„Всички събития в историята се случват по два пъти...” - твърди немският философ идеалист Хегел. Към това съждение Маркс добавил: „първия път като трагедия, втория – като фарс”. Възстановеното предаване „Всяка неделя” е живото потвърждение на тези гениални философски прозрения. На 3 февруари 2013 г. водещият Кеворк Кеворкян разговаря с началника на премиерския кабинет Румяна Бъчварова по тема, която едва ли оставя без сън и два процента от българските граждани. А именно: „Как се пази премиер?” Събеседниците приличаха на древноримските авгури, които докато гадаели за бъдещето, не смеели да се погледнат един друг, за да не се разсмеят.
Непосветеният в заговора зрител трудно би могъл да реши кой от двамата е началник на кабинета на Бойко Борисов и кой е журналистът. Такова единодушие може да се обясни само по един начин: и двамата се хранят от една и съща могъща ръка! Затова беседата им протече като критика към правителството на Станишев и възхвала на управлението на Борисов. Но г-жа Бъчварова, бивша социоложка „на повикване”, пресоли манджата. Първо, заяви, че не се вижда алтернатива на нейния работодател; второ, обяви неговия кабинет за най-надпартийния, понеже само двама от министрите в него били членове на ГЕРБ. Какво значение има партийното членство на министрите, когато и правителството, и парламентът, и „независимите” трета и четвърта власти са функция на падишаха, който по съвместителство е и председател на управляващата партия? Дори чалгаджиите започнаха да възпяват партията ръководителка и нейния лидер.
Не, премиерът слънце не е диктатор, за какъвто го обявява опозицията. Той е султан по природа и стечение на обстоятелствата. И също като някой османски падишах избира, назначава и уволнява везирите, сиреч министрите. За съжаление, не може да уволни и обезглави великия везир, т. е. министър-председателя, понеже той лично заема този пост „под прикритие”. Очевидно не може да смени и двамата си заместници Цветанов и Дянков, нито да екзекутира низвергнатите министри. От сменените за 3,5 години министри само бившият здравен министър Божидар Нанев застана пред Темида с обвинение, че е ощетил държавата с 2,5 млн. лева от внос на ненужни ваксини. По-късно обаче Нанев беше оправдан. А човекът, който избира министри по разклони и кьошета и ги сменя чак когато тяхната непригодност стане известна в целия Европейски съюз, продължава да кадрува. Разбира се, през времето, свободно от футбол, тенис и рязане на лентички на магистрални лотове, второкласни шосета и сметища.
За участието му в парламентарния контрол да не говорим, щом Борисов не се явява в Народното събрание дори при обсъжданията на бюджета или на вотовете на недоверие срещу неговото правителство. Това не е републикански премиер, нито конституционен монарх, а абсолютен падишах. При неговото посещение в Разград по миналата седмица, един дядо поп дори го обожестви с думите: „Днес е един хубав християнски празник Сретение Господне, което ще рече среща с Бога, а ние имаме Ваша милост сред нас!”.
Миналата седмица из интернет плъзна новината за ново измерение на „божествеността” Борисова. Според документи, публикувани на сайта „Биволъ”, през 1996 г. на Борисов било направено предложение да работи за ЦСБОП под агентурния псевдоним „Буда”. Впрочем, още през 2011 г. лидерът на РЗС Яне Янев зададе на Борисов въпроса дали знае кой е агент „Буда”. Това не му пречи днес да обявява документите на „Биволъ” за фалшифицирани. Защо Янев, който се заканваше: „Ще уволня Бойко Борисов!” и го винеше за разцепването на ПГ на РЗС, днес върти опашка като пудел пред по-силен пес. Според Николай Колев –Босия, защото самият Яне е вербуван от службите под псевдонима „Хлапето”. Яростната защита на Борисов от страна на бившия шеф на ЦСБОП Кирил Радев, настоящия директор на ГДБОП Станимир Флоров, шефа на МВР Цветан Цветанов и „независимите” медии акцентира на липсата на негово писмено съгласие да сътрудничи на службите. Но папката „Буда”, която Станимир Флоров размаха като алиби на Борисов, доказва, че е имало опит за вербуване от ЦСБОП. Причината може да е само една: връзките на днешния премиер с подземния свят. Папката - ако в нея е имало донесения от агент „Буда”, сигурно е била прочистена. Но разработчиците на Борисов трябва да са си запазили нещо, което да им служи като гаранция срещу „нещастен случай”. Предвидливостта никога не е излишна. Нали и бившият американски посланик в София Джон Байърли е предупредил Държавния департамент: „Не трябва да забравяме с кого си имаме работа”?
