Нашият Пикасо...
Ако някой читател си въобразява, че въпросът с култа към личността, по света и у нас, е решен през 1956 г., много се лъже. Защото култът към личността на Бойко Борисов е на път да удари в земята по всички показатели известните ни примери.
Оказа се, че освен велик каратист, пожарникар, полицай, енергетик, магистралостроител и т.н., нашият премиер е и велик художник. Така поне излиза според министър Вежди Рашидов, който сравни Б. Б. с Гоген и Пикасо, и шефа на Съюза на българските художници. Двамата за малко не направиха Б. Б. почетен член на СБХ.
Добре че се намери един доблестен човек - проф. Владимир Минеков, председател на контролно-ревизионната комисия на СБХ, който в гневно открито писмо обвини ръководството в слагачество и подмазвачество, непознати дори в най-черните години на “тоталитаризма”. Борисов се усети, че става за смях и отказа почетното членство. Но това е само едната страна на въпроса. Другата, истински тъжната и страшната е, че явно опортюнизмът е страшно дълбоко вкоренен в българската психология. Излиза, че българинът е винаги готов да се престарае в натягането пред силните на деня, дори без да има нужда. И така, без да осъзнава, сам създава диктаторите, които му надяват хомот.
Подобно поведение е доста характерно за “елитите” на третия свят. Но не и за такива, претендиращи да са част от т.нар. евроатлантическа цивилизация...
