните редици – с краката напред! При всички случаи спонсорите на политическия брокер Доган нямаше как да си върнат парите, ако той престане да реди листите и да „разпределя порции”. Опитът Доган да бъде ликвидиран, или снет от пиедестала, би бил безсмислена авантюра, равностойна на отказ от възвръщане на капиталовложенията. Още повече че на стр. 29 в доклада си той заявява, че решението му да се оттегли е категорично и посочва за свой заместник Лютви Местан.
Часове след „атентата” Местан бе избран с пълно единодушие за председател на ДПС. Естествено, без никаква конкуренция. И същите, които твърдяха, че са готови да умрат за Доган, скандираха „ДПС!” след избора на Местан. Кралят е мъртъв, да живее кралят!
Това не попречи на депесарите да се похвалят, че били показали на колегите си от Европа как цивилизовано се сменя лидер на партия...
Кой има полза от неуспешен атентат?
Най-напред полза има този, срещу когото той е насочен. Лошото е обаче, че и другите знаят това, поради което се подхвърлят предположения, че ако не самият Доган, то неизвестно кой от ръководството на движението ще да е бил съавтор на пошлия спектакъл от 19 януари 2013 г. Кръгът на заподозрените може и да се разшири, включвайки дори и тези, които са уж губещи от опита за покушение - управляващите. Погледнато обективно, въпреки депесарските скандирания за оставка на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, не е съвсем сигурно, че герберите губят. Дотолкова е прекипяло на народа от изпълненията на депесарската върхушка. И няма значение, че всичко стана пред погледа на европейските партньори на ДПС и от техните изказвания пролича, че са приели тезата на Доган, че в страната се насажда атмосфера на несигурност, етническо и религиозно противопоставяне, терор и анти-ДПС говорене. И това е една от верните оценка в доклада на Доган.
Както е вярно също така, че при управлението на ГЕРБ “изход от кризата чрез някаква стратегия за догонващо развитие е невъзможен” и че „икономиката на страната е на самотек”. И тази истина е очевидна за всички. С други думи, „икономическото състояние на страната не е просто лошо”. То е отчайващо.
Дотук е, както се казва, онова, което „Нова Зора” може да признае като обективен анализ в доклада на Доган и да се съгласи с неговата оценка. Но нали е известно, че и в най-зловредната лъжа, винаги трябва да има и частица правдопободност. Така и тук – правдивият анализ за управлението на ГЕРБ, изводът за неговата пълна несъстоятелност, играе ролята на подхлъзващ елемент за по-лековерните.
Тезите на Доган за ролята на „етно-религиозните малцинства в Югоизточна Европа”, за „различните скорости на реалната евроинтеграция”, които увеличавали “ценностната дистанция на тези малцинства в рамките на националната държава”, са крайно опасни и неприемливи. Отвъд неприемливостта прескачат и внушенията му за Балканската война и „нейните географски резултати” като нарушение на „историческата справедливост”, на „историческите активи на културните наследства в загубените територии”. Стига се дотам, че Доган услужливо предлага на европейските либерали да възприемат идеята му тези малцинства „да станат генератори на европейската заедност на Балканите”, получавайки „статут на европейско малцинство”, защото те били рискови малцинства в ЕС и Югоизточна Европа.
Езикът на действието е езикът на омразата
Не е сега времето да се правят подробни анализи на доклада на Ахмед Доган, но намекът за „загубените територии, разкъсани от географските резултати на Балканската война”, скритата заплаха в понятието „рискови малцинства” (в смисъл, че могат лесно да бъдат възпламенени), носят разбираемия подтекст, който кара залата с блеснали очи да отговаря с екзалтирания възглас „ДПС, ДПС!” И този възглас трябва да внуши на всички в България и отвъд нея решителността и увереността за постигане на крайната цел, както и едва сдържаната ярост и готовността за нейното осъществяване.
Всеки непредубеден наблюдател би се запитал за България и за българския идеал ли бе насочена емоционалната енергия на тези български граждани, и дали намеците за “Героя-спасител”, който се обръща към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ, не са думи, казани само за да се прикрие азимута на движение на ДПС към целта и неговия идеал. Защото
не винаги правата линия е най-късият път до целта
И залата знае това. Знае, че още не му е дошло времето, но че макар по обиколни пътища, “ние вървим натам! Нека Касим Дал да върви по прекия път! Ние ще стигнем преди него.”
Българите познават коварството на ДПС. Те помнят и възприемания като навременен тогава „депесарски шут” срещу малоумниците на Филип Димитров. И как този шут бе осребрен все още съвсем срамежливо със символично участие на ДПС в реалната изпълнителна власт на българската държава. Това също бе част от непрекия път към целта. Българите помнят хванатите под ръка Костов и Михайлова, Мозер и Савов, и цялата онази погромителна за България гмеж от т. нар. синя идея, и присъединения към тях Доган в онзи мерзък фронт срещу правителството на Демократичната левица. Те помнят тяхната победа, след която България тръгна неспасяемо към Марианската падина на своята разруха. Българите помнят и надеждата, и доверието в “800-те дни” на мнимия български цар и ведно с тях – лъжицата катран, с която бяха комкани: либералният алианс на НДСВ и ДПС. А защото апетитът идва с яденето, стана ясно, че е невъзможно и в 2005 г. да има управление без участието на Доган. Мнозина осъзнаха и провидяха етапите по пътя на ДПС към „заветната цел”, когато две седмици преди изборите през 2009 г. Доган случайно се похвали, че той бил човекът, който разпределя порциите в държавата. На това българинът отвърна с мощна подкрепа за ГЕРБ, и както се казва, сам вкара вълка в кошарата, зер БСП бе част от тройната коалиция.
„Восток дело тонкое”, би казал товаришч Сухов от „Бялото слънце на пустинята”. Така че не е трудно да се надникне и зад хребета на днешните Доганови верни анализи по повод на управлението на ГЕРБ. И българските политици и партии не трябва да се подвеждат по тази правдивост, тя също е маскировка и етап по пътя към целта. Ханджарът между ребрата на БСП още стърчи, но историята учи, че малцина се учат от нея. Иначе щяха да знаят, че всяко общуване с етническата партия, подюрганно спорадично или по изкушение и принуда, води до срамни болести.
Колкото до езика на омразата, ние знаем, че истинският негов израз е езикът на действието. Това, което се случи на 19 януари в НДК, на конференцията на ДПС, отвъд видимостта на бутафорията, в която бе обгърнато, ни кара да посягаме към „Записките” на Захари Стоянов и да търсим онези редове за „ледената гора”, които би следвало да ни отрезвяват.
