Че в Европа не ни обичат, си го знаем. Свикнали сме дипломати, политици, еврочиновници и обиковени “наблюдатели” да се надпреварват да хвърлят кал по лицето на България. Но интервюто на бившия зам.-посланик на Германия в София, а по късно посланик в Скопие Клаус Шрамайер, публикувано в “Дойче веле”, надхвърля всичко. Върху каква тема се е разпрострял немският дипомат? Естестевно, върху българо-македонските отношения. Четеш и не вярваш на очите си. Защото ругателствата на хер Шрамайер нямат нищо общо не само с дипоматическия такт, но и с обиковеното възпитание. Да наречеш българо-македонските пртиворечия “невропатология”, а самите българи и македонци “тясно скроени дебелоглави провинциалисти”, е подходящо за езика на уличен агитатор, а не на служител на германското Външно. Шрамайер може би е прав, че и от двете страни на границата липсват държавници с дългосрочна визия за двете страни, за региона и за Европа. Но кой според него все пак е виновен за проблема? Преди всичко България, казва той, която използвала “по-остър и арогантен език спрямо Скопие”, и най-вече обвиненията, че Скопие крадяло българската история. “Но кой е дал на София правото да се разпорежда с историята като със своя собственост?” - задава риторичен въпрос германският дипломат. И определя това поведение като “исторически шовинизъм”, сравним с полските претенции към източногерманските територии от времето на комунизма. И излиза, че за германците някогашинте Източна Прусия и Силезия са бивши немски земи, а Македония не е бивша българска такава!? Ами да прочете какво е казал неговият велик сънародник Бисмарк пред картата от Сан-Стефано: ”Да, това е България!”
И какво предлага хер Клаус? Ни повече, ни по-малко България да се откаже от 3 март като национален празник! И да се пренапише и интерпретира общата история на двете страни, като най-добре би било за целта да бъдат поканени и независими експерти от чужбина. А как би изглежда такава “пренаписана” история, е ясно от следващото безумно твърдение на германския дипломат, че България е длъжник на Македония. Защото, видите ли, “след двете Балкански войни, довели до загубата на Вардарска Македония, през двата окупационни периода (Първата и особено Втората световна война) София не само не се отнасяла братски със Скопие, а дори точно обратното”.
Тук хер Шрамайер вече направо се е оплел като пате в кълчища в собствените си манипулации. Той хем признава, че България е загубила Вардарска Македония, хем говори за някакви дългове към Скопие!
По-добре да вземе да прочете колко пътища, мостове, болници и училища са построени от “бугарските окупатори”. Чийто съюзник в тези войни май че беше Германия, която наистина е длъжник на твърде много страни на Европа заради Втората световна война.
Като всеки добър инсинуатор, Шраймер се позовава на “разумните български политици”, начело с Желю Желев.
Ами, както се казва, коментарът е излишен.
Самото интервю завършва с апокалитичната метафора, че “вълците отново вият край Вардар”. Ако трябва да влезем в тази стилистика, водачът на глутницата, надаваща антибългарски вой, е самият хер Шрамайер.
