• Тържество на народната воля на четвъртия в българската история всенароден референдум
На 25 януари т. г., в предаването на Би ти ви „Тази сутрин”, гостува министър-председателят на държавата, за да дообясни позицията си по референдума за развитието на ядрената енергетика в неговата България.
Във връзка с цената на строителството на АЕЦ „Белене”, за първи път от месеци и години бе разискван въпросът за меморандум, резултат от разговори между Бойко Борисов и Сергей Кириенко, генерален директор на „Росатом”, с участието на финландския концерн “Фортум”, през октомври 2010 г. Меморандумът бе подписан на 30 ноември 2010 г. от генералния директор на НЕК Красимир Първанов, “Фортум” и “Росатом” в присъствието на тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
В този меморандум за разбирателство и сътрудничество цената на двата блока на АЕЦ „Белене” е фиксирана на 6.298 млрд. евро. Тъй като тази цена значително се различава от пропагандната цена от 10.5 млрд. евро, с която ГЕРБ в продължение на месец доказва икономическата нецелесъобразност на проекта, неизбежно възникна спор между министър-председателя и водещите на предаването Анна Цолова и Виктор Николаев. Спорът е за значението на понятие „меморандум” и за характера на документа, който се обозначава с него.
Липсата на правна култура, когато не се демонстрира, е личен проблем, или ако предпочитате, въпрос на свободен избор. Но когато журналисти и политик, с претенции да ръководи самостоятелно държавата, не успяват в ефир да се разберат по съдържанието на понятие, което използват, за да изразят мислите си, нещата придобиват значението на характеристика.
Меморандумът е понятие на международното право, характеризиращо се с няколко елемента: той е в писмена форма, отразява в сбита, но изчерпателна форма резултатите от водени разговори във връзка със сделки или намерения за постигане на споразумения по въпроси от взаимен интерес на страните, участващи в разговорите. Целта на записаното е да се фиксират точно позициите на страните, по които има съгласие или съществуват разногласия.
Меморандумът не е договор, но той съдържа становища, по които има договор или постигнато съгласие между страните. Когато в един меморандум две страни запишат, че цената на АЕЦ „Белене” е 1 (едно) евро, това означава най-малкото две неща: че двете страни имат общо и недвусмислено съгласие по съдържанието на понятията „АЕЦ “Белене” и „1 (едно) евро”. Ако запишат, че един гьол струва 6.3 млрд. евро, това означава, че влагат едно и също разбиране в понятията „гьол” и „6.3 милиарда евро”.
Меморандумът няма и не може да има друг смисъл и предназначение. Етимологията на думата е от френското “memoire” – памет. Съдържа в себе си понятието „мемо”, което в българския език е познато като „паметна записка”, близко е по съдържание до меморандума, но се изготвя от едно лице и служи за подсещане за същността на водени разговори и поети ангажименти, без да обвързва или задължава някого.
Опитът на г-н Борисов да убеждава водещите и зрителите, че с подписването на меморандума не бил поемал никакви ангажименти, тъй като това не било договор или задължителен за двете страни документ, доказва единствено обратното - че той е мислел, че поема ангажименти.
А истината е, че и двете страни са се съгласили и приели, че цената на АЕЦ „Белене”, ако се строи, ще бъде 6, 298 млрд. евро по разчетите на руската страна.
Най-същественият въпрос
Бих искал да поздравя водещите на предаването за плахия въпрос, отправен към г-н Борисов. Въпрос, който очаквах да чуя от месеци, адресиран и към говорителите на яростната антипропагандна кампания, провеждана от партия ГЕРБ, а именно: „ако меморандумът не е документ, то какъв документ е писмото на RWE?” Разбира се, отговор на въпроса не последва, тъй като е невъзможно едновременно „душата да е в рая и онуй нещо да е в онуй място...”.
Би било добре Би ти ви, Софийският университет или БАН, която управляващите спонтанно припознаха за свой съюзник, да организират образователни курсове по елементарни понятия на международното право, за да разберат най-сетне 240-те статисти в Народното събрание и десетките министри в Министерския съвет, партийните активисти и техните клакьори каква е разликата между „споразумение” и „договор”.
