Атентатът на летище “Сарафово” през миналата година постави България в много деликатна ситуация. Страната ни бе подложена на огромен външен натиск незабавно да посочи като извършител на атентата “Хизбула”. Множество експерти от Израел получиха достъп до българските медии. Те недвусмислено обработваха българското обществено мнение, че извършител на кървавия акт е ливанската групировка “Хизбула”. Самият премиер на Израел почти час след атентата в Сарафово бе категоричен, че извършител на терористичния акт е въпросната ливанска групировка.
Група български експерти около знакова фигура, бивш служител на ЦРУ, посочиха за извършител даже сирийските специални служби. Бившият директор на НРС ген. Кирчо Киров в едно интервю миналата година посочи “Ал Каида” за най-вероятен извършител на терористичния акт на летището край Бургас. Прави впечатление и фактът, че арабите с българско гражданство, които имат постоянен достъп до големите български медии с коментари по случая също предлагат взаимноизключващи се версии. Иракчанинът Мохамед Халаф категорично „доказваше”, че правилната „писта” е “Хизбула”, цитирайки по радио “Хоризонт” „високопоставен източник от българските специални служби”. От друга страна, палестинецът Мохд Абуаси твърди точно обратното, и то само преди около седмица в интервю за в. „24 часа”. Абуаси категорично заяви, че “Хизбула” няма нищо общо с атентата в Сарафово.
Халаф и Абуаси многократно повториха пред българското обществено мнение своите взаимноизключващи се версии на случилото се край летището в Бургас.
От българска страна сред управляващите се наблюдаваше едно шизофренично поведение и взаимно противоречащи си публични декларации. Играещият ролята на български външен министър Николай Младенов се вживя силно като „говорител” на израелското външно министерство. Той периодично и категорично насочваше българското обществено мнение по „пистата” “Хизбула”. От своя страна, премиерът Бойко Борисов бе достатъчно хлъзгав и по възможност избягваше да влиза в пространни анализи относно случая в Сарафово. Премиерът най-често повтаряше, че „засега няма категорични доказателства за това, че “Хизбула” стои зад терористичния акт на летище “Сарафово”.
Трябва да се има предвид, че посочването на “Хизбула” за извършител на терористичния акт на летище “Сарафово” има много ясна геополитическа проекция и обслужва релефно националните интереси на Израел, и по-точно на властовия център около премиера Нетаняху. Последният е известно, че има обтегнати отношения с Барак Обама, тъй като в предизборната президентска борба в САЩ той подкрепи Мит Ромни.
Израел е силно заинтересован групировката “Хизбула” да бъде посочена за извършител на атентата в Сарафово. Тел Авив се стреми енергично да въвлече САЩ във въоръжен конфликт срещу Иран. Нетаняху продължава да говори за заплаха от иранско атомно оръжие. От друга страна, САЩ съобщиха, че Техеран „рязко е забавил” своите изследвания в ядрената област Проблемът е, че още преди Нова година се прокрадна информация, че между САЩ и Иран са започнали тайни преговори. Това послужи и като логично обяснение за това, че Иран продължава да строи газопровод Иран-Ирак-Сирия-Ливан (с изход на Средиземноморския бряг). Без договорки на Техеран с Вашингтон това е невъзможно и е лишено от всякаква логика.
Тези дни в доста световни сайтове излезе информация, че в действителност иранците преговарят с американците за доставка на ирански природен газ в Европа. Все пак първоначалната версия на газопровода „Набуко” бе той да се пълни със „синьо злато” от Иран. Към 25-и февруари в Казахстан ще се състои поредното заседание на „шесторката” и Иран по въпроса за ядрената програма на персите.
На 12 февруари се очаква да бъде решен и въпросът с допускането на инспектори от МАГАТЕ на военния обект Парчин. Новият държавен секретар Кери, който смени Хилари Клинтън, има реален шанс да постави ново начало в отношенията САЩ - Иран и да промени силно „пейзажа” в региона.
На този фон става ясно, че елиминирането на генерал Петреус като шеф на ЦРУ и архитект на войната, която наблюдаваме до този момент в Сирия, е прелюдие към нова американска стратегия в Близкия изток. Заместникът на Клинтън в Държавния департамент, Кери, по данни от израелската преса (в. “Маарив”) е привърженик на преговори с Иран и на такива даже с “Хамас” и “Хизбула”. Да не забравяме, че “Хамас” - това е клон на Мюсюлмански братя в Палестина.
Към този момент в “Хизбула” имаме оформени две течения. Първо, в подкрепа на Башар Асад. Второ, настояващо “Хизбула” да се съсредоточи върху собствените си проблеми и да се дистанцира от Дамаск.