В статията “Облаци над „Великолепния век” бе сравнена кадровата политика на Борисов с тази на Сюлейман Великолепни, но се оказа, че управлението на нашия падишах има повече сходства с това на Селим Първи, бащата на Сюлейман. По времето на този жесток, властолюбив и малко луд султан, наречен Явуз (Жесток), са хвръкнали толкова везирски и пашовски глави, че е било измислено проклятието: „Султан Селиме везир оласън” („Да станеш везир на султан Селим”). Ето няколко примера:
- Бейлер беят на Караман Хемдем паша, израснал в харема заедно със Селим, бил обезглавен през 1514 г., защото, подстрекаван от везирите, се осмелил да каже, че не бива османската армия да напредва повече през безлюдните пустини на Иран;
- След поредния бунт на еничарите, които, достигайки бреговете на река Арас се разбунтували с искане да се върнат в Румелия, вместо да зимуват в полетата на Азърбайджан, и дори пробили с куршум султанската палатка, падишахът си излял гнева върху везира Мустафа. Преди войската да стигне до Ереван, той заповядал на един ням да пререже колана на седлото на Мустафа и той се строполил от коня под подигравателните викове на аскера. Пред стените на Ереван Мустафа бил уволнен и заменен от дефтердаря Пири паша (22 септември 1514);
- На 28 октомври 1514 г., след оплакване на селяните от грубото отношение на аскера, Селим наредил да прережат въжетата на палатките на везирите Докакин Ахмед и Херсек Ахмед паша. Това било един вид снемане на политическото доверие от тях, преди да бъдат предадени на палачите. На поста велик везир бил назначен бейлер беят на Румелия Синан паша;
- Докато зимували в Амасия, еничарите отново се разбунтували и оплячкосали къщите на везира Пири паша и бившия възпитател на падишаха, ходжа Халими. Този път снетият от длъжност Докакин Ахмед паша бил предаден на палача;
- Завръщайки се в Истанбул, султан Селим решил да накаже някого заради безчинствата на еничарите в Амасия. Той извикал няколко от по-старите еничари и ги попитал кой ги е насърчил към грабежи. А те, за да снемат отговорността от себе си, посочили своите началници Искендер паша, секбан башията Осман ага и казаскера (военния съдия) Джафер Челеби. Селим заповядал да отсекат главите на първите двама, а казаскерът Джафер Челеби се самоосъдил на смърт, обяснявайки на падишаха как трябва да бъде наказан подстрекаващият ислямската войска към неподчинение и бунт.