България е участвала в изготвянето и е страна по Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. Ето и текстът, който е ратифициран и има предимство пред всички вътрешноправни норми и разсъждения на тази тема, съгласно чл. 5, ал. 4 на Българската конституция: чл. 2, озаглавен „използвани термини”, т. 1, буква „а”, гласи: „договор” е международно споразумение, сключено между държави в писмена форма и регулирано от международното право, независимо от това дали такова споразумение се съдържа в един документ, в два или в няколко свързани помежду си документи, както и независимо от конкретното му наименование”.
Тъй като гласуването на референдума приключи, резултатите от него са известни, бих искал да коментирам някои понятия, които пишман-политици, въздържам се да използвам по-ярка дума, използваха, коментирайки резултатите от референдума.
Коментари чухме от една блондинка, в чиято компания едва ли някой би искал да остане насаме, но „мъжките блондинки”, които се надпреварваха да изглеждат умни, я надминаха по невежество.
Резултатите са такива, каквито ЦИК съобщи – 80 % от българските избиратели не гласуваха и 20.22 % гласуваха. От гласувалите, съгласно преброителите, 60.6 % са гласували за развитие на ядрената енергетика, и 37.97 % - против. Съгласно член 23. (1) от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) резултатите от референдума биха били задължителни за всички органи на държавната власт и управление, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание. Предложението предмет на референдума се счита за прието, ако с „да” са гласували повече от 50 % от участвалите избиратели.
По силата на тази разпоредба резултатите от проведения референдум не са задължителни за държавните институции, тъй като в него взеха участие по-малко от 4 млн. и 345 хил. български граждани, колкото са участвали в изборите за Народно събрание през 2009 г. Ал. 3 на същата разпоредба внася изключително съществен коректив, отнасящ се до резултатите от референдума, в случай че в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от всички граждани с избирателни права в държавата. В този случай, ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52 от същия закон. Съгласно тази разпоредба самият закон предвижда минимален праг от 20 % от всички български граждани с право на глас да се явят пред урните, за да се задейства предвидената процедура.
Законът изобщо не се интересува по какви мотиви останалите 80 % от българското население с право на глас не са участвали в референдума, имат ли мнение по предмета на референдума и как биха гласували, ако бяха гласували.
Законът казва - гласувалите 20 % имат права, те са изразители на мнението на всички гласоподаватели, които са имали право на глас и държавните органи са длъжни да се съобразят с тяхното мнение.
И тук започва голготата
за онези, които се изправиха пред целия български народ и в качеството си на партийни лидери, или оглавяващи инициативни комитети, и които проявиха не само невежество, но дълбоко презрение към правото на вярна информация, към законността и здравия разум. Сред тях имаше и демократично изпълзели професори, доценти, социолози, коментатори, нахлузили замъгляващите съзнанието очила на отрицанието.
Какво предвижда член 52? Няколко задължителни стъпки.
На първо място, съгласно ал. 1, органите, от които зависи решаването на въпроса, предмет на референдума, са длъжни да разгледат направените предложения, в случая - да разгледат въпроса за „развитие на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала”. На второ място, същата алинея задължава същите органи, в тримесечен срок от връчването на подписката, да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение. Текстът не допуска алтернативни решения – съобразяване или пренебрегване резултатите от референдума, а изисква приемането на мерки за неговото изпълнение, а ал. 3 ги задължава в същия тримесечен срок писмено да уведомят инициативния комитет за провеждане на референдума за приетите мерки.
Такава е правната рамка, която определя резултатите от проведения референдум и действията, които държавните органи на власт и управление задължително трябва да предприемат, за да уважат и удовлетворят мнението на гласувалите с „да”.
И на този фон на какво станахме свидетели, драги сънародници? Чухме от устата на министър-председателя, на неговия заместник, на хора, чиито мнения и разсъждения са в състояние да превърнат понятието „български политик” в обида, че 80 % от българския народ, чрез негласуване, отхвърлил референдума за АЕЦ „Белене”! Чухме, че малцинството, гласувало с „не”, било показало какво българският избирател иска. Дори чухме, че гласувалите с „да” показвали оглупяването на българина!