Накратко, има сериозни основания да се приеме, че САЩ са на път да преминат от план „А” в Близкия изток към план „Б”. Последният предполага постепенно дистанциране от Катар и Саудитска Арабия, както и от Турция и търсене на диалог с Техеран. Стратегическата цел на Вашингтон е и заместването на “Газпром” от Иран като доставчик на природен газ в Европа. Това е основната причина Израел да бърза да осуети план „Б” на САЩ, който изключва военни действия срещу Техеран.
Атаката на 30 януари т.г. на израелски самолети върху обект около Дамаск и терористичният акт в Сарафово, при условие, че се посочи, че извършител е “Хизбула” имат релефна геополитическа проекция в полза на Тел Авив и целят сриване именно на план „Б” на Вашингтон.
Тук е важно да се отбележи, че бившият екип на Хилари Клинтън работеше по план „А”, а тези, които идват на смяна заедно с Кери, започват да реализират план „Б”. Това е причината от Вашингтон да идват периодично разнопосочни сигнали. Осъществяването на втория план „Б” определено ще стабилизира Башар Асад на неговия пост. Така че атаката на израелските ВВС срещу обект в Сирия край Дамаск на 30 януари няма военна цел. Целта на полета на израелските самолети е провокация с цел предизвикване на Сирия да отговори, после да се включи Иран и накрая САЩ да бъдат принудени да се намесят с военна сила.
В цитирания контекст може да се обясни и неочакваното нарушаване на мълчанието на Негово Величество Ага хан (шейх Карим ал-Хусейн - Ага хан Четвърти. - Бел. ред.) по отношение на Сирия. Лидерът на измаилитите е изключително многопластова фигура. Освен че разполага с огромен финансов ресурс и ръководи общността на измаилитите, той е роднина на британското кралско семейство, и на висшето германско общество. Тези дни Ага хан подкрепи правителството на Башар Асад.
Ако е верен по-горния анализ може да се очаква намаляване на напрежението вътре в Сирия и ръст на антиизраелските настроения в арабския свят.
На стр. 4
От стр. 3
Ключова страна ще бъде Египет, където бушуващата „енергия” на площада “Тахрир” ще трябва да се успокои с твърди репресии, или да се потърси „външна” изява, която да свали насъбралото се огромно напрежение.
Позицията, че до този момент българските служби не са получили категорична информация, даваща предимство на определена „писта” по случая „Сарафово”, е най-изгодна за България. Още повече че това е най-вероятно е самата истина по казуса.
Стана ясно, че категорични доказателства за това кой е извършителят на терористичния акт в Сарафово... няма! Ако София посочи чисто политически “Хизбула” за извършител на терористичния акт на летището в Сарафово, ще постави България в тежка ситуация. София ще влезе категорично в противоречие не само с известните до този момент поддръжници на Сирия и Иран като Китай и Руската федерация, но е много вероятно да се окаже сред тези страни, които работят за сриването още в самото начало на американския план „Б” в Близкия изток. Става ясно, че Франция и Германия също имат своето особено и различно мнение по начина, по който се третира “Хизбула”.
В региона около Сирия може да се очаква засилване на иранските позиции. Не става въпрос за победа, а сериозна промяна на баланса на силите в Близкия езток. Посочването само на „въоръженото крило” на “Хизбула” като извършител на случая в Сарафово, не променя много нещата за България. Ползването на британската формулировка за двете опции на шиитската групировка в Ливан е удобна за страни с регионален и глобален геополитически код. Все пак докато Осама бин Ладен бе жив, неговата „фирма” “Ал Каида”, която и днес подобно на “Макдоналдс” я ползват на франчайзинг, имаше официален офис в Лондон. В него всеки, който желаеше и имаше съответния ресурс, можеше да се договори за интервю с известния терорист.
Предполагам, че от тези любопитни факти става ясна и една друга сериозна разлика между София и Лондон.
След провеждането на 6 февруари т.г. на консултативен съвет за национална сигурност при държавния глава бе публично демонстриран разнобой в управляващия екип на ГЕРБ. Опозицията също не пожела да застане до Цветан Цветанов, който по време на последвалата пресконференция обяви, че посредством „обосновано предположение” обвинява “Хизбула” за извършител на терористичния акт в Сарафово.
Вътрешният министър Цветан Цветанов и хората около него играха за Израел и за план „А” на Вашингтон, а президентът Плевнелиев не подкрепи изявите на силовия вицепремиер и по-скоро се показа като привърженик на план „Б” на САЩ за Близкия изток. Главният прокурор Цацаров също обърна внимание, че ние не сме готови още за съд по случая.
Въобще у нас отново стана ясно, че се прави пореден опит да се прескочи българския парламент и неговите правомощия да се прехвърлят този път на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.
Планът „Б” на Вашингтон е далеч по-добър за националните интереси на България, която не решава в никакъв случай свои жизненоважни проблеми в региона на Близкия изток, а като се набърква в конфликта, може да си навлече доста неприятности... пък от някои от тях Господ да ни пази!
7 февруари 2013 г.