Скоро след това падишахът намислил да уволни великия везир Синан паша и да го замени с престарелия Херсек Ахмед паша. Но последният, който четири пъти бил издиган и свалян от поста велик везир, изтъкнал като извинение за своя отказ напредналата си възраст, умората и получения удар. Мнителният Селим заподозрял интрига на великия везир Синан паша, извадил сабята си да го коли, но пашата чевръсто избягал и се укрил на никому неизвестно място. Като не намерил заместник за този пост, султанът наредил по всички посоки да се разпратят писмени заповеди, призоваващи великия везир да се покаже и да заеме предишната си длъжност. И действително, той излязъл от скривалището си и още няколко години ръководил държавните дела;
- Пири паша, който след битката при Чалдъран бил повишен до ранг везир, достигнал и до поста велик везир, който няколко години заемал и при Сюлейман Великолепни. Своето оцеляване при Явуз султан Селим Пири паша дължал в не малка степен на чувството си за хумор. Когато веднъж бил повикан при султана, той го помолил да му отпусне няколко часа, за да си изготви завещанието и да се приготви за оня свят. Понеже рано или късно падишахът щял да убие своя роб... Селим се разсмял и казал: „И аз си го мислех това, но не можах да намеря друг, който като тебе да води държавните дела. Иначе за мен не е трудно да изпълня желанието ти!”. От такъв хумор на човек му настръхват космите;
- При бащата на Великолепния „няма не искам, няма недей”... Селим поискал да набие Мехмед паша, понеже не щял да приеме везирски ранг, а предпочитал да се занимава с наука. Дори длъжността нишанджия (който удря султанския печат) бил приел по лично нареждане на падишаха. През февруари 1517 г., след успешния поход в Египет и завладяването на Кайро, Мехмед паша бил назначен за везир на мястото на екзекутирания по нареждане на Селим Хюсеин паша. А Юсуф паша станал велик везир;
- На 22 септември 1517 г. великият везир Юсуф паша заплатил с главата си неблагоразумието да изкаже пред падишаха негодуванието си от намерението му да завладее Газа: „Толкова усилия, толкова умора, каква полза донесоха, освен измирането на половината армия в битките и пясъчните пустини и минаването на Египет под властта на предателите?”. Тогава, в нарушение на установения порядък, султанът поверил поста велик везир на каймакамина на Истанбул Пири паша, вместо на втория везир Зейнел паша. (Пири паша не участвал в похода към Египет, понеже му била поверена защитата на Истанбул, а тази на Одрин и Бурса били възложени съответно на принц Сюлейман и Херсек Ахмед паша).
Колко везири, тоест министри, назначи, уволни и преназначи нашият падишах Бойко Борисов за по-малко от четири години? Цели 18 души: на здравеопазването – 4; по двама министри на: външните работи; отбраната; правосъдието; регионалното развитие и благоустройството; транспорта, съобщенията и технологиите; икономиката, енергетиката и туризма; образованието, младежта и науката.
Последният сменен, министърът на образованието Сергей Игнатов, може да бъде изправен пред съда заради злоупотребите във фонд „Научни изследвания”. Все още не се знае дали академик Стефан Воденичаров, председател на БАН, вече като министър на образованието, ще разчиства Авгиевите обори във фонд „Научни изследвания”, или ще замита следи. За друго времето до края на мандата на това правителство няма да му стигне. Назначението на този привърженик на атомната енергетика и АЕЦ „Белене” трябва просто да измие срама на герберите заради провала им на ядрения референдум, при който 60 % от участвалите в допитването, в това число и 30% от герберите, гласуваха за този проект. И се оказа, че гласувалите по списъците са повече от преброените бюлетини с 10 000 души. Подобна плоска маневра (назначаването на привърженик на АЕЦ „Белене” за министър в правителство, което е „три пъти не”) би била посрещната с презрение във всяка нормална страна. Жалко, че академик Воденичаров се хвана на въдицата. Струва ни се, че надеждата му е да помогне на науката, или на онова, което още не е окончателно изгубено. Тази илюзия ще му струва големи разочарования, докато ключовете от килера са в ръцете на Симеон Дянков. Точно той нарече учените от БАН „феодални старци”, опита се да ги удуши с орязване на бюджета им, а днес се спотайва, вместо да понесе своята отговорност за станалите във фонда за научни изследвания злоупотреби. След като заяви, че ще остане в политиката само ако Борисов е премиер, редно е да му помогнем да си ходи заедно с него. И без това България не го интересува.
Но дори в правителството на Борисов случайно да попадне свестен човек, „калинките”, воглаве с „доктора по дължината на маркуча” ще го изядат. Това султанско управление не може да се подобри със смяната на един или друг министър, а трябва да се замени с истинско републиканско правителство, в което компетентността и честността да са на висота.
