За нашата страна е от изключителна важност как ще се развиват отношенията между Русия и САЩ през настоящата година. Поради очевидната и вопиюща геополитическа неграмотност на огромната част от т. нар. политическа класа в България, отделните индивиди много трудно могат да открият и осмислят геополитическата проекция на дадено вътрешнополитическо събитие в нашата Родина. Както съм писал и преди, България е част от славяно-православната цивилизация, към която принадлежи и Русия.
Не е особено трудно да се стигне до простичкия извод, че в епохата на регионалната глобализация, така както става по целия свят, е повече от естествено България да бъде в общноста на страните от нейната цивилизационна група. В момента обаче България е член на НАТО и ЕС, които обслужват атлантическия геополитически вектор и полагат огромни усилия за сриването на Руската федерация като зараждащ се мощен евразийски полюс. Не е особена тайна, че ядрото на славяно-православната цивилизация е Русия. Не е случайна и фразата на руския президент, че разпадането на СССР е огромна геополитическа трагедия. До 2000-ата година светът бе еднополюсен и глобален идеологически, културен, политически и икономически „камертон” в света бяха САЩ. Кремъл бе загубил своята геополитическа субектност и РФ се управляваше директно от Вашингтон. Руският външен министър Андрей Козирев почти публично признаваше, че руските национални интереси съвпадат с тези на САЩ.
От тези времена минаха доста години. Президентът Борис Елцин, който методично унищожаваше заедно със своя екип руската държавност и предостави правото на транснационалните корпорации да ограбват природните ресурси на РФ, си отиде безвъзвратно и се превърна в част от черните страници в историята на руския народ. По-ясно казано, България и Русия бяха част от изграждащия се по това време Pax Americana. Ето защо на българска територия нямаше геополитическа конфронтация между атлантическия и евразийския полюс. Последният просто го нямаше на „световната шахматна дъска”, както казва в подобни случаи Збигнев Бжежински. Днес ситуацията е коренно променена!
След идването на власт през 2000 г. на Владимир Путин като държавен глава в Русия, започна процес на бавно и трудно възстановяване на руската държавност и суверенитет. В последно време сме свидетели как Руската федерация все по релефно оформя своята геополитическа субектност. Заявката, че Кремъл лансира и започва да реализира своя проект - Евразийски съюз, накара привържениците на атлантическия геополитически полюс и феновете на „краят на историята” по Фукуяма да се замислят, а и естествено, да бъдат крайно раздразнени. Не усещате ли как риториката от 90-те на миналия век се завръща триумфално в нашите електронни и печатни медии?!
Финансово-икономическата криза по света постави основните глобални фактори в съвсем нова обстановка. Появиха се понятия като „многополюсен свят”. На Балканите започнаха да интерферират различни регионални и глобални чужди проекти, които често не съвпадат с националните интереси на нашата Родина. По отношение на България активно проявяват интерес не само Русия и САЩ, но и страни като Турция, Израел и Германия. Даже периодически Полша се опитва да бъде нещо като „водач” на страните от Югоизточна Европа.
Преди около 3-4 години в частен разговор с активист на една от големите партии в България чух следната реплика - „Докато не отидеш на специализация в САЩ, няма как да попаднеш във висшите ешелони на властта в България”. Трудно е да не се съгласим с въпросната констатация. Преди няколко години тя важеше с пълна сила. Днес обаче ситуацията е динамична. Промените се забелязват постоянно във времето. Сега, в началото на своя втори мандат, американският президент Барак Обама, в своята реч при встъпването си в длъжност, посвети 2000 думи за вътрешнополитическата обстановка в САЩ и едва 150 думи за външната политика на своята страна. Оформянето на геополитическата субектност на Русия автоматично води до поява и увеличаване на геополитическата конфронтация на евразийския и атлантическия полюс на българска територия. Експертите твърдят, че блоковото противопоставяне по време на „студената война” е нищо по сравнение с очертаващата се нео-студена война. Последната обаче не е идеологическо сражение, а автентична геополитическа битка между двата полюса Суша-Вода. Битка, каквато ни я описаха и завещаха бащите-основатели на класическата геополитика.
Човек трябва да е много наивен, ако очаква, че през втория мандат на Владимир Путин и Барак Обама двустранните отношения ще се подобрят. Играта на думи в т. ч. и с понятието „перезагрузка”, което би трябвало да се разбира като нещо от рода на „разведряване”, отпреди около трийсетина години... приключи.
Не е реалистично да се очаква от огромни суверенни държави като САЩ, Русия и Китай да имат общи стратегически интереси. Това е възможно само на територията на някоя трета страна, която създава неприятности на всички големи, взети заедно.
САЩ и Русия могат да имат жизненоважни интереси само ако двете страни са абсолютно еднакви по ресурси и мощ. В този момент това не е налице. САЩ все още си остават най-мощната държава в света.
В последно време битува една заблуда, че Русия вече не се намира в центъра на американската външна политика. И това е така, защото Вашингтон се е съсредоточил в Близкия изток, в Азиатско-Тихоокеанския регион и т. н. През последните години някак си незабелязано се оказа, че трудно може да се намери и един световен проблем, който Вашингтон може да реши без сериозно руско участие или съдействие. Като примери могат да се дадат Иран, Афганистан и т. н. За Сирия да не говорим! Вашингтон е принуден да се съобразява с Москва и да търси взаимодействие с Кремъл.
Геополитическите императиви в международните отношения тотално разбиха близо двадесетгодишния мит, че конфликтите между САЩ и РФ възникват поради отсъствието на стабилни търговско-икономически връзки между двете страни. Тази констатация е вярна само до определена степен. Геополитическите конфликти между големи, суверенни и самостоятелни държави не могат да бъдат отстранени чрез стабилни икономически отношения. Нима в началото на 20-и век между Германия и Великобритания нямаше дълбока икономическа взаимосвързаност? Това не им попречи през Първата световна война да застанат от двете страни на барикадата. Днес няма коментатор, който да не се съгласи, че конфликтите и противоречията между Китай и САЩ се засилват и задълбочават. Стокообменът между двете страни е над 500 млрд. долара. Това не спира Пекин и Вашингтон да укрепват своите въоръжени сили и да предвиждат в близко бъдеще първите въоръжени сблъсъци между тях.
Тези дни Алексей Пушков, председател на комитета по външна политика към Думата на РФ, направи много важно заявление. Той каза: „Русия преформатира отношенията си със САЩ: прекратено е вече трето двустранно споразумение за последните шест месеца. Разделяме се със зависимостта от „държава номер 1”.
От американска страна нещата не звучат по-оптимистично. Експертът Сттивън Коен публикува на 21 януари 2013 в „The Nation” един доста песимистичен текст, касаещ отношенията между Русия и САЩ. Според него американският управляващ елит е възстановил съществуващия от много години консенсус относно традиционно враждебната политика на Вашингтон спрямо Кремъл. Стивън Коен посочва като негативен пример сервилността на американските медии спрямо управляващите в Белия дом. Той подчертава, че американските журналисти тотално са подминали огромните студентски демонстрации през декември миналата година в подкрепа на Владимир Путин. В САЩ единствено бяха отразявани проявите на опозицията, която е против руския президент.
За България идват тежки времена. Геополитическата конфронтация между постоянните глобални фактори ще се засилва на българска територия. За националноотговорните политици има две опорни точки. Първата, цивилизационното наследство на нашите прадеди. Втората, националните интереси на България.
София, 31 януари 2013 г.
