Анализирайки ситуацията в Русия, неведнъж съм говорил за това, че либералните идеи в съвременната история на Русия нямат перспективи в обществото. И преди всичко е свързано с това, че именно руските либерали извършиха двете най-основни престъпления през последните десетилетия: те проведоха тотално престъпна приватизация и с нейна помощ си създадоха не по-малко тотално корумпирана държава. Това, че част от тях в крайна сметка са били отстранени от държавната хранилка, няма особено голямо значение. Но не бива да се подценява днешното значение, ролята, която имат в определянето на финансово-икономическата политика и реформите на държавата: достатъчно е да отбележим само реформите в образованието и здравеопазването какво голямо значение имат.
Същевременно външният фактор се оказва за тази група значим и доста позитивен. В епохата на Клинтън и първия мандат на Обама във властта на САЩ тази група беше пряко причастна към мошеническите действия по време на приватизацията (достатъчно е да споменем Л. Съмърс и неговите „колеги”); по времето на Буш групата приятели на руските либерали продължаваше да контролира Международния валутен фонд, Световната банка, системата на Федералния резерв на САЩ, пък и много други институции. Така че въпреки тоталната ненавист на народа, да се направи нещо с тази група, беше невъзможно.
А днес ситуацията вече е различна. Аз вече писах за това и ще пиша в прогнозите си за 2013 г., но може да се направи следният извод и без споменаването на основания: днес, в условията на нарастващата финансово-икономическа криза, либералните финансисти постепенно и все по-явно губят властта в основни страни по света, преди всичко в САЩ. И възниква въпросът: има ли либералната идея в тази ситуация перспектива в Русия, с оглед на това, че думата „либерал” все повече и повече се асоциира в обществото с думата „крадец”?
Разбираемо е, че за запазването на тази група, която е най-близка към съвременния западен истаблишмънт от целия руски политически спектър, трябва нещо да се направи. Но всички опити нещо да се реформира, неизменно са опирали до приватизацията, която е станала свещена крава за руските либерали. Затова съвсем очевидно е, че да се реформират либералите сами, отвътре, в Русия, няма да съумеят, и следователно рано или късно, ако някой не им помогне, ги очаква неминуемо позорен край.
И ето в „Новая газета” (ще напомня, че това е една от либералните трибуни, именно що се отнася до политиката) се появява статия на някой си В. Пастухов, както се отбелязва във вестника, „доктор на политическите науки, St. Antony College, Oxford”. Ще цитирам следното: „Защо децата не успяха да направят онова, което успяха техните бащи? Ще си позволя да предположа, че това се случи, защото бащите предадоха именно онази революция, която те извършиха. Те размениха свободата срещу приватизацията и по този начин избраха за най-новата история на Русия онази съдба, която тя заслужава. Приватизацията е първороден грях на антикомунистическата (либерална) революция в Русия. Без да се разкае за това, Русия никога няма да може да се върне обратно в руслото на конституционното и демократичното движение. Именно варварската, равностойна на социално безнравствена и икономически безсмислена приватизация прекъсна за дълги десетилетия вярата на руския народ в либералните ценности”.
Този автор отбелязва и още една теза, която неведнъж сме обсъждали и която винаги е вбесявала руските либерали: „Ако ще търсим истински революционер в този смисъл, то това ще бъде Брежнев, по времето на който се случват кардинални промени в положението на „съветското дворянство”, което се отделя от държавата и осъзнава своите особени (частни) кланови интереси. Основният интерес е в това да защитиш фактическото право да се разпореждаш с държавното имущество като със свое собствено. Приватизацията беше онзи начин, чрез който съветският елит съумя да превърне своето „право де факто” в „право де юре”.