Време е падишахът да се катурне от трона, на който се качи, благодарение на глупостта и разочарованието на избирателите. Както и благодарение на изборната търговия, организирана и контролирана от Цветан Цветанов. В противен случай още четири години ще слушаме оправдания за нищо-правенето със световната криза и тежкото наследство от тройната коалиция.
И това обаче не е патент на Борисов и компания. Нека припомним, че преди да предприеме през 1514 г. похода си срещу иранския шах Исмаил, султан Селим Първи наредил да се изготви списък на симпатизиращите на шиизма в Румелия и Анадола. И като изброили 40 000 такива, заповядал да изколят всички (от 7 до 70 години), или да ги осъдят на безсрочен затвор. За това клане османските историци са го нарекли „адил”, сиреч „справедлив”! След това от Малтепе, заедно с манифеста за обявяване на войната, Селим изпратил на иранския шах едно писмо, в което го поучавал: „За да бъдат справедливи, султаните трябва да се въздържат от насилие. Ти отвори вратата на тиранията и насилието срещу мюсюлманите, не се спря пред никакъв произвол. Зад завесата на лицемерието пося навсякъде семената на безпорядъка и бунта. Не се поколеба да обезглавяваш хора и при това смаза най-добродетелните, най-заслужаващите уважение от тях”.
Ако това ви напомня на Бойковите обвинения срещу тройната коалиция и най-вече Станишев, приликата не е случайна. Вярно, при Селим Първи не е имало Конституция, а само Кануннаме (Закон), останал от султан Мехмед Втори Фатих, разпореждащ в името на държавната сигурност новият султан да убие братята си и всички, които могат да му станат съперници. Селим не само убил братята си, а и техните синове. Преди това обаче с помощта на еничарите принудил баща си да абдикира от трона и го изпратил в Димотика. По пътя Баязид Втори бил отровен от лекаря евреин, когото Селим натоварил да се „грижи” за баща му. По ирония на съдбата, след осемгодишно властване (1512-1520 г.), султан Селим Първи умрял от антракс по пътя от Истанбул за Одрин, между Чорлу и Ураш кьойю. Това станало на 22 септември 1520 г., три години след екзекутирането на Юнус паша. „Сик транзит глория мунди” („Тъй отминава световната слава”) – казвали древните римляни.
В България има Конституция, от която герберите вземат само това, което им е изгодно. А Борисов нито я е чел, нито я познава, нито я прилага. Доказателство за това е категоричният му отказ да се яви в парламента, за да отговаря на питанията на „онези безделници”. Така че конституцията при такъв „елит” е точно толкова „излишна”, колкото и АЕЦ „Белене”. А парламентарната република е толкова „власт на народа”, колкото е абсолютната монархия. Да не говорим как е гарантирано правото на живот, след като посред бял ден стрелят с автомати по входа на Съдебната палата, или пред очите на 2000 делегати заплашват с газов пистолет лидер на парламентарна партия, и то след като е решил да се откаже от поста си. Ако такива инциденти и ежедневните обири на банкови клонове, трезори, коли инкасо, златарски ателиета, магазини, домове и т. н. са признаци, че е пречупен гръбнакът на организираната престъпност, колко му е да се претрепят 40 000 друговерци или несъгласни с властта, за да се обвинят предишните управляващи в насаждане на социално и етническо напрежение, омраза и тирания?
Да благодарим на султана, че засега само прогонва от страната „лошия материал”... вместо да го изколи.
Методите на управление на султан Селим и на Бойко Борисов са идентични и ако има някакви дребни различия, те се дължат на новите обстоятелства, с които е принуден да се съобразява нашият падишах. А и мащабите на Османската империя по онова време са несравними с размерите на днешна България. Страхуваме се само да не би и Борисов да управлява колкото османския си предшественик. И макар че у нас политиците не умират, докато са на власт, да не рискуваме здравето на Н. В. султан Борисов, ами да го изпратим да си почива още това лято. Иначе след АЕЦ „Белене” ще закрие и България.