„Аз съм дълбоко огорчен от този резултат, не ни прави чест като страна, че сме толкова изостанали в мисленето си”, заяви Иван Костов. Вярвам, добре разбирате, че господинът изключва себе си от компанията на българите. Единственото, което не чухме цялата вечер на изборите, бяха аргументи в подкрепа на едната или другата теза. И анализ, съобразен с разпоредбите на закона.
Да си припомним „забравеното”
Бих искал да завърша тази бележка с припомняне на няколко елементарни правила при отчитане на гласовете при избори, или при каквото и да е гласуване.
При наличието на кворум изборите се считат за валидни, ако в тях са участвали минимум или повече от предвидения кворум гласоподаватели. В закона за референдумите, както стана ясно, има два кворума: единият е привързан към броя на участвалите избиратели в последните избори за Народно събрание, и другият е фиксиран на 20 % от броя на всички български гласоподаватели.
Ако няма предвиден кворум (а такъв няма за изборите на органи на държавната власт и управление в България), и двама участници в изборите биха могли теоретично, тъй като няма законови пречки да изберат цялото Народно събрание, ако гласуват с „да”.
От столетие е известно, че при гласуване печели онази теза, която е събрала повече от гласовете на участващите, независимо дали преобладаващият брой е със знак „да” или „не”.
Въздържалите се, както и негласувалите са винаги гласове в полза на мнозинството, независимо дали това мнозинство се формира от гласовете „за” или „против”. Ако в българския референдум повече от 50 % от участвалите над 20 % от избирателите бяха гласували с „не”, едва ли в главите на същите политици (не можем да дадем гаранции за техните опоненти) щеше да пропълзи идеята, че 80 % от неотишлите до урните български гласоподаватели всъщност са подкрепили строителството на АЕЦ „Белене”. Подобен начин на разсъждение е характерен за политически олигрофени, лишени от елементарно личностно достойнство и презиращи дълбоко собствения си народ.
Две изказани съждения от министър-председателя, непосредствено след приключване на гласуването на референдума, изразяващи разбирането му за ролята на 80-те процента негласували български граждани, свидетелстват за сериозен дефицит на мисловен капацитет в непосредственото му обкръжение, внушило му тези мисли. „Станишев ни помогна да не се подпише повече за АЕЦ “Белене”... с организирането на този референдум завинаги зачеркна проекта...” С ниската избирателна активност българският избирател показа, че има “политически нюх и усет”.
Отказът на един политик да положи усилия да се освободи от инерцията на популизма, често го водят до потвърждаване на тезата, която отрича. Защото 80-те процента от българите, неучаствали в референдума, упражнявайки законното си право да се въздържат, делегираха правата си на мнозинството, отговорило с „да” на въпроса, предмет на референдума, да реши съдбата на АЕЦ „Белене”.
Първото нещо, което правителството, по искане на инициативния комитет, трябва да направи, е да поднови преговорите с „Росатом” за продължаване на строителството при условията на подписания меморандум от 30 ноември 2010 г. А писмата, които „министър” Добрев, откри в един кашон, да бъдат прибрани обратно в кашона, като г-жа Капон бъде наета за кашоно-охранител...
В заключение
„Росатом” получава уникалния шанс да построи най-модерната, безопасна, съвременна и икономически изгодна атомна електроцентрала в Обединена Европа и в света, гарантирайки повишаване благосъстоянието на българския народ от първия ден на пускането й в експлоатация. Обединена Европа, от своя страна, предстои да се убеди в ползата от постиженията на руските учени в областта на ядрената технология за бъдещето на целия континент.
Очаква се приемането на мерки от управляващите, съгласно повелите на закона. Всякакви други разсъждения и умувания биха били израз на партийни пристрастия, неуважение на реда, пренебрежение на волята на целия български народ, който с мнозинство от 60.6 % срещу 38 % заяви твърдото си убеждение, че строежът на АЕЦ „Белене” трябва да продължи.
Христо ТЕПАВИЧАРОВ
бивш началник на отдел „Договорен и правен” в Министерство на външните работи
29 януари 2013 г.