Появата на такава статия мога да оценя само като указание, че: Западът е разбрал, че трябва спешно и бързо да отглежда в Русия „нови” либерали, които не само принципиално не са съгласни с приватизацията, но също така са готови да получат мандат на доверие от народа и да станат едни от основните лица, борещи се с нейните последствия. В статията има и други конкретни съображения какво и как може да се направи, въпреки че това не е толкова важно. Важно е това, че за инструмент за възстановяване на либералните идеи на политическото поле на Русия се предлага да бъде използвано още едно „страшилище” за либералите – национализацията. Между другото, не е изключено това да е направено, за да може държавата да плати със свои пари всички провали на либерал-реформаторите: както в реформата за жилищното настаняване (от руски ЖКХ - Бел. ред.), така и в енергетиката, и в реформата на пенсионната система... Както се вижда, липса на реформи при либералите просто няма.
Към кого обаче е адресирана въпросната статия, засега не е много ясно. Тъй като, още веднъж повтарям, ако има желание да се реабилитира либералната идея, трябва да се търсят „нови” либерали, което ще бъде доста сложно начинание в съвременна Русия. Западът, разбира се, има ресурси, с които може да купи част от хората, но въпросът е как да бъдат въведени в съвременния руски истаблишмънт? Да бъдат назначавани чиновници в съвременна Русия директно от Лондон или Вашингтон, както това е било през 90-те години, днес е някак си трудно осъществимо.
Не изключвам, че точно затова Западът ще тръгне да се договаря с Кремъл, който днес реално има нужда от либералната групировка. От друга страна, аз много-много не разбирам какво и как става в днешната либерална групировка (т. е. „старите” либерали), която заедно с другарите олигарси отчаяно ще се бори за своите места и привилегии. И тук не може да се мине без национализация: както ни е учил един от идейните им вождове, Березовски, по-лесно е да се приватизира управлението на държавните предприятия, отколкото самите предприятия.
Струва ми се, че единственият вариант засега това е закон за лустрация, който ще забрани всякаква държавна, преподавателска, възпитателна дейност на всеки, който е бил свързан с приватизацията (по-точно служители на Държавния комитет по имуществото и Министерството на имуществото през 90-те – началото на 2000-ата г., както и част от служителите на други министерства, правителствения апарат, регионалната администрация и администрацията на президента), а също така нейните бенефициенти. С други думи, цялата престъпна прослойка – и по замисъл, и по изпълнение, и по закон. (Приетите от Върховния съвет закони бяха просто игнорирани.)
Разбира се, днес това е просто невъзможно, но нали и през 1982 г., да кажем в Чехословакия, също много неща трудно можеше да си ги представим. Не минаха обаче и 10 години...
Няма съмнение, че след приемането на такъв закон въпросът за собствеността ще бъде вече вторичен. Тук също ще се наложи да правим нещо, но в работен ред и отделно по всеки принципиално важен обект. Най-интересното все пак е това, че тази тема се появява в либерален дискурс. Какво ще се случи занапред – времето ще покаже.
Тук има два варианта. Първият е темата тихо да изчезне и да отшуми. И този вариант за мен сякаш е най-вероятният. Но ако притискането от Запад бъде достатъчно силно, а неговото желание да запази в политическата система на Русия принципиално ориентирана към него авторитетна група бъде достатъчно ярко изразено, тогава темата ще бъде развита, а и в процеса на това развитие в либералния лагер ще се появяват нови персонажи.
Ще могат ли те да избутат старите – е отделен въпрос. Както вече отбелязах, струва ми се, че уповавайки се на изказаните в статията тези, няма да мине без строги варианти като закона за лустрацията. Между другото, „новите” либерали това изобщо не ги интересува: те, най-вероятно, ще излязат чисти по отношение на приватизацията. Но дали ще могат тези нови хора да стигнат толкова далеч, че да им позволят това? Времето ще покаже.
Самата поява на такава статия, като публикуваната в „Новая газета” обаче, говори за това, че Западът, по-скоро е пенсионирал „старите” руски либерали окончателно и безвъзвратно. След появата на такава статия те няма да могат да премълчат темата за престъпната приватизация (която самите те не са повдигнали!), като я заменят със стандартни гайдаровски бръщолевеници за „опасността от възраждането на комунизма”, с която те уж се борили чрез осъществяваната от тях приватизация.
Превод: Вяра Николова
* лустрация (от лат. lustratio – изчистване чрез жертвоприношения) - вид политическа цензура
