• Поетът Андрей Андреев празнува юбилей
Андрей Андреев, поетът, голямото сърце и добрият приятел, закръгли достойна годишнина! Това е великолепен повод да назовем истината - Андрей Андреев е наистина голям поет, голямо сърце и голям приятел. Какво още е, ще кажат и други, но ние в “Зора” сме черпили с едри шепи от невероятното излъчване, от таланта му за общуване, и затова, в битово-епизодичен план, спокойно можем да свидетелстваме, че Андрей винаги сяда на масата на истинските хора, при истинските творци и истинските енциклопедисти на днешния български творчески хоризонт. С присъщата му мекота и естественост Андрей може с часове, и дори много повече, да говори за поезия и поети, да разказва цветно и философски за безкрайните си пътувания в голямата руска страна, да говори за автори, герои и стихове, за изкуството на превода и за изкуството на душата, която ги осъществява... А той не само е пътувал, и не само в Русия, но едни от най-добрите преводи на руски и съветски поети са вплетени в творческата му биография. Сборници като “Калина Алена, калина Черна”, преводи на поети от величината на Константин Балмонт, Георги Иванов, Владимир Соловьов, Сергей Есенин, Булат Окуджава, Михаил Дудин, Владимир Соколов, Евгений Евтушенко, Владимир Висоцки, Юрий Кузнецов, Александър Руденко, който влезе в българската съвременна литература именно благодарение таланта на поета и преводача Андрей Андреев, на Иван Переверзин и на много други руски творци са само част от творческия ареал на Андрей Андреев. И в цялата тази поетична плеяда от големи световни имена самият Андрей блести с таланта си сред най-изящните български съвременни творци.
За жалост, в контекста на днешния ни ден поетът стои дори някак самотно, защото фонът на този вид творчество днес у нас е доста изтънял и още по-трудно е да се каже, че се родее с дълбоките традиции на българското поетично изкуство.
Андрей Андреев е носител и на множество поетични награди. Самият той, както обича да цитира един от своите любими поети Първан Стефанов, е именно „красив чудак”. Около него в родната му Раковица също обикалят прекрасни чудаци, чиито лаконични сентенции за живота и хората със сигурност скоро ще се превърнат в крилати фрази. А самият той проявява невероятен усет и вкус към афористичното описание на съвременния български живот, към метафората, която е винаги готова да отлети от крайчеца на езика... „Вълкът не може да пази стадото. Oстанало е само покорството и онези, които се представят за негови загрижени благодетели и пазачи, рядко отиват при него, защото на светло косъмът им придобива истинския си цвят – сивия”, казва Андрей в едно своя интервю пред Борис Данков. И още – „С големите не бива да се спори. Поетът е прав. Идват такива времена. Но поезия ще има, докато има живот, без нея всекидневието съвсем ще ни прегърби, няма да забелязваме, че освен земя, има и небе. А и по-често се е случвало през вековете в жестоки времена да се създава велико изкуство от гениални несретници. Наскоро прочетох една книга за Рембранд и все още не мога да повярвам, че и той свършва дните си в бедност”... „Един мой учител от гимназията в Кула, светла му памет, казваше, че нехванат крадец е по-голям от министър.” И разбира се, цитира Иля Еренбург – „Мизерията унижава личността и убива таланта”.
Ето и фрагмент от едно силно интервю на Тодор Коруев с Андрей Андреев на страниците на в. „Зора”.
„- Едно твое стихотворение е озаглавено “От миналото не остана нищо”. Най-трудно се тълкува поезията, но все пак обясни финалните редове: “И никого не мога да осъдя, и никому не мога да простя.”
- Стихотворението е написано в началото на прехода, макар че и досега не мога да приема такъв начин на преход. При всеки преход човек взима със себе си нужни му, скъпи, съкровени, а и най-обикновени неща. ...Но нашият преход няма нищо общо с човека, с добродетелите му, с паметта, с човешката природа. Той си е едно разбойничество, разграбване, унищожаване на икономика, култура, хора, отричане на национални ценности, идеали. И всичко това – в края на ХХ век и началото на новото хилядолетие, след трагедиите и натрупания опит от човешката цивилизация... Болните амбиции на хора с недотам доказани качества, опитите да се подменят ценностни системи с фалшификати и особено пораженията върху духа и духовността доведоха държавата до днешното тежко положение, народа ни до бедност, умора и безперспективност. А знаем, че само духът и духовността оставят белези, знаци за разум и цивилизованост. За десетки поколения българи, преминали през войни, недоимък, неразбиране, преследване, като че ли най-голямото упование е била надеждата, че след тях България ще е по-добра, по-справедлива към децата си. А когато видях и чух как някои се опитват да отрекат живота на нашите майки, бащи, баби, дядовци, на цели поколения с труда, енергията, радостите, скърбите, надеждите и заблудите им, написах това стихотворение. Вината за състоянието ни днес не е само на един и двама. Затова и не мога да осъдя никого, но и никому не мога да простя.”
Ако се върнем към упованието и виталността, които обитават вътрешния, духовния свят на Андрей, ще видим, че те имат и съответната топография. Едно от любимите места на Андрей, където се събират поети на ята и откъдето наградените си заминават по родните места, е гр. Кула, а и древната крепост Кастра Мартис. Това е прословутият Кулски поетичен панаир, чиято традиция искрено се надяваме да се проточи далеч в бъдещето! Това не само е омагьосано място от вълните на мерената реч, но и средище на творци, които познават, обичат и винаги аплодират успеха на другия. Сред тези щедри души е и Андрей Андреев. Години наред той участва като жури в различни литературни конкурси, и първенците в тях са поети с висок карат. Неудачи ако има, са малко и изключения.
На Андрей Андреев може да се завижда с бяла завист, защото той е сред щастливците, където със Сизифовски труд съумява да събира и издава едно от последните истински литературни списания в България - сп. “Везни”. Трудът му е достоен за похвала, възхита и съчувствие, защото в комерсиалния релеф на съвременната ни държава и битност на европейскосъюзни членове малцина се сещат за музата, която обича Андрей и той вярно й служи. И тя му се отплаща по достойнство - на верността - с вярност.
Андрей Андреев е изключение в литературната география на България. В Раковица, Видинско, откъдето тръгва пътят му, него го обичат и харесват колеги, близки и приятели. Толкова много са те, че ако изсвири “сбор”, ще се стекат цяла дружина стотина верни другари. А днес, а и винаги, това е означавало много повече от богатството на света!
За Андрей говорят с уважение, и още по-често с обич дори хора, за които поезията е непозната планета, но затова пък със сърцето си те усещат палитрата на истинския художник, добрия магьосник на словото, на стиха, на добрата дума.
Андрей, можем наистина да сме благодарни, че сме заедно, че сме приятели, че обща е надеждата ни, че така ще е винаги! На многая лета, Андрей!
Сред най-ценните подаръци, които поетът получи за рождения си ден на 17 януари тази година, са два тома - прекрасно оформени полиграфически, на изд. „Захарий Стоянов”, - които съдържат нови и станали класика творби - авторски и преводи.
Честито, Андрей, пожелаваме ти крепко перо, ясен поглед и вяра по пътя! На хора като теб съдбата винаги остава длъжница! И в това е магията на живота, пък и на творчеството!
